Владислав Панев: Ефективността и дисциплината са най-важни за усвояването на парите по ПВУ

За правила, стимулиращи конкуренцията настоява зам.-председателят на парламентарната група на ПП - ДБ

Икономика / Анализи / Интервюта
Ива Иванова
726
article picture alt description

Снимка: Ива Иванова / 3eNews

Законите, нужни за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), може да бъдат приети за 6 месеца, ако има работещ парламент, но за ефективното усвояване на парите, трябват процедури, стимулиращи конкуренцията, а не като досегашните, категоричен е зам.-председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната – Демократична България" Владислав Панев. Срещу 1 лев, даден от държавата и фондовете, да идват 5 лева частна инвестиция - това трябва да бъде целта, за да се стимулират допълнителни частни инвестиции на пазарен принцип, подчерта той и посочи пред Dir.bg и 3eNews накъде и как, според него, трябва да се насочат усилията:

Още по темата

Г-н Панев, защо спадът на инфлацията почти не се усеща в магазина и какво да се предприеме?

В условията на свободен пазар аз не вярвам, че държавата може да направи чудеса. Напротив. Това, което се случва по международните пазари - същото,  с леко закъснение, се случва и в България. Виждаме, че инфлацията в България, дори в пика си миналата година, не беше най-високата в ЕС, а в Източна Европа беше една от най-ниските. Миналата година прогнозирах, че заради достигнатия пик на цените в международен план, инфлацията ще тръгне надолу и това стана. След като на базовите суровини им падат цените, вариантите са два – или търговците увеличават своите маржове на печалба, което обаче не може да стане при една конкурентна среда или поне не в много голяма степен, или инфлацията ще пада. Виждаме, че всъщност и двете неща се случват и това най-вероятно ще продължи като тенденция.

Основният проблем на България е, че доходите са ниски и там трябва да работим по-осезателно и то в посока подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Вторият проблем са цените на харните и в това отношение държавата трябва да вземе мерки, но не да инвестира в сайт, който да следи цените на харните, а да увеличи конкуренцията. Приехме мерки от началото на тази година, като прагът за регистрация по ДДС беше повишен на 100 000 лева. Това означава, че българските производители и търговци се сдобиват с ново конкурентно предимство, спрямо вносителите, така че се вземат мерки. Трябва да бъде насърчена конкуренцията и КЗК да действа по-адекватно.

Въпросът е да се защитят доходите на хората и миналата година го направихме. Тази година виждаме, че цените на производител и инфлацията на потребителските стоки са много надолу и бюджетът не го възприемам като чак толкова голям проблем дали ще бъде приет или не. Ще рефлектира върху някои хора, но не вярвам да е голяма драма да се плаща по една дванадесета, както в първото полугодие на тази година, ако се приеме пак удължаване на бюджета за 2022 година.

Няма ли да дойде ново покачване на цените, щом спрат енергийните помощи?

Енергийни компенсации от месец и нещо няма, защото приетият праг от парламента от 200 лв. на мегаватчас е вече прекалено висок за пазара. Пазарните цени на тока вече са по-ниски от този праг, т.е. държавата не плаща никакви компенсации и няма никакво значение дали ще бъде отменено това решение или няма да бъде отменено, тъй като то на практика не е в сила. Така, че тези мерки нямат никакво значение.

Корпоративният данък не вярвам да бъде покачен, поне по заявленията на мнозинството групи в парламента. По отношение на отчисленията от печалбата на енергийните компании, нека отбележа, че цената на електроенергията зависи от пазара, а не толкова от разходите на енергийните компании и това какъв данък плащат.

Вашият коментар за случващото се с цените на тока и пазарното регулиране?

В момента пазарът, особено през деня, е наводнен от електроенергия, затова и въглищните централи работят на 15 – 20% от капацитета си. Дори по времето, когато единият блок на АЕЦ „Козлодуй“ е изключен за ремонт, каквото е сегашното време, ние се превърнахме в евтин износител на ток. Защото в региона има огромно количество електроенергия, която се произвежда. Това се дължи на масираното внедряване на фотоволтаици миналата година в Гърция, до някаква степен в България и другите околни държави. Затова сме свидетели на огромни разлики в цените на тока между цените обяд и цените, когато не свети Слънцето – разликите са в пъти.

Още миналата година бях предвидил, че така ще се случи, защото знаете как е, например, на пазара на домати – една година цената като е висока, на следващата година всички садят домати и цената пада.  Същото се случи и с фотоволтаиците - има пренасищане. Вече регулациите трябва да се случат през инвестиции в батерии за съхранение на електроенергия, така че да се продава ток не когато е най-евтино и най-голямо предлагането, а тогава, когато е най-скъпо. По този начин пазарът ще се регулира. Затова и по Плана за възстановяване парите трябва да бъдат насочени към съхранение на енергия и към енергийната мрежа.

А дотогава?

Дотогава ще бъдем свидетели на такива флуктуации, което  не е толкова тревожно, тъй като пазарът никога не е идеален и има моменти, когато продаваш продукцията си евтино и такива, когато продаваш скъпо; миналата година беше едното, тази година ще стане другото. Това са нормални пазарни правила, въпросът е да се инвестира в съхранение на енергия и в мрежата, така че това да бъде преодоляно и аз вярвам, че то ще се случи в средносрочен план.

