Ерион Велиай: За да се постигнe устойчивото развитие трябва да се промени мисленето на хората

Албания е един от нешлифованите диаманти на Балканите, който бързо наваксва с модерните технологии, политики и европейския зелен преход. Поне така накратко представи столицата и страната си кметът на Тирана Ерион Велиай. Той бе специален гост на Green Week 2023 - най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден, организиран от Dir.bg и 3E-news.

Специално пред медията кметът обясни, че Тирана има силните амбиции да става все по-привлекателно място за инвестиции, съвременни IT решения. А младежите ще могат да упражняват своите дигитални умения съвсем скоро в Пирамидата. А ако не знаете какво е това място в Албания, Ерион ще ви заведе, както и на други китни и обновени места из албанската столица. Освен това не е нужно да се влагат много пари в зелени политики, важно е да започнем с малките стъпки като засаждането на дървета, сподели още Велиай.

- Г-н Велиай, от много години Албания се опитва да се впише в политиките на Европа от 21 век. Вие сега се опитвате да въвеждате зелените европейски политики. Не е ли този преход прекалено рязък и труден за страната и столицата?

- По начинa, по който го виждам аз, е да правим нужното, не защото е европейска политика и някой в Брюксел ни го нарежда. Смятам, че трябва да го вършим, защото правилните неща помагат на хората. Така че зелените технологии, преминаването към използване на електрически транспорт и повече пешеходни зони са правилните неща за вършене. С или без изказвания или декларации от Брюксел, ние бихме продължили тези политики. Също така, в нашата философия, това не свързано с целта да присъединяване към ЕС като дестинация. Ние сме в Европа с или без членство. И би трябвало да се държим като цивилизована страна, живееща в мир с природата.

И ние осъзнаваме, че късно стъпихме на тази сцена - Албания бе най-изолираната страна с тежки моменти през 90-те години на прехода от комунизъм към демокрация и капитализъм. Но мисля, че успяваме да настигнем другите много бързо и ако в началото бе отмъщение срещу природата, като част от системата, защото всичко бе притежание на партията. Включително горите, автомобилите, телевизорите... И комунистическата партия бе единствения собственик на обществени блага.

Тогава хората разбраха, че рязането на дървета или унищожаването на речните корита е вид вендета към системата, без да осъзнават, че партиите идва и си отиват, режимите се сменят, окупаторите също си отиват. Но дърветата остават вечно тук. Както и реките ще са в коритата си завинаги. В този смисъл сега търсим мир с природата и наваксваме бързо, понякога без да е нужно да се правят скъпи промени. Например да помолим децата да посадят дървета за рождените им дни като начин да отпразнуват тази зелена прегръдка. Това е начин не само метафорично да се изградят обратно корените към природата в града, но и чисто физически.

Едно дърво може да живее приблизително колкото трае човешкия живот - около 100 г. И тези деца щом засядат дърво то те със сигурност няма да отрежат друго. И със сигурност ще чувстват по свой различен начин града. Не само като пространство, управлявано от кмета, ами като място, на което те имат своите корени. Така че част от инициативите ни са относително евтини - не е нужно градът да закупи всичките му нужни дървета. И дори за страни, които късно започват своите зелени политики и не са супер богати, но имат желание да настигнат другите, какъвто е случаят с Албания и Тирана в частност, смятам, че е възможно. Въпрос на вземане на правилните решения е, и да ни води здравия разум, а не идеята да пускаме обществени поръчки за скъпи джаджи.

- Значи начинът на мисленето ви е основата на големия прогрес, който има столицата. Начинът на мислене на обществото, на децата, на кмета?

- Вижте, важно е да ме разберете. В моята работа трябва да е ясно, че мисията не е да лъжеш всички, а е да служиш на всички. И да, понякога някои хора не одобряват това - някой е построил незаконен път, а той трябва да бъде предаден на обществото, при него да се създаде парк и да има павилиони например. Тогава се създава полемика по въпроса, разбира се. Заради това е спорна и работата ми. Но винаги си напомням, че работата не е, за да се харесва на всички, а за да служи на всички. Тогава вече сменяш мирогледа си - започваш вече да не се тревожиш дали това са популистките решения, а дали са правилните решения - тези които да устояват на теста на времето. Понякога ако обявиш, че ще създадеш площад без автомобили на него, то има момент на истерия. Но тогава трябва да тренираш себе си, че винаги има една шумна малка част от обществото, която е противник на идеята. Но ако това е правилното решение, ти го обясняваш на всички.

