Kой ще монтира Зеления преход, щом няма достатъчно кадри?

Зеленият преход може да се направи само и единствено от и с достатъчно хора. А в момента специалисти няма. Това е най-голямото предизвикателство пред повечето индустрии в Европа, но особено осезаемо се усеща липсата на кадри в енергетиката. Проблем е липсата програми за квалификация и преквалификация, а хората, които се обучават са много малко на фона на нуждите от специалисити, монтажници и техници за поддръжка на системите.

Във всички направления на енергетиката липсват достатъчно кадри и докато у нас оценките посочват, че са нужни 12 000 инсталатори на слънчеви панели, то в Германия са десет пъти повече -  120 000 души се търсят за различни позиции. И тук говорим само за хора, които монтират фотоволтаици, не говорим за електромобили или други чисти технологии, каза по време на конференцията „Кметовете говорят“ в Габрово Ивайло Раднев, от училището за соларни специалисти. 3eNews бе медиен партньор на конференцията.

Палят се инвертори, изгарят батерии.

Тази „бомба“ в момента очаква да гръмне. 

Случва се и друг парадокс, германските компании изпращат свои работници или хора от Пакистан да се обучават тук и ги връщат в Германия. Това не означава, че у нас положението е цветущо. Напротив българските специалисти се обучават тук и заминават директно за западните пазари, където започват да инсталират соларни модули. На последния летен курс в Бургас, 70% от хората бяха българи от Холандия, от Германия, които се прибират обратно да монтират в Западна Европа, а ние трябва да задържим тези хора тук. Заплатите им гонят заплатите в ИТ индустрията, обясни Раднев.

Технологиите се променят толкова бързо, че само за 6 месеца един инвертор не е това, което беше. Вече има батерии с водно охлаждане, които се самообучават. Съществуват панели, които работят нощем и могат да се захранват от звездите и луната. Предстои у нас да влезе първата термопомпа, която е свързана директно с фотоволтаика без кабели. Инсталаторите приличат на програмистите все повече - с очилата и лаптопа пристигат и инсталират от Габрово фотоволтаична централа във Варна. А по-интересното е, че заплатите също доближат тези на програмистите, коментира Раднев. А парите, които човек е вложил, за да се обучи професионално и практически, както се случва в соларното училище, още след първия месец се възвръщат, обясняват специалистите.

Нуждата от хора започва да се усеща все по-остро с навлизането на новите технологии. Няма кой да инсталира всички тези инвертори и соларни панели е общото заключение на специалистите. В последните седмици получаваме сигнали за 26 изгорели инвертори и няма кой да ги свърже, сподели още Ивайло Раднев. Инсталирането не е шега работа и трябва да се прави отговорно, казва специалистът. Звучи смешно, но се поставят панели от северната страна, за да се вземат парите на хората. Все по-сериозен става проблемът с квалифираната работна ръка и хората, които наистина могат да инсталират. Инсталирането изисква много по-сериозни познания, подготовка и технически английски.

В Габрово вече се създава и най-голямото соларно училище – в близост до сградата на общината на площ от половин декар ще се монтират най-новите фотоволтаици и термопомпи. „Не можем да обучим повече от 500 човека на годишна база, а ние сме преквалифицирали повече от всички други учебни заведения в страната. Започнахме като училище за деца, но необходимостта от обучения на всички нива и на работещите в строителството промени посоката“, сподели още Раднев.

Естествено без сътрудничеството на Габровския университет няма как да успеем. Единствено в партньорство можем да изпълним целите по декарбонизация, а училището винаги ще е отворено, за да покажем най-добрите панели и нови термопомпи. Русенският университет пък работи по водородни коли и печели международни състезания.

Броят на хората, които искат да се обучават за последната година се утрои, но това пак е недостатъчно на фона на нужните кадри, обяснява Раднев. Той даде пример дори с млада художничка, която навлиза в бизнеса като наследник на много земи и иска отвътре да познава работата на специалистите по инсталиране на фотоволтаиците.

Какво се получава в момента? Всеки обучава както намери за добре, признава Раднев. Няма една програма стъпка по стъпка или учебник, по който всички да преподават и да е максимално близък до реалността. А липсата на стандарти ще доведе до проблеми в експлоатацията на соларните централи.

След 10 години прекъсване на процеса на сертифициране на енергийни одитори, ние започнахме курса и съвсем скоро предстои да го завършим първия такъв курс, съобщи по време на конференцията и доц. д-р инж. Пламен Цанков, заместник-ректор на Технически университет по „Научноизследователската работа.“ ТУ - Габрово е един от петте университета за обучение на експерти за обследване на експерти за енергийна ефективност на сгради.

Предвид, че работят с делегиран бюджет, университетите имат две възможности да реагират с намаляване на изискванията или повишаване на качеството и иновативността. Техническият университет в Габрово направи първият извън столичен технологичен парк.

Университетът разполага вече със светлотехническа лаборатория и първата задача за съоръжението е била да провери осветеността на новото светодиодно улично осветление в Габрово.  В момента се тестват осветителни тела на най-различни фирми, включително и чуждестранни. Университетът участва в Европейска мрежа на висши учебни заведения с иновативен профил като през октомври в Габрово ще дойдат представители на престижни университети от Европа, специализиращи в тази посока. Проектът за технологичен парк беше класиран сред финалистите за иновативен проект на годината. САЩ може да си имат Силиконовата долина, ние си имаме своя иновативен хълм в Габрово, сподели с гордост Цанков.

Според специалистът трябва да започнем от най-ниско ниво на образование, детски градини, основни училища и да променим имиджа на България като развиваме високи технологии в нисковъглеродните индустрии.

Данните съвсем не са обобщени и цялостни в сферата на професионалната квалификация и едва ли държавата може да направи реална оценка към текущата ситуация и липсата на квалифицирана работна ръка. Какво показват резултатите по специалности, според анализирани данни на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект за последните 10 години? Има малко над 11 000 обучени по специалност електротехник. Точно това са ключовите проекти за технически инсталации, а монтажниците на ВЕИ са малко над 2000 души за 10 години. Именно на плещите на тези хора ще се движи занапред зеления преход на ЕС.

България има нужда от два пъти повече строителни работници, за да обхванат целия обем строителни дейности, които се планират да бъдат финансирани от традиционния пазар, но и от средствата, които идват по линия на ЕС. Това коментира за 3eNews Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

Има нужда и от много повече строителни специалисти, проектанти, архитекти, инженери, енергийни одитори. На всички нива има остра нужда от кадри.  Това е проблем във всички сектори на енергетиката. Заедно с това има сериозна нужда от повишаване на квалификацията на всички специалисти. Но професиите се променят изключително бързо, изискванията и регулациите в сферата на енергийната ефективност и възобновяеми източници също шеметно бързо се изменят. Затова е необходимо да има допълнителна квалификация и за високо подготвените кадри.

А в България реално няма работеща система, отговаряща за продължаващата професионална квалификация, която да предоставя тези нови знания и умения на хората, приключили образованието си преди 20 г. Днес технологиите на пазара са доста по-различни, спрямо тези преди две десетилетия. В България заетите в сектора не само, че нямат задължение по закон да се обучават, но и доброволната такава система не функционира особено добре. Такава система е задължителна в много европейски страни, коментират специалистите от бранша.

Университетите от своя страна също имат своята роля за актуализирането на знанията и уменията на висококвалифицираните специалисти. Ще дам само един пример – след 10 г. пауза, на първия курс за енергийни одитори се записаха близо 100 участника, въпреки доста сериозната цена от 3500 лева, коментира Цанев. Търсенето е огромно, пазарът очевидно е доста атрактивен, но лицензираните университети трябва да изградят вътрешен капацитет и най-важното – да гарантират високо качество на обученията, защото именно тази услуга определя и качеството на проектите, и на работата на обекта.

През Центровете за професионално образование има възможност за допълнителна квалификация за строителни специалисти по различни програми. Те са над 300 в областта на строителството, но много малка част от тях функционират. Още по-малка част от тях се специализират в направления, свързани с енергийна ефективност, възобновяема енергия или електромобилността. Повечето осигуряват базови умения, свързани със здраве и безопасност на труда. Обучението по професионални теми е много малко застъпено. Според данни от Националната агенция за професионално образование и обучение виждаме, че в областта на строителството общият брой обучени специалисти е напълно недостатъчен в сравнение с нуждите на сектора. Темите, които се обхващат, не са свързани със съвременните тенденции, а енергийната ефективност е много слабо застъпена, подчерта Цанев.

