Ядрената енергетика остава в основата на енергийната свързаност

Обвързаността на ядрената енергетика с възобновяемите източници на енергия е крайъгълен камък в зеления преход. Това е ключов въпрос за усъвършенстването на енергийната свързаност и трансформацията на базовите мощности - във вътрешен план, но и на регионално и европейско равнище. Мнението си за решението сподели Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум (Булатом), по време на Green Week 2023 - най-мащабния регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден, организиран от Dir.bg и 3E-news.

Ядрената енергетика се отърси от страха и реши на европейско и световно ниво, че трябва да играе главна роля в базовото регулиране на системите, каза Богомил Манчев. Той бе категоричен: "Не изключваме, имаше предвид Булатом, нито един начин на добиване на енергия - зелена енергия, природен газ". Но и направи сравнение: "Когато махаме от уравнението въглеводородите (въглищата), с които не знаем как да се справим и единственото решение е да ги махнем, срещу един инсталиран мегават, който произвежда около 6000 MWh годишно, трябва да направиш 5 мегавата слънце, 4 мегавата вятър, трябва да увеличиш мрежата два пъти и половина, за да пренесеш (енергията)".

В Булатом смятат, че България не трябва да залага на промяна в потреблението на електроенергия до 2053 г. (около 37 млн. MWh за 2022 г.), а трябва да заложи на енергийна ефективност, "за да започне да произвежда с 1 мегаватчас повече продукция". Но според Манчев електропроизводството трябва да се удвои, за да можем да произведем необходимото количество водород за транспорт и промишленост, за електромобилите, които се увеличават и с които се намаляват емисиите.

И къде във всичко това стои въпросът за енергийната свързаност през призмата на ядрената енергетика. Намира място в базата с новите поколения реактори, които имат възможност за регулиране и участие в системата с до 70% от собствената си мощност със скорост 1 мегават в минута, обясни шефът на Булатом. При това без да отравя горивото и без да нарушава баланса си, добави той.

В нашата електроенергийна визия, която предоставихме на 48-ото Народно събрание, е че на двете площадки - Козлодуй и Белене, когато там има работещи мощности, може да се изградят големи електролизерни инсталации, с които, без да намаляваме мощността на блока, да се произвежда водород, като равноправно в мрежата могат да участват останалите източници на енергия. Те участват равноправно в мрежата, но цената им е нула и това е катастрофа за инвеститорите, изтъкна Богомил Манчев.

Какво трябва да се направи

Манчев изброи някои от задачите пред подобряване на свързаността:

да увеличим два и половина пъти капацитета на мрежата;
да произведем водорода, който да вкараме в газопроводите (Както Манчев обясни в друго свое изказване според изискване на ЕС природният газ до 2050 г. трябва да бъде смесен с 30% водород; така като енергийни единици се запазва мощността, защото водородът е три пъти по-енергомощен от единица природен газ);
да изградим много по-голям капацитет за пренос (свързаност) както на газопроводната, така и на електропреносната мрежа между всички съседни страни. Трябва да пренасяме огромно количество енергия, а капацитетът на мрежите е ограничен.

Манчев разказа за проект от преди 25 години на френската компания EDF за много голям пръстен от хиляди километри, който започва от най-северната точка на Германия, минава през Франция, Италия, Югоизточна Европа и се връща, с ниво на напрежение 1500 киловолта, с възможност за пренос на до 5000 мегавата активна мощност. Разликата е, че днес се предвижда изграждане на депа за енергия на много точки по пътя, което е съществено изменение на проекта. И това би помогнало на желаната свързаност - когато има вятър в Северно море, да може да пренесеш енергията поне до Чехия, да разтовариш част в Югоизточна Европа. Когато ние имаме много слънце, да можем да пренесем на север, примерно до Полша, която гори въглищата си, обясни Манчев.

Ядрена енергетика и свързаност

Това е енергийната свързаност, целта на Европа за следващите 20-30 години. И в нея ядрената енергетика стои в базата, всички знаят, че тя вече е приета като равноправен участник в зеления преход. Да, има проблеми с големите мощности, призна шефът на Булатом, и поясни: струват скъпо, за да направиш нова ядрена мощност, тя трябва да отговаря на всички правила, необходими са политическа поддръжка и нотификация от ЕС.

България има едно огромно богатство, че има две ядрени площадки. Какви мощности ще се изграждат на тях е решение на правителството и политиците. Ние, експертите, трябва да си кажем мнението, да разположим тези мощности в рамките на 25 години и правителствата и парламентите ще трябва да решат българската държава ще участва като 100% собственик или проектът ще е на принципа на публично частното партньорство, в което тя (държавата) да има водеща роля. Това е съществено, за да се позволи максимално на частния инвеститор да участва в проекти за слънчеви, вятърни централи и за електролизерни инсталации. А големите депа като ПАВЕЦ, са задължение на държавата, заключи Богомил Манчев.