Понякога дори използваш и нетипични защитници на идеята, като децата например. Те идват и използват мястото, дават му ново значение, а не само колите да преминават през него. И в крайна сметка най-важният въпрос е: "Защо изграждаме градове?". От зората на времето, от античността до наши дни. Ние създаваме градове за хората, не ги строим за конете или колите сега. Хората тук идват, за да живеят добре. И в този смисъл щом вече имаш тази обществена и екологична нагласа, можеш да вземеш трудните решения. И мисля, че нашият успех в Тирана е основно мотивиран от това да не използваме отделните обществени групи, за да ги анкетираме какво е най-добре да се направи. А да сме сигурни, че сме въвели най-доброто решение и после може да попитаме хората какво мислят за него. Това е цялостна промяна на начина на мислене при модерната политика, според мен.

- Може ли подобен подход да бъде предложен и в други столици - например на кмета на София или на други български градове? Може вашето мнение бъде добре възприето тук.

- Участвам в редица асоциации на общините. И смятам, че не е нужно да си завършил докторска степен на образованието си, за да вършиш част от тези мероприятия. А и не е нужно да си вечно кмет. Дори и най-некомпетентният кмет на света може да посади дървета. А това е основата. Дори в момента виждам зад вас улицата в София, на която лесно може да се засадят дървета. А те в крайна сметка ще понижат и температурата в околовръст, а това дава възможност да е далеч по-приятно да се стои навън. Дори сега има опити това да се представи като голяма иновация, но забравяме, че в последните 2 милиона години хората са се държали природосъобразно, като другите същества. Птиците летят, рибите плуват, а хората обикновено се разхождат. Едва в последните 100 години хората за поставени в кутии, наречени автомобили.

Така че това не е иновация, а е нещо, което хората са правили милиони години. И смятам, че повторното откриване на топлата вода въобще не е гениална идея, а е нещо което винаги сме правили. Обикновено мъжете са били ловците, а и е много по-приятно да ловуваш в гора със сенчести места, отколкото в пустинята, посред жегата. Така че част от базовите познания за това как човечеството е оцеляло през различните епохи и как хората са структурирали обществения си живот. Докато се цивилизоваме виждаме как след Втората световна война особено, вече има една огромна индустрия, която произвежда кораби, самолети и танкове и вече се правят коли. И изведнъж поставихме колите в епицентъра на цивилизацията ни. И това обсебване все още не е преминало. Смятам, че кметовете не само на България, но и в Латинска Америка, в Африка навсякъде... Имам добър приятел кмет на Килимани в Мозамбик. И след като той може да стимулира придвижването с велосипед, очевидно не говорим за трудни за взимане решения. Той все пак не е богат кмет. И в този смисъл мисля, че е ясно, че трябва да се разбере едно: никой сега не произвежда ток от въглища тук, вътре в София. Очевидно, че основният замърсител са автомобилите и това наше обсебване към употребата на коли на къси разстояния. В този смисъл карането на велосипед, политиките за подкрепа на децата и да се взима предвид тяхното мнение в обществените политики са важни. Ние имаме Детски общински съвет даже.

Защото ако се тревожиш само за следващите избори, ще изгубите следващото поколение. Но ако се притеснявате за следващите след нас, то може потенциално да спечелите не само следващите избори, но много след това. Много зависи как поставяте нещата на масата - ако мислите за хората, навършили пълнолетие и по-големи, то мислите само за следващите избори. Но ако мислите за децата, то създавате основните на град, който ще продължи да се развива, с иновации, дори и вие да не сте кмет вече.

- Значи сега е времето на децата да създадат нова визия за Тирана?