И докато училища закриват ВЕИ паралелки се откриват други по-атрактивни специалности. В област като Пазарджик, секторът се оплаква, че се откриват все повече паралелки, свързани с информационни технологии, с мода в планинските села  района, които обикновено са били източник на кадри за строителството. Строителството остава с ниска репутация. Родителите предпочитат децата им да влизат в специалности, които звучат по-модерно, макар че е много спорно какво качество на образование ще се получи, коментират от бранша. От друга страна, секторът може да бъде изключително атрактивен, защото съвременното строителство е свързано с информационни и комуникационни технологии, с виртуална реалност, с информационно моделиране. Заплатите за добра професионална кариера в строителството може да са сравними с най-високоплатените сектори или поне такава е тенденцията в цяла Европа. Истината е, че в България един от основните спиращи механизми за увеличаването на възнагражденията в сектора е очакването за ниска себестойност на строителния продукт. Това не позволява на работодателите да инвестират в по-високо качество и съответно да задържат работниците, които могат да осигурят по-високото качество.

Но всички са категорични, че усилието за обучение трябва да е общо. Образователният сектор, браншовите асоциации и самите бизнеси би следвало да подобряват квалификацията на работещите. Това би трябвало да е в интерес на работодателите. Те обаче трябва да получат подкрепа и от държавата. Трябва да има повече образователни институции - професионалните гимназии в областта на строителството, центровете за професионално образование, както и университетите трябва да предлагат образователен продукт, който да е съобразен с нуждите на бизнеса. Строителните фирми, а и много други бизнеси както е в енергийния сектор, хората не могат да си позволят нито много дълго обучение, така че да отделят работниците за дълъг период от време от работното място. А бизнесът не обича много скъпото и дълго обучение. Добре е обученията да са в кратки форми, на работното място, да имат много сериозен практически елемент, а не типичните обучения с лекции на черната дъска. Трябва да си признаем, че формалното образование не е на особена почит в строителната професия. Практическият елемент трябва да бъде по-силно застъпен, смятат от бранша.

Политиките по енергийния преход могат да станат реалност само на местно ниво в общините, смята и Камелия Георгиева, изпълнителен директор на Националния доверителен екофонд.

В общините работят живи хора, без тях няма как да се случи реализацията на политиките. Може да има хиляди агенции на европейско ниво, но ако ги няма хората в общините, може да имаме хиляди стратегии, няма да има кой да ги изпълнява, каза още тя.

Ние се опитваме да участваме в тези партньорства от самото начало, за осигуряваме непрекъсваемост на процесите и да работим за създаване на капацитет. Затова от години говорим за създаването на общините на длъжността „енергиен мениджър“. Това може да бъде един човек, екип или дори външна изнесена услуга, но трябва да има звено, което да бъде контактна точка за всички инициативи на общината в посока на енергийния преход, коментира Георгиева.

В партньорството ни с германското правителство се научихме не само да финансираме проекти, но да гледаме и тяхната ефективност. Опитваме се да институционализираме позицията енергиен мениджър в общините, което да се случи чрез система за непрекъснато обучение и знание. Затова с германското правителство подготвяме обучителната програма, както направихме преди 30 г. със създаване на дирекциите на националните паркове. Паралелно със създаването им, обучавахме и служителите, припомни Георгиева.  Енергийните мениджъри ще трябва да познават институционалната рамка, връзката „климат – енергетика“, какви са енергийните разходи на общината, как да се оптимизират. Ако се познават регулациите и възможностите, общините винаги ще успяват в обществените поръчки да сложат иновацията преди регулацията и резултатите ще бъдат водещ критерий. Регионалните енергийни агенции също се занимават с обучения.

Имаме нужда и от регионална политика в професионалното образование. Всички политики по образование трябва да бъдат координирани много добре от Министерството на образованието и всичко трябва да се случва едновременно с цялостна стратегия, смятат от бранша.

Това се резултатите от проведено проучване по проект buildupskills.eu, по който Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект ще предложи национална система за продължаваща квалификация в сферата на енергийната ефективност.