Ивайло Найденов: Бизнесът има нужда от стабилен пазар с достъп до енергийни ресурси

Темата за декарбонизацията и енергийната ефективност на бизнеса бе обширно засегната по време на конференцията Green Week 2023, защото без работещи предприятия се обезсмисля съществуването на редица икономически сектори, дори и целта на Европейската зелена сделка. А дали е възможно да има декарбонизация без да има деиндустрализация? И може ли да съществува енергетика без индустрия? Отговорите на тези въпроси представи д-р. инж. Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Въпросът за развитие на тежката индустрия у нас бе зададен от декана на Стопанския факултет доц. Атанас Георгиев, а ограничението във времето само не даде възможност за още по-задълбочена дискусия за възможностите за декарбонизация на родните предприятия.

"БФИЕК обединява най-големите предприятия в страната и отговаряме за 42% от промишленото потребление на електроенергия и 56% промишленото потребление на природен газ в страната. Осигуряваме 22000 работни места и експорта ни надвишава 15 млрд евро", обясни в началото на изказването си инж. Найденов.

"За да направя някаква връзка с това, което беше казано дотук, искам да ви кажа три неща, които много приличат едно на друго, но не са едно и също. Електроенергетиката и енергетиката не са едно и също; мегаватите и мегаватчасовете също не са едно и нетни нулеви емисии не е едно и също с нулеви емисии въглероден диоксид. Тези неща трябва да ги помним, когато говорим за декарбонизация", обясни основните принципи експертът.

"А когато говорим за декарбонизация, особено при потреблението, то лозунгът е електификация и този път без съветска власт, надявам се да не дойде", заяви Найденов. В този ред на мисли мога да ви кажа, че по отношение на електрификацията бизнесът е в голяма степен декарбонизиран -какъвто е емисионният отпечатък на електроенергийната система, такъв е отпечатъкът на нашето потребление. В България 50% на практика е нискоемисионна електроенергетика - тоест ние сме на 50% декарбонизирани по отношение на електропотреблението. Около 35% от енергията идва от АЕЦ, в зависимост от това това колко вода имаме и колко са ни здрави централите - ВЕЦ. Останалото е слънце и вятър, припомни инж. Найденов.

От друга страна потенциалът за електрификация вече не е много голям, защото каквото е могло да бъде електрифицирано е направено вече - тоест бизнесът вече гони максимална ефективност. "Тук бих искал да опонирам, макар и задочно, на министъра на икономиката и индустрията от сутринта. Когато говорим за енергоемкост на българската икономика емисионноемкост или както сме го кръстили, ние трябва да гледаме дезагрегирано данните. Индустрията е най-енергоефективният отрасъл", уточни специалистът.

По думите му в отчетите на Агенцията за устойчиво енергийно развитие може да се види какво е нивото на ефективност в сектора на услугите, къде стои транспорта, и битовото потребление. Така, че не може да се говори така на едро, а трябва малко повече да се влезе в детайлите", смята инж. Найденов. Той бе категоричен, че ако българската индустрия не е толкова енергийно ефективна нямаше да може създава продукция за тези 15 млрд. експорт, които в крайна сметка допринасят към брутния национален продукт и към търговския баланс.

Все пак има някаква възможност да се повиши електрификацията , но той не е кой знае какъв. "Голямата трудност е при така наречените "високо-температурни процеси", които са много трудни за декарбонизиране. При тези процеси трябва да се изгори нещо, за да се произведе пара, да подгреем изковка, да произведем цимент или някакъв текстилен или хартиен продукт. Или пък от стъклото да си направим чашки. Тези процеси не подлежат на електрефициране по редици причини в самата технологията. Така че тук БФИЕК поддържа идеята за технолично неутрален подход. Според нас всички технологии трябва да навлизат изцяло на пазарен принцип", добави Найденов.

От думите му стана ясно още, че по отношение на произхода на енергията има място за всичко - ВЕИ, ядрена енергия, без значение дали се касае за топлинна или електрическа енергия, водород, и най-вече като суровина поне на първо време произведен на място. Така отпада нуждата да се изгражда огромна инфраструктура за пренос. Възможности има и за използване на декарбонизираните газове както и съхранението на въглероден диоксид. "Някои процеси не могат да преминат без употребата на твърди горива, тоест ще има отделяне на някакъв въглероден диоксид. И всъщност ние тук не може да говорим за някаква подредба дали ще се използва уран, природен газ и водород например. Всеки технологичен процес е много специфичен и трябва да има индивидуален подход", категоричен бе инж. Найденов.

Тоест бизнесът има нужда от предвидим пазар, енергиен. Този пазар да е стабилен и да осигурява достъп до всякакви пазари и платформи. И всичко това да е съчетано със стабилна регулаторна рамка, смятат от БФИЕК. В момента, при последнит опит за броене, инж. Найденов е установил 96 поправки на Закона за енергетиката само. А има и още закони, които засягат бизнеса - за водите, климата и други, обясни още той.

Според инж. Найденов природният газ също има място като вид преходно гориво. Дори и въглищата все още имат своето приложение. Точно заради това новите съхранения на въглеродния диоксид биха могли да свършат добра работа, смята експертът.

Наблюдава се и тенденция за децентрализация на енергийното производството, а това както е положително, така носи и своите отрицателни въздействия. Положителното е, че започва се употребява повече енергия на място, а обаче отрицателното е особено когато говорим за електроенергетиката. Там децентрализацията води до изграждане на повече електропреносна и разпределителна мрежа, а не по-малко мрежа, "защото има повече "възелчета", които трябва да се свържат. Тоест трябват повече инвестиции за рехабилитация и модернизация на мрежата, да свържем тези точки да си направим по ефективен преноса на енергия", обясни инж. Найденов. Това засяга и бизнеса, защото в края на краищата винаги сметката се плаща от предприятията. "Без значение каква е политиката дали я има или я няма, как се развива енергетиката, при нас идва сметката даже с малко с бакшиш", добави той.

Освен регулаторната рамка на нас ни трябва и някакво финансиране , тъй като някои от тези технологии не са достатъчно зрели. Ние си говорим за конкурентноспособност в ЕС. В САЩ има Inflation reduction act (Закон за намаляване на инфлацията, бел. ред.) и виждаме, че индустрията започва за бяга от Европа към Щатите. А и не само: в Индия, Китай , Южна Америка ще започнат да се местят хората. "Тоест това, което имаме като производство тук, трябва да го запазим. А всъщност какво се случи? Реформата за декарбонизация по Плана за възстановяване и устойчивост просто изключи предприятията от системата за търговия с емисии. Тоест бизнесът, който трябва да се декарбонизира не може да вземе и една стотинка от ПВУ. "Какво ще декарбонизираме, щом тези, които трябва да го направят, са изключени?", запита риторично инж. Найденов.

За да обобщя: Най-лесният начин за декарбонизация е деиндустриализацията. Тогава ще закрием и енергетиката, защото тя без потребители няма и предмет за своето съществуване, а това го казвам и като енергетик. А сложният отговор към доц. Георгиев е някаква смесица от това което казах до момента.

Видеото от изказването на инж. Найденов можете да видите тук.