- Какво казват в Америка - you have to put your money where your mouth is (израз означаващ, да се вложат средства, за да се подобри дадена лоша ситуация, а не просто да се говори за подобряването й, бел. ред.). Тоест ако казваш проблемите с имената им, то трябва да обясниш и къде е бюджетът ти за справяне с тях. Затова ние решихме да спазим обещанията си и отдадохме най-добрите места от общинските недвижими имоти за детски дейности. Например за паркове и площадки. И така Пирамидата на Тирана (сграда в центъра на града, бивш комунистически музей, бел. ред.), която е ключов елемент от комунистическата носталгия по тогавашния лидер, сега се превръща в най-голямата академична институция за деца и младежи до 18 години. Там децата мога да се учат на кодиране, на работа с изкуствен интелект и иновации, както и да се забавляват на гейминг платформи.

Тоест това, което казваш трябва да кореспондира с това, което правиш. А в нашия случай, не само бюджетът, но и предоставянето на части от инфраструктурата, където 5000 деца и младежи месечно може да се отидат на прекрасно място, което от място прославящо изолацията, сега се превръща в място, прославящо отварянето към света.

И от място, на което се почиташе един диктатор, сега децата празнуват. И това е важно и в метафоричен план, че води до промени в града.

- Това звучи повече от чудесно. Но как възприемат промяната и другите хора? И дори тези, които критикуват политиките и си искат обратно колите. Как гражданите могат да помогнат в подобряването на градската среда?

- Важно е как се конструират програмите. Докато идвах от летището към конференцията Green Week 2023 видях част от старата инфраструктура. При нас, при обновяването на част от тези блокове и апартаменти, установихме, че те бързо биват изподраскани с графити от вандали. А и на хората не им пукаше, защото градът вършеше тази работа. Тогава променихме схемата за подкрепа и казахме: "Разделяме разходите за обновяване наполовина: 50% от средствата ще идват сдружението на собствениците на живеещите в сградата, а другата част ще е на общината". След това решаваме дали да се прави термоизолация, да се сложи ли асансьор или пък соларни панели... Но когато хората платят поне малко и знаят, че са съсобственици в това начинание, инвестицията не се поругава, а се запазва. Защото това е вложение на живеещите също.

Така че не става дума само за образование и заповеди към хората да правят дадено нещо. То е и за създаване на механизъм, при който хората се замислят и казват: "Не, почакай. Не унищожавай това, защото не е на общината. Аз съм участвал в направата му. Не е смешно да рисуваш свастики по сградата ми, която туко-що обновихме". И така разбираш, че публичните инвестиции могат да имат дълъг живот, когато хората участват, включително и със собствен бюджет. А пък отделно се опитваме да създаваме зелени пътеки между различните обществени места и даваме идеите си какво бихме построили там. И както във всеки голям град, всички казват: "Аз не искам това в задния ми двор". И това е само метафора, защото този двор е друга частна собственост, и нейният притежател има конституционно права да я развива. Или пък е общинска собственост и тогава този обект е за всички, не само за обичащите зелените поляни или баскетболните игрища. Винаги ще има някой недоволен, че до блока му има игрище и е шумно. Не можеш да направиш всички щастливи. Но в политиката имаш нужда само от 50% + 1. Не ти трябват всички. А и получаваме този вид подкрепа. А ние имаме този вид подкрепа.

Хората обичат промяната. Особено по време на предизборната кампания. Ако попитате хората тогава: "Кой иска промяна?", то То всички веднага се съгласяват и я желаят. Но след като те изберат и попитате отново същите хора: "Кой иска да започне промяната?". Тогава всички казват, че "промяната е добре, но започни ти първи, защото при мен е малко сложно". Така че хората обичат промяната, когато не трябва те да я извършат. Много трудно е да промениш себе си. И е много важно това да се осъзнае и в политиката: промяната звучи много привлекателно за всички, всеки иска да има общо с новостите, но не и да е първи, който да се промени. Важно е да се разбере това: промяната е инкрементален (стъпков, бел. ред.) процес. И хората, независимо дали го харесват или не, трябва да го приемат.

