Неспокойният пазар на водород в Европа: Несигурността на регулациите възпира инвестициите

Европейският съюз очаква водородът да допринесе с около 15% за енергийния микс на общността до 2050 г. и в момента Брюксел е зает със създаването на рамкови закони за това, като директивата за възобновяема енергия (RED) и с тазгодишната законодателна рамка за пазара на водород и декарбонизирани газове. Освен това ЕС прие амбициозни цели за 2030 г. от 10 милиона тона вътрешно производство на водород и 10 милиона тона внос в опит да намали зависимостта си от руския газ. Но изглежда нищо от това не е мотивирало индустрията досега, споделя изданието Euractiv.

„Можете да усетите сред играчите в индустрията чувство на колебание дали е подходящият момент да преминете от проекти на хартия към окончателни инвестиционни решения“, каза Стефано Граси, началник на кабинета на еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон. Водородната индустрия е предпазлива при вземането на окончателни инвестиционни решения в Европа, докато регулаторите на ЕС се борят да завършат регулаторния пъзел в общността.

За него това е знак, че Европейският съюз трябва да „удвои“ усилията си за завършване на правната рамка, сподели той.

„Трябва също така да се заемем с по-проста законодателна рамка“, каза Тиери Труве, главен изпълнителен директор на френската газова компания GRTgaz.

Експертите по водород ще бъдат запознати с молбата на индустрията: липсата на правила за производството на водород от възобновяеми източници беше посочена по-рано като основна причина за блокиране на инвестициите в сектора.

Поне десет различни закона на ЕС – някои вече приети, други в процес на приемане – понастоящем засягат или производството на самите водородни молекули, свързващата инфраструктура, финансирането на проекти или целите за използване.

Някои от тези правила изглеждат все по-недостъпни и отдалечени. Така например, ЕС има подцел за използване на водород в транспорта, въпреки че продажбите на автомобили с водород в страна като Германия в момента възлизат на по-малко от 200 единици през първата половина на 2023 г. В резултат на това участниците в индустрията все повече се притесняват под тежестта на натрупаните регулации.

Всички закони, управляващи водорода, „не помагат реално за развитието на сектора и разходите, защото носят много несигурност за производителите и потребителите“, каза Труве.

Мария Спириаки, гръцки депутат от ЕС от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), твърди, че бързото приемане на пакета за газ и водород би помогнало да се изпрати ясен сигнал към пазарите. Ще помогне и първият търг на Европейската водородна банка, който се очаква през есента.

„Това не са всички, но някои от инструментите, които можем да използваме, за да изпратим ясно послание към пазара и да го стабилизираме, за да създадем търсене и предлагане за водород“, подчерта тя. 

Има ли вече проекти за водородопроводи?

Междувременно артериите на бъдеща водородна мрежа, която ще транспортира възобновяем водород от слънчеви или ветровити региони до индустриалните центрове на блока, се оформят: проектите за тръбопроводи вече стават все по-конкретни.

В края на 2022 г. Париж и Мадрид най-накрая се съгласиха да построят водородопровод, способен да транспортира 2 милиона тона водород годишно в двете страни. Берлин се присъедини по-късно, за да удължи тръбата до Германия.

Индустриалното търсене „ще има фундаментално въздействие и ще бъде силен стимул за изграждане на инфраструктура“ в бъдеще, обясни Рафаел Ханото, старши експерт в климатичния мозъчен тръст E3G.

Предвидено е да започне изграждането на тръбопровод с подобен размер, който да насочва водорода от Норвегия към Германия.

Графика – 1

Но Ханото по своята същност е скептичен относно тези амбиции. „Защо ще отиде в германската индустрия“, вместо да се използва на местно ниво, попита той.
Шефът на кабинета Граси от своя страна е по-оптимистично настроен за бъдеща водородна мрежа на ЕС. „И Португалия, и Испания са много богати на възобновяема енергия. Те имат много ниска цена на електроенергия, потенциално от възобновяеми източници“, обясни той. Междувременно всички центрове на търсене са разположени на север, припомни специалистът.

Досега изграждането на широкомащабни тръбопроводи за водород все още не е започнало – индустрията чака „да се уталожи прахът по правилата, които в момента се договарят между страните от ЕС и Парламента“.