Но инвестициите по ПВУ зависят от законодателните промени, а парламентът буксува?..

Така е, зависят. Но, все пак, вече първите процедури започнаха от министерствата, а именно за фотоволтаици плюс батерии и за домакинствата, и за бизнеса. Така че вървят в някакви пилотни проекти, да кажем по няколко стотин милиона лева, които няма да променят българската енергетика изцяло, но ще бъдат полезни за хиляди домакинства и бизнеса.

Какви са шансовете да се приемат нужните за ПВУ закони и всички проекти да потръгнат?

Могат да бъдат приети законите, обаче в рамките на 6 месеца, ако има работещ парламент. Но не съм много убеден, че ще стигнем дотам и че парите по ПВУ ще бъдат усвоявани по нормален начин – конкурентен, така че да повдигнат българската икономика. Защото сме свидетели в последните 15 години как се усвояват еврофондове за избрани фирми, така че да се монополизират цели отрасли от икономиката. И като гледам и отзвука от последния конкурс за ЖП-завода в Русе - че бил направен, така че да се купят локомотиви от германска компания, не съм сигурен, че и този път, поне служебното правителство, изготвя такива процедури, които да са достатъчно чисти и конкурентни.

Как да се гарантират чисти процедури?

С по-ясни правила и конкурентни правила – не да се оценява на базата на някакви измислени критерии кой да получи пари, кой не, а например по критерия кой ще поиска най-малка субсидия за единица мощност, да речем от сферата на енергетиката. Като имаш търг с падащо наддаване, тогава процедурата е максимално пазарна и печели този, който предложи, в случая, най-малко. По този начин ще бъдат инвестирани през ПВУ повече мощности и фотоволтаици, и бабтерии. Като е по-малка субсидията за единица мощност, това означава, че повече мощности ще бъдат обслужени от Плана.

Има ли опасност вместо да бъдем поощрени с ПВУ, да бъдем наказани със замразено финансиране и връщане на авансово усвоеното?

За мен най-важното е ефективността и дисциплината, т.е. не е най-важното колко пари ще усвоим или няма да усвоим, защото ако ги усвояваме некачествено, е даже вредно за българската икономика. Така че не го разглеждам като опасност или като възможност, а по-скоро като вариант да си напаснем правилата така, че да са конкурентни и да стимулират българската икономика, а не обратното.

Как, според Вас, върви зеленият преход у нас?

Според мен все по-добре и то до голяма степен заради пазарното начало. Виждаме, че миналата година 600 - 700 мегавата фотоволтаици бяха инсталирани в Българи. Преди дни изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев обяви, че има заявки за близо 40 000 мегавата. Голяма част от тях са нереални, но интересът към зелената енергетика в случая е огромен. Аз бих искал в следващите  години да обърнем  повече внимание към зеления транспорт – ЖП в най-голяма степен и към зеленото земеделие, защото е важно какви храни консумираме.

Зеленият транспорт очевидно е бъдещето. Виждаме че експоненциално нараства броят на закупените електромобили в целия Европейски съюз, а и в целия свят. Тук е малко изкривена статистиката. Ние не сме на последните места – мисля, че над 10% е делът на закупилите електромобили, но причината е, че има няколко големи фирми, сред които SPARK, които примерно миналата година като са закупили 100 – 200 електромобили и това изкривява статистиката, но определено, не сме на последните места в ЕС по покупка на електромобили, като процент от целия автомобилен парк.

Обаче по подготвеност, инфраструктура и регулации сигурно сме най-зле?  И видяхме какво се случи с една тротинетка… Как да се стимулират инвестициите и да се повиши доверието?

Колко инцидента има с тротинетки и колко с автомобили - ясна е съпоставката, както и къде са повечето щети, включително и върху хора. Зелена инфраструктура трябва да се изгражда и в енергетиката, и в транспорта.  Начинът за стимулиране на инвестициите е схемата: срещу 1 лев, даден от държавата и фондовете – 5 лева частна инвестиция. Това трябва да бъде целта, не просто да се усвоят едни пари, за да ги изядем и изпием, а те да стимулират допълнителни частни инвестиции на пазарен принцип.

Предвижда ли се комплексност – зелените цели да са заложени в образованието, в обучителните програми, в бройките за новите специалности, така че да сме осигурени със специалисти за новото поприще – зелената икономика?

Това е на базата на търсенето и предлагането, според мен. Напълно логично е и средно-специални училища да има за елена икономика, енергетика и транспорт, защото ще има търсене на тези специалности, за висшите училища да не говорим. Проблемът е голям за инженерните специалности, за които няма достатъчно търсене в България, а се вижда, че такива хора се котират от пазара на труда, но България като че ли бълва прекалено много юристи и икономисти. Ако оставим на пазарната стихия – ще има десетилетия, в които няма да са стиковани нещата, но в крайна сметка ще се наместят. Така че не съм песимист от тази гледна точка. Изисква се време.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща