Ректорът на МГУ: Ако има технологична революция в последните 20 години, тя е в минната индустрия

Европа ясно очерта рамката си на развитие и видя, че зелена трансформация без собствени суровини не може да се случи, коментира пред Dir.bg и 3eNews проф. Ивайло Копрев

Икономика / Анализи / Интервюта , България , Индустрия на фокус
Ива Иванова
5191
article picture alt description

Проф. Ивайло Копрев, ректор на МГУ "Св. Иван Рилски"

Снимка: Ива Иванова /3eNews

Зелената трансформация се е случила до голяма степен в минната индустрия. Това е едно от заключенията на провелия се наскоро в Бризбейн, Австралия 26-ти Световен минен конгрес, разказа пред Dir.bg и 3eNews ректорът на Минногеоложкия университет „Св. Иван Рилски“ проф. Ивайло Копрев. Най-добрите световни практики са приложени тук на българска територия, изтъкна той и увери, че минната индустрия вече е достатъчно зелена. Технологичната революция всъщност се случи в минната индустрия и в преработката на суровините, коментира той и разказа за по-близките и далечни хоризонти пред бранша:

Проф. Копрев, наскоро се завърнахте от 26 Световен минен конгрес, моля, разкажете около какви изводи се обединиха участниците, какво бъдеще се очертава за ресурсите на Земята и осигуреността на индустриите?

Конгресът започна и завърши с много хубава фраза: „Mining is OK“. Над сто страни участваха тази година на Световния минен конгрес в Бризбейн (Австралия). Радвам се, че бях част от българската делегация, предвождана от проф. дтн. инж. Цоло Вутов, съосновател и управител на "Геотехмин" ООД и д-р инж. Иван Вутов, зам.-управител на "Геотехмин". Участниците в конференцията имаха възможността да споделят и обменят опит, потвърждавайки тезата, че зелената трансформация се е случила до голяма степен в минната индустрия  – по естествен път, по начина на работа, защото ресурсите на Земята стават все по-трудно достъпни, все по-бедни като качества и за да бъдат икономически изгодни, трябва да бъдат добивани в хармония с природата. Ако се върнем крачка назад към етапите от развитието на цивилизацията, то тя е свързана тясно с етапите на развитие на рударството - епохите се наричат каменна, медно - каменна, медна, бронзова, желязна и т.н. Целият свят е напълно наясно, че зелената трансформация няма как да се случи без минната индустрия, която винаги изпреварва останалите сектори.

Всъщност, ако има някаква технологична революция в последните 15 – 20 години,  то тя е в минната индустрия, за да можем да добиваме тези суровини, които преди 20 години е било невъзможно да бъдат извличани. Така че mining is OK, това  е истината.

България разпознаваема ли е в бранша на световно ниво?

Да, разпознаваема е. Едни от най-добрите световни практики са приложени на наша територия. Доказа го и интересът, който предизвикаха докладите, представени от трима колеги от Елаците- Мед АД – инж. Ивайло Николов, инж. Цветан Дилов и инж. Иван Василев, представяйки опита в рудник „Елаците“, в обогатителния комплекс и на  хвостохранилището. България е минна държава по всички критерии на ЕС. Начинът, по който се добиват и преработват суровините у нас, е на световно ниво. Ние сме били, сме и ще бъдем минна държава, а това е благодарение на няколко фактора - първо, имаме суровини, второ – имаме традиции в добива на полезни изкопаеми и трето– имаме университет, който да образова хората, които да работят в тази индустрия. Нашето образование е на нивото, на което е и нашата минна индустрия, т.е. на най-доброто ниво. Не можете да си представите какво удоволствие e да отидете на другия край на света и да срещнете човек завършил Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, работещ за третата по големина в света минна компания. Това осмисля нашата работа.

Не се ли опасявате от изтичане на мозъци?

За други сектори може да има такива притеснения, но за минния – не. Защото една мина е там, където е полезното изкопаемо, респективно хората, които работят в тази индустрия са местни хора. При нас проблемът с реализацията на кадрите не стои – 100% от завършилите МГУ намират работа и от тях над 90% - в българските минни компании. Това по никакъв начин не ги ограничава, защото те са достатъчно качествени специалисти и могат да работят и навсякъде по света.

Дали новите европейски регламенти за критичните материали и суровини ще превърнат минната индустрия в приоритетна?

Тази година Европа всъщност очерта ясна рамката на развитие и видя, че зелена трансформация не може да се случи без собствени суровини. Ако не си суровинно и енергийно независим, не можеш да постигнеш поставените амбициозни цели. В средата на май т.г. присъствах на конгрес в Лисабон на тема „Енергетика и енергийна и суровинна независимост на Европа“. Впечатлиха изказванията на посланиците на две от най-зелените държави в Европа – Дания и Норвегия. Според тях, за да има зелена трансформация, трябва да има суровинна и енергийна независимост на Европа, което означава, че всички тези критични и стратегически суровини вече са поставени на масата и че накрая на деня трябва да започне разработването им.