- Вече завоювахте Европейската награда за градско обществено пространство за 2018 г. Какво да очакваме занапред?

- Следващата ни идея е трансформацията на Пирамидата. Тя е завършена като сграда и е чудесно архитектурно творение. Сега с група холандски архитекти преобразуваме пространството. През септември - октомври ще бъде отново пълна с живот, сега инсталираме оборудването и сървърите. И смятам, че това е достойно не само за архитектурна награда, но и като концепция на това как една толкова омразна преди сграда сега може бъде привлекателно място в града. Имаме и други идеи - тази година Тирана е европейската столица на спорта и дори и в спортната инфраструктура променихме нещата. Тирана е един от малкото градове, където стадионът е в сърцето на града. И има красив хотел в кулата вътре в стадиона. В началото хората бяха истерични, защото смята, че стадионът трябва да бъде в края на града и да е специално за тази цел. Но цените на имотите в града са високи. Не може да си позволиш да имаш пространство, което не използваш шест дни от седмицата и да се пълни само за 90 минути в един от дните.

И нашата концепция беше да видим как може да имаме стадион и 5-звезден хотел в Тирана. А заедно с него вътре е и Lufthansa Industry Solutions, която е софтуерната компания на авиоператора и там се извършват софтуерни операции за групата Star Alliance. В момента там има и център за тумор??, който ще бъде преместен в Пирамидата. Отделно има барове, дискотеки, ресторанти, радиостанции и част със зеленина за хората. Така че стадионът не е центъра на това вече. Зеленото място е просто аксесоар към икономическата реалност и така използваме територията 24/7. Включително и за футболни мачове през уикенда.

- Може ли да се каже, че Тирана ще бъде следващото предпочитано място за туристите от Европа?

- Тирана вече е такова място. Вижте, донякъде имаме и късмет. Защото хората отиват в Париж, Лондон и Рим с високи очаквания - дали ще е много горещо или времето ще е непредвидимо, или дори че хората не говорят английски или вашия език. А след като имаш високи очаквания в крайна сметка се разочароваш. Хората идват в Тирана с ниски очаквания. И веднага щом разберат, че могат да хапват и пийват като в Италия и то на една трета от цената, с добри услуги и топ инфраструктура. Тогава моята работа е доста по-лесна в сравнение с кмета при Акропола или до Колизеума. Така че туристите остават с огромна изненада към по-добро при посещението. И това е нашето предимство - хората идват на място, което се развива, изпълнено е с енергия и е жизнено. А също така се опитваме да направим града и център за редица европейски дейности. Миналата година бяхме европейската столица на младежта, сега сме на Европейска столица на спорта. Следващата година ще председателстваме B40 (Balkan 40 - Balkan Cities Network) - мрежа на кметовете от Балканите. Това също са част от уменията на нашата администрацията да доведем подобни събития тук.

И щом хората захапят въдицата е трудно да се откажат от Тирана. Те се влюбват в града, или в някой от там. И си купуват апартамент, започват да инвестират и довеждат други туристи. И те продължават да привличат хора, а това е добра стратегия. Ние не сме не Малдивите все пак, но по-добре да предаваме историята от уста на уста.

А и хората няма да забравят, че ChatGPT, Майка Тереза и Дуа Липа са от Албания.

- Както казахте, изглежда вече се влюбвам в Тирана. И трябва да я видя.

- Да, наистина трябва. България и Албания имат многогодишно партньорство и винаги е било приятелско. България има своето малцинство, което е описано от 2017 г. И си мисля, че щом две страни се разбират толкова добре е жалко ако не направим така, че хората да се придвижват напред-назад. Албанците са го направили, честно казано. Те са втората най-голяма общност в ЕС - България. Много хора идват от района на Благоевград. Но трябва да има реципрочност и повече българи да идват на посещение при нас. Смятам, че с представянето на новата въздушна линия между София и Тирана ще бъде много лесно за нашите български приятели да дойдат на посещение.

Видео интервюто с кмета на Тирана можете да видите тук.