Силвия Резеши, ЕК: 275 млрд. евро инвестиции годишно са нужни до 2030 г. за намаляване с 55% на емисиите от сгради
Снимка: Презентация
В България повечето сгради са с най-лоши енергийни характеристики като най-високият клас в момента е B, но съвсем малко сгради все още отговарят на него.
275 млрд. евро инвестиции са необходимо годишно до 2030 г. за намаляване на емисиите от сгради с 55%, съобщи Силвия Резеши от Главна дирекция „Енергетика“ в Европейската комисия на кръгла маса „Нулевоенергийни сгради: бъдещето се сега“ в Бургас, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Необходимо ангажиране на частни инвестиции и на финансовия сектор, защото по никакъв друг начин не могат да се намерят необходимите средства.
Картината в целия ЕС е много сложна и интересна и може би няма да е учудващо, че голяма част от страните имат подобни проблеми с България, свързани със стария жилищен фонд, финансирането и липсата на капацитет.
До 85% от сградния фонд ще бъде енергийно неефективен през 2050 година
Сградният фонд в ЕС представлява 24 милиарда м2 площ и около 74% е жилищна. Около 186 милиона жилищни единици се обитават постоянно. Годишно само 11% от съществуващите сгради се подлагат на някакво ново на обновяване. Средният годишен процент на енергийно обновяване е около 1%. Също така 85% от съществуващите сгради в ЕС са построени преди 2000 година. Освен това 75% от сградите не са енергийно ефективни. Още по-лошото е, че 85% ще бъдат енергийно неефективни през 2050 година. А сградният фонд е един от най-големите потребители на енергия в ЕС, отговорен за повече от една трета от свързаните с енергията емисии на ЕС.
Плановете са поне да удвоим обновяването на сградите до 2030 година и средният годишен процент на обновяване да бъде 3%, каза Силвия Резеши, която участва активно в подготовката на директивата за енергийните характеристики на сградите.
Новите целите са от сгради с близко до нулево енергийно потребление да строим вече сгради с нулеви емисии. Сградите за нулеви емисии стават нивото, което трябва да бъде достигнато чрез дълбоко обновяване от 2030 г. и визията за сградния фонд през 2050 година.
Затова е нужна актуализация на климатичните зони, стимули за енергийни източници на място, ефективно централно отопление и енергийни общности. Предвижда се от 2030 г. да се изчислява потенциала за глобално затопляне през целия жизнен цикъл на новите сгради, а от 2027 г. за големите сгради. Създават се засилени изисквания за зареждане на е-автомобили и задължително паркиране на велосипеди в новите сгради. По-амбициозни изисквания за премахване пречките за саниране.
Държавите –членки трябва да премахнат субсидиите за котли на изкопаеми горива. Новите минимални стандарти за енергийните характеристики на сградите предвиждат ускоряване на темповете за саниране при сградите с най-лоши характеристики.
За обществени и нежилищни сгради да се постигне стандарт за енергийни характеристики клас F 2027 и клас E до 2030 година.
Жилищните сгради трябва да достигнат поне клас F дo 2030 и клас Е до 2033 година.
България е в дъното на класацията по енергийно представяне на сградния фонд и сме със сгради с най-ниския енергиен клас. В момента законодателството определя най-висок клас B на енерийна ефективност докато в други европейски страни говорят за клас А и А+ дори за сградите с нулеви емисии.
ЕС обмисля нови класове за енергийно представяне на сградите. Всички сертификати за енергийни характеристики трябва са в единна скала от А до G като А е сгради с нулеви емисии и G 15% сгради с най-лоши енергийни характеристики. Въвеждат се индикатори за измерване на парникови газове, което също ще е важно, защо сградите ще влязат в схемата за търговия с емисии от 2027 година, а доказването на висока енергийна ефективност на сградата с ниски емисии ще става със сертификати. В Полша вече собствениците не могат да продават или отдават под наем своята сграда без имат подновен енергиен паспорт и сертификат за енергийна ефективност на своята сграда. Валидността на сертификатите от по-нисък клас ще бъде намалена на 5 години, за да се гарантира актуална информация и подобрено качество. Много е важно да въведат интелигентни системи за управление в сградите, подчерта още Резещи.
Всички тези мерки са част от трансформирането на енергийната система на Европа, а транспонирането на законодателството и имплементирането на директивата за енергийните характеристики не е задължително, а доброволно, но е изключително важно да се случи.
Всички тези нови предложения са на Европейската комисия. От 6 юни започват преговорите по директивата за енергийните характеристики на сградите със Съвета и Европейския парламент преди да е готов окончателния документ.