Постижима ли е в обозримо бъдеще минна индустрия с нулеви емисии?

Минната индустрия е достатъчно зелена, тъй като достатъчно добре познаваме технологиите. Твърдя, че няма по-подготвени от специализираните в нашата област инженери, които да разбират суровините и това как се решават съпътстващите ги екологични проблеми. Тези, които считат минната индустрия за остаряла и замърсяваща са много назад във времето. Ако трябва да отговоря на въпроса с едно изречение – да, постижимо е.

Виждате ли в изоставените и затворени мини бъдеще – да станат новите находища за критични суровини?

Разбира се. През  90-те години на миналия век, за отпадък се смяташе руда със съдържание на метал под 1%, а към днешна дата е под 0.1%. Така отпадъкът отпреди няколко десетилетия днес може да се разглежда като техногенно находище, т.е. потенциално възможно да бъде преработено и да бъдат иззети полезните компоненти.

Вероятно работите по нови технологии?

На ниво България си партнираме с Технически университет - София, ТУ Габрово, Лесотехническия университет и др., а на ниво ЕС – неотдавна сключихме споразумение за създаване на Алианс на минните университети между МГУ и университетите в Европа, фокусирани само в минерално-суровинната индустрия – Технически университет Минна Академия Фрайберг (Германия), Минен университет Леобен (Австрия) и Технически университет Клаустал (Германия). В този алианс работим съвместно по нови технологии.

С какви конкретни задачи сте се заели в Алианса на минните университети?

През 2021 започнахме да разработваме проект по улавяне и съхранение на СО2. Нямахме подкрепа за неговата реализация до финалната фаза. Сега сме се фокусирали върху геотермалната енергия като работим съвместно с Техническия университет- София. Това е ново предизвикателство пред индустрията – как да овладеем тази енергия и да я направим използваема.

С Минната академия Фрайберг имаме няколко разработки. Има идея за тестов полигон в Черно море за машини, които добиват полезни изкопаеми от голяма дълбочина. Заради сероводорода там няма живот и можем да избегнем екозаплахата. Всъщност нашите университети с техните профили в научните изследвания и преподаването дават значителен принос за това управлението на ресурсите да стане още по-безопасно, по-щадящо околната среда и по-устойчиво на кризи.

Специалист сте по подводен добив на полезни изкопаеми, опасявате ли се от натиск от страна на екологични сдружения?

Ще Ви отговоря с конкретни примери. През 1990 година дълбочината на изземване на полезни изкопаеми от морското дъно е била лимитирана на 300 м., през 2010 година високотехнологичните системи достигат 2000 м., а към днешния момент – 4500 м. През същата тази 2010 година чуждестранна компания започва добив на метални полезни изкопаеми от първата мащабна дълбоководна мина, близо до бреговете на Папуа Нова Гвинея, при това изключително екологосъобразно, без химикали, без каквото и да е замърсяване. Ако се върнем към нашето Черно море – знае се, че в него има дълбоководни сапропелни,  коколитови и диатомови тини, които са важна потенциална суровина, конкурентна на изкуствените торове. Те са на голяма дълбочина, което оскъпява добива им, но от друга страна тяхната експлоатация няма да окаже негативни последици за морската среда, защото се намират в сероводородната зона. Така че, ако се фокусираме върху тях, вероятно бихме постигнали много голяма социално-икономическа изгода за страната. Предпочитаните методи на проучване също се променят в посока намаляване на стойността на проучването, съкращаване на необходимото време и не на последно място - намалява се въздействието върху околната среда. Така геофизичните методи са десетки пъти по-щадящи природата, с много висока степен на достоверност. Това са само бегли, но показателни примери, че начинът на мислене на хората, ангажирани в минерално-суровинната индустрия отдавна е в посока опазване на околната среда.

Набират се заявки от фирми за добив на редки метали от тихоокеанското дъно. България, чрез изследователската организация „Интерокеанметал“ има лиценз. Продължава и противоборството на еко-защитници. Как очаквате да се развие процесът?

„Интерокеанметал“ е международна организация, в която членува и България, която има право за търсене, проучване и подготовка за промишлено усвояване на полиметални конкреции в част на Тихия океан.  Лицензи за добив от тихоокеанското дъно има, но нормативната база често се оказва препятствие. Същевременно има методология, която разглежда последователността за избор на екологосъобразна технология за подводен добив, засягаща най-често срещаните въздействия на екологично, икономическо и социално ниво.  Реализирането на оптималната технология за добив трябва да се базира на минимизиране въздействието върху околната среда. Сред по-важните критерии, по които може да се извърши оценка на влиянието на схемите за подводен добив върху околната среда са безопасност за човека, точност, размътване, шум и др. Тестовете и практическият опит също доказват, че тази методология може да бъде ефективно прилагана.

Не може да има технологична революция без металите. Според мен човечеството е достатъчно интелигентно да си е научило уроците и да може да работи устойчиво, без да застрашава бъдещето си.

Нека погледнем и по-далеч - все по-реален ли става космическият добив?

