Борислав Сандов на Green Week 2023: Може би е шанс, че няма да бъдем домакин, но може да успеем заедно с Румъния

Може би е шанс, че няма да бъдем домакин, но може да успеем заедно с Румъния. България трябва ясно да заяви, че тази амбиция остава и ще продължи да работи сериозно в тази посока, подчерта бившият министър на околната среда и водите и вицепремиер Борислав Сандов. Той беше първият министър, който заговори въобще по темата и започна да работи в посока България да се заяви като кандидат да бъде домакин на COP29. България щеше да е полезна за света, ще е полезна не само за себе си. Той също подчерта важността на това събитие, държавата домакин има водеща роля в процеса на формирането на климатичните политики, става дума за привличане на инвестиции и разпознаваемост на напредъка на всеки един икономически сектор. Рядко конференцията излиза със завършено решение както е например със Световния климатичен фонд, който беше сформиран преди 7 години, но все още не може да събере 100 млрд. долара за уязвимите страни както беше решено тогава, припомни Сандов. Той коментира, че може би това е шанс, защото в момента България не е подготвена като се има предвид ценното време, което загуби в липса на преговори и утвърждаване на своята позиция. Всяка страна домакин на COP се включва активно в участието на предишния и на следващия COP, за да приеме и предаде щафетата. Надявам се Русия да се съгласи на ротационно председателство, ще може да създадем капацитет, ще имаме време да влезем по –активно в темата, каза Сандов.

До 2026 г. България така или иначе ще затвори ТЕЦ-вете, защото на свободния пазар вече има нулеви цени заради бума на възобновяема енергия, а на ТЕЦ е висока. Държавата сключва договори и изкупува енергията им, заради което все още субсидира тази енергия. Пазарът понася това заради регулирания пазар и изкуственото поддържане на ниски цени на енергията, което ще приключи с либерализацията на пазара от 2026 година, стана ясно от думите на Сандов. Над 60% от емисиите идват от изгарянето на въглища, няма как да постигнем целите си за намалявате им с 55% до 2030 година или нулева неутралност до 2050 година. Другата алтернатива е да се насочим към сградите, транспорта и земеделието. България ще затвори централите не заради климатичните цели, а защото от 2026 г. субсидиите за въглищните централи трябва да спрат, каза Сандов.

Ние вече внасяме енергия от чужбина и пропускаме възможността да се превърнем в голям производител на електрическа енергия, ще пропуснем огромен финансов ресурс за справедлив преход. Ще загубим не само 1, 6 млрд. евро от териториалните планове за справедлив преход, но може да пропуснем няколко милиарда По плана за възстановяване и устойчивост заради преговорите за предоговарянето им да се откажем от въглищата през 2038 година, смята той

Специално за 3eNews Георги Стефанов, модератор на панелната дискусия и експерт по екологични политики, обясни, че финалното решение ще се вземе на COP28 в края на тази година в Дубай. Страната ни има шест месеца да мобилизира всички държави в Европейския съюз и не само, но също и G7 и G20, за да приемат идеята и да реализираме тази силна амбиция. Русия трябва да бъде убедена, че това ще бъде от полза за нея и не само това, да получи нещо в замяна. Стефанов припомни защо Русия е приела протокола от Киото 2005 г. и условието е било приемането й в Световната търговска организация. Явно се намираме в подобен момент, подчерта климатичния и енергиен специалист.

Това решението се превръща в сериозно външнополитическо предизвикателство за България и ролята на страната и на целия екип ще е много отговорна, стана ясно от думите на Светлана Жекова, международен експерт в областта на околната среда и
изменението на климата (ЕК, ООН, СБ), член на експертния борд на Мисията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

За да се заявим, че можем да бъдем водещи в прехода към възобновяема енергия трябва да се заявим достатъчно ясно и да показваме опита и експертизата си на такива мащабни форуми. България е една от страните в Европейския съюз, която може би е водещата страна в соларния инженеринг - изграждане на големи индустриални соларни паркове извън България. България има много интересен и успешен сектор в сферата на електрическите велосипеди, стана ясно още на конференцията. 

България има предпоставки да председателства такова събитие заедно с Румъния, каза още той. Джордж Кремлис, почетен директор на Генерална дирекция „Околна среда“ от Гърция посочи, че Гърция вероятно ще подкрепи България да бъде домакин на COP29.  За Пламен Панчев от Тракия икономическа зона ползата за бизнеса би била огромна.  Той даде пример с холандски партньор за първи път чува за България и пристига у нас и е впечатлен от това, което се случва у нас и от потенциала, който имаме.  Едно такова домакинство ще ни изведе напред, каза Панчев. В момента няма бизнес, който да влиза в Тракия икономическа зона като инвеститор и да не постави като условие да ползва възобновяема енергия с директен кабел. Но и Панчев за пореден път посочи проблема с присъединяването към мрежата. В зоната вече се случва продукция на електрически велосипеди за един милиард лева.

Домакинство на COP ще бъде изключителна възможност и за бизнеса,

заяви Пламен Панчев от Тракия икономическа зона

Домакинството на COP29 ще бъде изключителен тласък и за икономиката на местните власти, каза Миля Димитрова от Делойт България.  Такъв огромен форум няма как да се случи в София, този въпрос също е на дневен ред, посочиха експертите. Много ще е важно да поставим въпроса за сигурната и качествена храна, която трябва да осигури земеделския сектор и не си представям да поставим дебат на масата в момента на COP29, каза Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. За първи път в Египет агрохранителната индустрия влезе в центъра на COP, преминавайки в края на годината през Египет ще сме много по-убедителни да повлияем този процес, каза Боянова.

Светлана Боянова: Агросекторът вече е в центъра нa разговорите за климата,

защото трябва да произвеждаме 50% повече храна при по-малко ресурси

Според последния доклад на Световния панел по изменение на климата глобалното търсене на храна в световен мащаб ще се увеличи с 50% до 2050 година, но това ще увеличи предизвикателството секторът да осигурява достатъчно качествена храна. На фона на това, че 22% от емисиите идват от селското стопанство, горското и използването на земята, финансирането на сектора е недостатъчно, коментира тя. На 4 и 5 декември в COP28 (30 ноември-12 декември) ще бъдат темите за сектора на земеделието, каза Боянова. По данни на ФАО климатичните промени имат негативно въздействие върху производство на култури в Източна Европа, намаляват добивите, отглеждането на животни, допълни още тя.

България има още много сериозен път да извърви, но е важно да успее да мобилизира всички институции в страната и външната политика в тази посока да бъде домакин на COP29 през 2024 година. Но това е предизвикателство, което трябва да приемем изключително отговорно и вече да се подготвяме независимо дали ще бъдем домакин или не. Дори тази заявка вече е стъпка в правилната посока и един ден тази заявка ще се реализира, категорични бяха всички участници.

____________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.