Пазарен обзор за май: Уолстрийт прескочи едно препятствие, но…

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Месецът ще се запомни с една „буря в чаша вода“, в каквото се превърна гласуването на тавана на американския публичен дълг. В рамките на няколко седмици имаше достатъчно новини, които да зарадват и дори да дадат фалшиви надежди на всички инвеститори с къси позиции. „Мечките“ на пазара, тоест тези, които очакват спад и вече са на позиции да спечелят от него, бяха ентусиазирани от евентуалния фалит на САЩ и намаляване на кредитния рейтинг на страната, така че финансовите пазари да бъдат разтърсени. Всъщност, историята ни показва подобни събития и преди, но с уговорката, че те никога не се повтарят едно към едно. И всеки път таванът е вдиган, а САЩ не фалират.

Истинският проблем за икономиката и пазарите

Това са дълговете. Взимането на заеми и инвестирането на парите в глобалната икономика доведе до силен растеж навсякъде, който няма аналог в световната история. Щатската икономика е пример за намаляващата пределна възвръщаемост от всеки долар нов дълг. Това важи и за Китай, където за 20 години имаме хиляди проценти растеж на икономиката в номинално изражение и като покупателна способност на населението. Но ако преди 20 години за даден обем производство са били необходими инвестиции за милиони, сега трябват да се инвестират десетки или стотици милиони за същото количество готова продукция.

Инфлацията не е само причина, но и последствие от тази растяща дългова тежест. Тя е и решението й, защото води до повишаване на лихвите и до увеличение на спестяванията за сметка на желанието да се трупа нов дълг. В същото време икономиката расте по-бързо в номинално изражение и води до повече приходи за компаниите и данъци за държавите. Оставяме настрана негативните ефекти за спестителите и потребителите, както и възможността от масов фалит, и се фокусираме върху вторичния ефект от инфлацията върху пазарите. А той води по-голямо търсене на алтернативи за инвестиции с висок доход. Хората искат да бият инфлацията. Те трябва да купуват акции или имоти, където има силно покачване на цените. Така се получава неравновесие в дългосрочен период /за десетилетия/ между средната оценка на активите, тоест дохода им, и от друга страна инфлацията. Например, доходът от дивиденти на S&P 500 е 1.62% в момента, а инфлацията в САЩ и Еврозоната е 5-6%. Инвеститорите разчитат все повече на растежа на цените при намаляваща възвръщаемост. А историята не ни дава примери на добре завършили такива процеси. Защо се отклоних от

Темата за тавана на дълговете

Причината е, че видяхме двете страни в спора да намерят много бързо решение – слабо намаление на разходите и силно повишение на дълга за следващите две години. Тоест, проблемът няма решение, а отлагане. Прогнозите бяха през 2033 г. да стигне 50 трилиона долара, сега може и по-бързо. Развитите страни, към които включвам и Китай, бързо копаят дълговата си яма и няма политическа воля и способност да бъде решена. Инвеститорите трябва да спасяват парите си самостоятелно.

В уравнението има и централни банки. Тяхната роля не е само да „монетизират“ дълга, тоест да купуват облигации, за да държат ниска доходността и държавите да имат по-малко лихвени разходи. Те трябва да контролират инфлацията в приемливи равнища. Преди две години таванът беше 2%, сега ще се наложи да бъде по-високо. Джером Пауъл, председателят на Федералния резерв, както и останалите банкери, не взима отношение по тавана на дълга, но със сигурност осъзнава, че решението на политиците усложнява работата му. И все повече се изключва вероятността от трайно намаление на лихвите в бъдеще.

Дали инвеститорите искат ниски лихви?

Прогнозите за намалението им се отдалечават все повече в бъдеще време. И тук няма противоречие с действителността или зависимост от политиката на взимане на дългове. Причината е, че икономиката на САЩ не навлиза в дълбока рецесия. Безработицата остава много ниска, а ликвидната банкова криза премина. Китай трябва да се погрижи за глобалния растеж, защото има стимули в икономиката и спря ограниченията около пандемията. Месец май показа, че това не е точно така и че трябва да намалим тези очаквания за позитивни ефекти. Но в щатската икономика има пари, има спестявания. Така е навсякъде по света, дори и в България. Банките имат пари и плащат ниски проценти по депозитите, а за много фирмени кредити и ипотеки на Запад има фиксирани ниски лихви за години напред. Затова виждаме повече пари да се насочват към акции. При недвижимите имоти в САЩ има спад, който ще се засилва, но не по същата траектория като 2008 г.

Тези пари направиха така, че технологичният индекс NASDAQ да има най-силния старт за първите пет месеца в историята си. Други подобни тенденции са приключвали годината дори с 50% покачване. Дали може да повторим такова представяне? Не го изключвам, но засега смятам, че е малко вероятно. Причината е, че Уолстрийт се движи само от няколко акции и това не показва слабият фундамент зад подобен растеж. Корпоративните печалби намаляват с 2.1% за компаниите в S&P 500. Очакванията бяха този процент да бъде 6.7 и по-малко отрицателната изненада все пак допринася за доброто представяне през месеца. Пазарът обича да катери

Стената на притесненията

Дълг, отрицателни корпоративни печалби, рецесия, война, инфлация, фалит на банки. На базата на всичко това NASDAQ 100 се качи с 8% през май, а S&P 500 с 1%. Причината е, че десет компании правят тези печалби. Като например nVidia и огромният скок на акцията й след отчета и фокусът на вниманието върху търсенето на чипове заради развитието на изкуствения интелект. Това вече е акция, която се търгува 37 пъти над приходите си за миналата година и вече е лидер в своята сфера, а не прохождащ „еднорог“. Tesla, Amazon, Alphabet, Meta и още няколко с двуцифрен процентен растеж през месеца, докато огромната част от останалите в индекса са на червено през месеца. Индексите се качват въпреки слабата дълбочина на пазара. Над половината акции се търгуват под важните пълзящи средни, тоест са в дългосрочен негативен тренд.

S&P 500 пробива бавно и трудно равнището от 4200 пункта, което може да стимулира затварянето на къси позиции и силно покачване на много акции с голям дял такива инвеститори, които първо са продали и чакат спад, за да си купят по-евтино и да имат печалби. NASDAQ 100 направи този пробив още в средата на май от равнището 13 500 пункта. Той изглежда много по-силен, защото в индекса са концентрирани повече от големите компании. Но не бива да отричаме потенциала за поскъпване още в началото му преди да има доказателства за обръщане на пазара. Защото може да видим все повече акции да поскъпват по време на намаляващата ликвидност на пазарите през лятото. И постепенно да се променят показателите за „дълбочината на пазара“, като процента на акциите над 50- или 200-дневни пълзящи средни; обемите на растящите акции спрямо обемите на падащите и самият брой растящи спрямо падащи; както и съотношението на акциите на годишен връх спрямо акциите на годишно дъно.

Към края на май тези индикатори не подкрепят стабилен възход на щатските индекси. Нито пък имаме върхове на индексите в Европа и пробив във важен сектор като транспорта и индексът на малките компании по пазарна капитализация Russell 2000. Индексът на борсата в Хонконг пък слезе на равнището от ноември миналата година. Следете го за обрат в положителна посока през юни, който да ни покаже, че инвеститорите стават по-оптимистични за региона.

За да щракне „капанът за бикове“, е необходимо пробивът нагоре да премине в спад и да бъдат преодолени първите силни нива на подкрепа. За S&P 500 първоначалното е на 4150, като от значение ще бъде и активизирането на търговията като обеми. Или ще продължим да виждаме как Уолстрийт катери „стената на притесненията“, защото икономиката е ОК и парите продължават да отиват към рискови инвестиции. Защото това е голямата разлика с периодите на рецесия и инфлация, какъвто пример са седемдесетте години на миналия век. Сега имаме по-ниска инфлация от тогава и по-добър растеж.