От дълбините на земните недра погледът на човечеството вече се насочи към Космоса, опитвайки се да овладее и да започне да добива суровини от Марс, Луната и астероидите. Последните години всички предвидени мисии са основно за геоложки проучвания. Няма човек, който да си въобразява, че марсоходът се разхожда от скука на Марс, нали? Идеята е да се намерят полезни изкопаеми . Това е близкото бъдеще. Земята обаче още дълго време ще остане първоизточник на суровини. Можем да добиваме много качествени полезни изкопаеми и от морското дъно и от океаните – все пак 60% от Земята е вода, а ние 5000 години добиваме от далеч по-ограничени и далеч по-бедни зони. Според мен бъдещето на минерално-суровинната индустрия всъщност е по-добро, отколкото е в нашите представи.

Обмисляте ли въвеждане на нови специалности, очертава ли се повишено търсенето на кадри?

Да, обмисляме въвеждането на нови специалности, но го правим изключително предпазливо и едновременно далновидно. Смятам, че университетът е университет точно заради  своята традиционност и консервативност. Ако се движи по течението на модата, това много бързо ще го обезличи. Ние сме фокусирани в обучение на специалисти за минерално-суровинната индустрия, нашите учебни планове са изготвени така, че да са адекватни и да са в унисон с тенденциите на световния бизнес. В тази връзка подготвяме нова специалност - магистратура по „Геотермална енергия“. Този вид енергия все още не е достатъчно овладяна в Европа, като изключим Исландия и нямаме подготвени кадри. Имаме хидрогеолози, които да кажат има или няма потенциал за геотермална енергия; имаме сондьори, които да преценят може или не да се пробие сондаж на съответната дълбочина;  имаме енергетици, които могат да определят изходната енергия. Инженерът по геотермална енергия е събирателният образ, който на база познанията си в посочените области ще може да гарантира реализирането на конкретния проект. Сътрудничим си с технически университети – това е пътят, по който вървим отдавна. Между нас няма ревност, няма егоизъм или чувство за самодостатъчност. Точно обратното- успешно споделяме наличните ресурси.  

Бяха ли представени иновации на конгреса? Споделете Вашите впечатления от навлизането на изкуствения интелект в професиите?

Иновациите са в посока дронове и роботи, които да заместят и улеснят дейността на специалистите при събирането на данни. Разчитането, анализирането и вземането на целесъобразно и адекватно решение остава отговорност на експертите. Компютърът, поне на този етап, не може да бъде достатъчно ефективен. Подготвяме нашите студенти да работят в неопределена среда, а софтуерите работят с единици и нули, при тях всичко е ясно и еднозначно. Естеството на работата на минния инженер няма как да позволи на изкуствения интелект да го замени.  Вече 7 десетилетия подготвяме инженери за отрасъла, надявам да продължим да го правим минимум още 700 години.

На 18 август е Вашият патронен празник, който е и професионален празник на миньорите. Как виждате бъдещия геолог, бъдещия миньор?

Професията ни не е за всеки. Тя е рискова и ще продължи да бъде такава. Всеки, избрал този професионален път на развитие, трябва да носи в себе и да бъде възпитан на ценности като морал, чест, достойнство, взаимопомощ. Същевременно трябва да бъде и ангажиран, отдаден, последователен, да е изследовател, да бъде авантюрист в добрия смисъл на думата, да търси приключението – това е бъдещият миньор. Професионалист, с интересен професионален живот, който няма два еднакви работни дни. Решаването на реални казуси, имплементирани във формата на курсови задачи и проекти отдавна е част от нашите учебни програми и планове, далеч преди да започне да се налага като тенденция.  В обобщение -  специалистът от нашата гилдия трябва да бъде с много отворено съзнание, не може да е затворен в тесните граници на чистата наука.  Трябва да разбира физика, химия, математика,  но трябва да има известни познания по философия, да е с богата обща култура, за да може да си партнира с колегата до себе си, да комуникира, да му има доверие.

За първи път тази година, на професионалния празник на миньора ще отдадем почит към нашия патрон, небесен закрилник и покровител на българския народ в новопостроения в двора на университета параклис - "Св. Иван Рилски".

Точно 18 месеца изминаха от зараждането на идеята, през първата копка до окончателното завършване. Храмът е изографисан по всички канони на Българската православна църква. През юни т.г., в юбилейната за нас 2023 г., се състоя тържествено освещаване на новоизградения православен храм. Църковният ритуал беше воден от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит и български патриарх Неофит и от Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий - игумен на Рилската света обител.

Когато станах ректор и се събрахме с екипа, ние си дадохме дума, че това не е университет, който само образова хората, това е духовно средище, което ги кара да се чувстват една общност. Дядо ми е бил миньор,  баща ми е бил миньор, аз съм трето поколение, само че първи инженер във фамилията и знам какво означава да разчиташ и да знаеш, че това са твоите приятели. Това се опитваме да внушим и затова и изградихме този храм – да покажем че сме общност, че ще бъдем единни и ще имаме мир помежду си, какъвто е и заветът на нашия патрон - Св. Иван Рилски.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща