Специалисти: Спешно да се приеме нова Енергийна стратегия, липсата на кадри е основен проблем

"България има спешна нужда от енергийна стратегия, такава няма от 2020 г.. Стратегията, която беше официално приета, реално изтече преди 3 г.", каза Славчо Нейков, председател на института за енергиен мениджмънт на провелата се кръгла маса на тема "Новата енергийна стратегия на България". Тя бе част от форума Green Week 2023 - най-мащабният регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news.

"Каквото и да правим, трябва да мислим къде ще се намираме през 2050 г., 2040 г. и 2030 г., защото всички енергийни страгетии на България показват, че са нефелни документи", настоя Георги Стефанов, експерт "Климат и енергетика". Той припомни, че предстои преразглеждане на Интегрирания план „Климат енергетика“, който може донякъде да се използва за бъдещата енергийната стратегия на страната ни.

Припомняме, че служебното правителство в началото на годината представи своята визия за развитие на електроенергийния сектор, като подобна визия се очакваше и за газовия сектор. Идеята бе на базата на този документ да бъде развита бъдещата енергийна стратегия на страната ни до 2050 г. Конкретно в електроенергийния сектор служебното правителство предложи изграждане на 4 нови ядрени блока – 2 да заменят въглищните ТЕЦ, а другите два да заменят остаряващите 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

"Никой в енергийната система не предполага, че след като системата е настроена за работа с 4000 мегавата, ще падне отново на 2000 мегавата и това крие риск", заяви Събин Събинов, управител на компанията "Селмеда" ООД за разработването на услуги в областта на оценката на бизнес средата и планирането. Той обясни, че до 2025 г. трябва да бъде взето решение за изграждане на 2000 мегавата, за да бъдат построени реакторите до 2040 г. По неговите думи максималното използване на ресурса на съществуващите блокове на АЕЦ "Козлодуй" е от първостепенно значение. Изграждането на нови мощности и капацитет след 2030 г. е на второ място в бъдещата енергийна стратегия на България според Събинов. На трето място той подреди възможността частният сектор да изгражда малки модулни реактори и на четвърто - частните инвеститори да получат институционална подкрепа, така че първите три компонента на бъдещата стратегия да могат да се изпълнят.

Специалистите в залата изразиха опасенията си, че въглищните централи все по-трудно ще работят в сегашния си вид след 2025 г. Причината е, че тогава се спира възможността държавата да дотира този бизнес и те ще трябва да работят на свободен пазар. Страната ни имаше възможност да удължи този срок до 2030 г., но не направи нужното за да въведе т. нар. „механизми за капацитет“.

Много ВЕИ и малко базови мощности ще доведат до спирания на тока

Директорът на ЕСО Ангелин Цачев, обясни, че стратегията трябва да бъде готова през следващите 2-3 месеца, защото липсва документ, върху който да стъпи българската енергетика. По неговите думи системата губи своята динамична устойчивост и се очакват локални разпадания в българската енергетика. "Искаме да развиваме зелена енергия, това е правилна посока, трябва да развиваме потенциала на страната ни успоредно с възобновяеми мощности. Но е задължително да развиваме и системите за съхранение на енергията, а те идват и от ВЕЦ-овете и ядрените централи", настоя Цачев. Експертът бе категоричен, че динамична устойчивост на системата в момента може да се осигури единствено от огромни въртящи турбини, които се използват във ВЕЦ, АЕЦ и термичните централи.

 Според него балансираният микс от системи за съхранение, производство на енергия от вятър, слънце и вода е бъдещата стратегия за развитие на българската енергетика. Той разказа, че базовите мощности в други европейски държави достигат до 50-60 процента от годишното потребление. Директорът на ЕСО поиска бързо да бъде възстановена и най-голямата батерия на Балканите – ПАВЕЦ „Чаира“.

Цачев сподели и данни, че се очаква неумоверен ръст в енергийното потребление основно заради навлизането на електромобили и електрификацията на индустрията. И мерките за енергийна ефективност няма да са достатъчни да ограничат драстично този ръст. Експертите прогнозират 50-60 млн. мвтч потребление в следващите години.
„Ние виждаме 4 ядрени блока работещи през 2050 г. и 15-17 000 мвтч ВЕИ инсталирани в страната. Тези мощности ще покриват нужните 35 000 мвтч енергия, които ще са необходими за производството на зелен водород и в електротранспорта“, обясни Цачев. Те ще бъдат извън сегашната консумация на енергия в страната ни, която е около 20 000 мвтч.

Никола Делев, председател на компанията "Булгартрансгаз" отчете, че амбицията на ЕС за зелен преход е изключително висока летва и заложените промени трябва да намерят изражение в българската енергетика. Газовият оператор също изпитва затруднения да обяснява пред ENTSO-G как планира развитието на мрежата си занапред, именно заради липсата на стратегия.

В залата присъства и енергийният предприемач Христо Ковачки, който разказа, че до 2030 г. страната ни трябва да намали вредните емисии от производство на енергия. "Това обаче не значи да се затворят въглищните централи, защото има няколко вида горива, с които могат да бъдат заменени въглищата". Според него България разполага с 10 милиона тона биотпадъци годишно, които могат да заменят въглищата в централите за производство на енергия.

"Природният газ е горивото на прехода и ние трябва да използваме максимално ефективно", посочи още Ковачки. Той отчете, че България няма реална енергийна стратегия, но тя трябва да стане факт. "Факторът време е изключително важен и изработването на енергийна стратегия не трябва да се отлага, но трябва да я изготвим мъдро и без да затваряме вече съществуващи централи. Унизително е, държавата да не прави никакви стъпки частни енергийни компании да се развиват в правилната посока", посочи Ковачки. Той припомни, че в момента ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов Дол“ са започнали проекти за подмяна на мощностите с нови газови турбини. Двете предприятия са започнали и изграждане на газопроводни отклонения като очакват присъединяване от страна на „Булгартрансгаз“.

Живодар Терзиев от "Българска петролна и газова асоциация" обясни, че стратегията трябва да предвижда и песимистичен вариант, в който търговците на петролни горива биха били необходими в случай че българските потребители решат да преминат към небалансирано потребление, което ще доведе до проблеми. Той поиска експертите да не забравят ключовата роля на изкопаемите горива, която ще продължи да бъде такава и в следващите 10 – 15 години, независимо от призивите за електрификация. На сектора с горивата са нужни инвестиции, а в момента вече има проблеми там, обясни Терзиев.

"Постоянно слушаме за големите предстоящи енергийни проекти, които са свързани с корупцията в българската енергетика, а никой не говори  за достъпа на отделните домакинства към ВЕИ, който достъп е важен", каза Тодор Тодоров, експерт от екологично сдружение "За Земята". Неговото изказване доведе до скандали в залата с ядрените специалисти, които от своя страна припомниха, че именно благодарение на АЕЦ „Козлодуй“ бизнесът и хората не са усетили високите цени на енергията през 2022 г.

Липсата на кадри

Д-р инж. Веселин Тодоров, председател на сдружението "Соларна академия България" обясни, че човешкият капитал в България клони към минус, университетските скамейки са празни и липсват специалисти. "Разберете, без специалисти няма как да направим трансформация, в момента на пазара има недостиг на 6000 специалисти в енергийната сфера", отчете Тодоров. Тук става дума за експерти не само във ВЕИ сектора, но и заварчици, строители и всички други хора, необходими за работата на една централа. Това води до своите последствия: изграждат се некачествени проекти, които няма да работят качествени впоследствие, категоричен бе Тодоров.

"Яростните атаки върху въгледобива пречат на разгръщането на възможностите на тази тази индустрия. Една стратегия ще реши проблемите ни, но трябва да  има разбирателства между бизнеса и синдикатите", обясни и синдикалният лидер Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа".

Ивайло Найденов, изпълнителен директор от "Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК) предложи да се изработи стратегия през призмата на потреблението на домакинствата, защото именно битовите потребители са най-големият консуматор на енергия в държавата – те използват средно около 13 млрд. квтч електроенергия годишно. Нужно е и да се промени регулаторната среда, за да може да се запази производството на бизнеса, което в момента е ниско – годишната консумация на ток на предприятията в групата на БФИЕК е малко над 6 гвтч.  Найденов даде за пример случай, в който бъдещ инвеститори се отказал от инвестиции в България, защото няма компания, която да им предостави 15-годишен договор за доставка на енергия. На България и е необходима не само енергийна стратегия, но индустриална такава, и те да бъдат разработени в синхрон, категоричен бе Найденов.  Той разказа още, че е преподавател в СУ, но "никой не иска да учи енергетика като слуша постоянно за енергийна мафия". Именно липсата на висококвалифицирани специалисти води до проблеми в работата и поддръжката на енергийните предприятия у нас. По време на кръглата маса всички експерти се обединиха върху тезата, че е важно да се начертае визия за развитието на работната ръка у нас. Нужен е отговорен подход, за да знаем къде искаме да отидем и младите хора да са спокойни, че има развитие за тях, обясни Найденов.

"Можещите хора от различни сектори трябва да се обединят и да доведат българската енергетика до декарбонизация с минимални социални последици за обществото“, заключи професорът енергетик Христо Василев.

Инж. Иван Митев от Българска минно-геоложка камара обясни, че освен нова енергийна стратегия е важна и визията за развитие на суровинната индустрия. Именно глобалния свят ни доведе до това да преосмислим визията за критичните суровини. Търсенето и проучването у нас на практика са спрени след 1990-а година, с малки изключения, обясни Митев.  А това не води до нищо добро за развитие на собствените ни ресурси.

Светослав Иванов от „Овергаз“ пък припомни, че са занемарени и проучванията за добив на нефт и газ у нас. Важно е този процес да бъде възстановен, за да знаем какви богатства има в недрата на земята, включително и българската акватория на Черно море, обясни Иванов.

Бизнесът от своя страна одобри намеренията за създаване на визия и Енергийна стратегия на страната ни. За предприятията е важно да имат стабилност и поносима цена на електроенергията и природния газ, категоричен бе Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

____________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.