Битка за ВЕЦ-ове: Другата пречка в енергийния преход на Европа

Твърди се, че Европейският съюз е пълен с неизползвани водноелектрически източници, които биха могли да бъдат полезни, за да направят енергийната система по-гъвкава покрай Зеления преход. Но екологични организации предупреждават за потенциално опустошителни ефекти от повторното овладяване на естествената водноенергия. За да развие водноелектрическия капацитет на Франция, депутатът Рафаел Шеленбергер (Les Républicains – дясно) внесе законопроект в края на март, който ще „насочи вниманието“ към декарбонизирана енергия, която все още има значителен неизползван потенциал. Това обясни той пред европейското издание Euractiv.

Играчите в електроенергийния сектор са съгласни

Има потенциал, еквивалентен на 20% от текущото водноелектрическо производство на Франция. А това пък се равнява, по отношение на потреблението, на „вноса на въглища и газ тази зима [2022-2023]“, обясни Жан-Марк Леви, генерален секретар на France Hydro Électricité ( FHE), съюзът на операторите на водноелектрически централи, пред френското издание Franceinfo.

Понастоящем 2500 водноелектрически централи – включително 2270 с мощност под 10 мегавата (MW) – имат общ инсталиран капацитет над 25 GW и осигуряват 10-14% от френското производство на електроенергия всяка година. След ядрената енергия, това е вторият по големина енергиен източник във френския електрически микс. Това е и най-големият водноелектрически парк в ЕС.

България също има голям хидроенергиен потенциал според някои експерти. А според екологично настроените групи, този потенциал е почти изчерпан. В същото време в страната ни се намира и най-голямата ПАВЕЦ на Балканите – Чаира, която аварира и в момента ѝ предстои основен ремонт. Основните водноелектрически централи са собственост на НЕК и доставят чиста зелена енергия. Някои са вече на по 90 години и продължават безпроблемно да работят.

На европейско ниво водноелектрическите централи осигуряват около 17% от електроенергийния капацитет. Резервоарите или помпените системи за съхранение също представляват 90% от капацитета за съхранение на електроенергия в ЕС. Това са и вид своеобразни батерии за съхранение на енергия, най-големите налични в момента.

Въпреки това, подобно на Франция, резервоарите в целия европейски континент са недостатъчно добре експлоатирани.

Подобряването на резервоарите ще увеличи капацитета за съхранение на електроенергия с 80% и по този начин ще донесе повече гъвкавост на електроенергийния микс на ЕС, смятат и от Eurelectric, водещият синдикат за  електроенергийната индустрия в ЕС. Използването на такъв потенциал вероятно ще се натъкне на пречки. Във Франция, например, политиката на конкуренцията на ЕС вероятно ще попречи на индустрията, споделят опасенията си някои наблюдатели.

ЕС е ключът

В своя доклад за френския енергиен суверенитет, публикуван в началото на април, депутатът от Renaissance Антоан Арман отбеляза, че конфликтът относно правния статут на водноелектрическите централи подхранва напрежение от години.

Докато Париж се застъпва за държавно управление на съоръженията, Брюксел предпочита отварянето им за конкуренция. Твърди се, че несигурността около изхода на спора е такава, че принуждава операторите да „намалят инвестициите си до строгия минимум“.

Въпреки тази ситуация ЕС сега се опитва да успокои инвеститорите, каза Сесил Жорж, генерален делегат на френския електроенергиен съюз.

„Не беше лесно“, но отскоро „инструментите са на масата“, каза тя на пресконференция в средата на март, имайки предвид предложената реформа на пазара на електроенергия в ЕС, предлагаща дългосрочни договори за продажба на електроенергия. Това се очаква да са именно публични частни договори, определящи ценови коридори.

По друг начин еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон оглави срещата на новосъздадения Хидроенергиен алианс, обединяващ най-големите играчи на хидроенергията в ЕС.

По този начин тези нови инструменти, наред с други, трябва да помогнат на амбицията на Франция да развие 25% от своя неизползван потенциал до 2028 г. – тъй като повече от три четвърти от него се съдържат в дребномащабно строителство – малки ВЕЦ-ове.

Но тъй като би било по-малко вредно за околната среда, ЕС и много екологични асоциации вместо това подкрепят подобряването на съществуващия капацитет на водните централи.

Против още малки инсталации

„Разпространението“ на малки инсталации би „имало непропорционално въздействие върху водните екосистеми по отношение на производството на генерирана електроенергия“, водещо до унищожаване на защитени видове и местообитания, предупреди неправителствената организация European Rivers Network (ERN).

Освен това състоянието на европейските речни екосистеми вече е катастрофално. „Само 40% от повърхностните водни тела са в добро екологично състояние“, обясняват от неправителствената организация.

В резултат на това ERN и повече от 130 екологични организации призоваха вземащите решения в ЕС да не разглеждат „новия водноенергиен потенциал“ като възобновяема енергия съгласно Директивата за възобновяема енергия (RED), която в момента се преразглежда.

В новите промени на RED са предвидени тези „областите за достъп“ (“go-to areas”) като „специфично място, независимо дали на сушата или морето, което е определено от държава членка като особено подходящо за инсталиране на ВЕИ централи за производство на енергия от източници, различни от горивните инсталации на биомаса.”

Като алтернатива неправителствените организации настояват ЕС поне да изключи водноелектрическата енергия от „областите за достъп“ и да приложи строги критерии за устойчивост към тях.

Накратко, асоциациите твърдят, че експлоатацията на нови залежи би причинила щети на околната среда и няма да допринесе за енергийния преход на ЕС.

Силна опозиция от Балканите

Някои държави-членки на ЕС споделят същите страхове като неправителствените организации. Например националната водна стратегия на Германия, публикувана в средата на март, улеснява извеждането от експлоатация на електроцентрали със силно въздействие върху околната среда.

И все пак „на Балканите имаме най-силната опозиция срещу водноелектрическата енергия в Европа“, каза генералният секретар на France Hydro Électricité (FHE) пред изданието.

В Албания, например, водноелектрическата енергия осигурява 95% от електричеството на страната, без дори половината от потенциала му да бъде използван. Екологичните асоциации обаче осъждат, че водните пътища са пренаситени поради разработчиците на проекти, които, според съобщенията, не се колебаят да използват мафиотски методи.

Последното голямо събитие обаче е победа за активистите. След обширни преговори река Вьоса, една от последните големи неразвити реки в Европа, беше обявена за национален парк на 15 март, предлагайки най-високото ниво на защита от разработки и водноелектрически централи.

Изправени пред съпротива, играчите в индустрията сега чакат гаранции от публичните органи, въпреки че производството може да бъде засегнато в дългосрочен план, тъй като сушите и прекъсванията на валежите вероятно ще се увеличат.

В България също има няколко водни проекта по реките Своге, Арда и Тунджа, които също чакат възможност да бъдат развитие. Неоползотворен към момента остава и водния потенциал на река Дунав.