Концепцията за ПАВЕЦ Чаира - паралелно извършване на междинен и пълен ремонт

ПАВЕЦ ЧАИРА няма да заработи скоро. Възможния най-ранен период е два от агрегатите да бъдат пуснати в експлоатация през 2025 г. след междинен ремонт. След цялостен ремонт пуск на ПАВЕЦ Чаира може да се очаква след 2028 г. Важното е, че вече имаме концепция. Това коментира пред журналисти министърът на енергетиката Росен Христов.

ПАВЕЦ Чаира (помпено-акумулираща водноелектрическа централа) е разположена в близост до село Систримо и е с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електроенергия от 864 МВт и изпомване на вода 788 МВт. Захранва се с водите на язовир Чаира в помпен режим и язовир Белмекен в генераторен. Подобни по мащаб ПАВЕЦ има само две в света и то в Япония. Оборудването на централата е монтирано на няколко нива под земята, което прави ремонтните дейности изключително трудни и за проектиране и за изпълнение. Централата претърпя авария през март 2022 г. и остана извън строя. Извършени са редица анализи, но досега няма конкретен извод за причините за авариране. Единствено е ясно остаряването на метала.

Концепцията - паралелно междинен и пълен ремонт 

„Щетите, които са по оборудването са значими и ремонтът изисква много по-продължително време. Докъде сме в момента? Направени са редица анализи от български и международни експерти, които да установят текущото състояние“, каза министър Христов. Той уточни, че направените независими анализи са идентични в едно - умора на метала, т.е. невъзможност по-нататък оборудването да бъде експлоатирано по безопасен начин.

„Става въпрос за всички агрегати, не само за този, за който беше направен опит да бъде въведен в експлоатация и претърпя авария“, уточни министърът. По думите му, на заседание днес са приети направените отчети и е анализирана възможността за по-нататъшно развитие.

„Вървим към концепцията да се направи междинен ремонт на два от агрегатите, които да дадат живот от порядъка на няколко години и възможност за въвеждане в експлоатация, докато паралелно върви подготовка и изпълнение на мащабен ремонт на другите два агрегата“. Впоследствие - основният ремонт да се прехвърли към агрегатите, на които е направен междинен такъв.

До две седмици се очаква да пристигнат и експерти на компанията Тошиба, които са производители и проектанти на цялото оборудване. Както уточни министър Христов, те трябва дадат и финална оферта как може да стане този ремонт

„ПАВЕЦ Чаира е уникално съоръжение. В света има само още две помпено-водни електроцентрали с подобен пад ( говорим за пад на водата от 700 м) като и двете са в Япония. Тук се намираме на половин километър под земята. Тунелът през който дойдохте е дълъг километър и двеста и под нас има още няколко етажа, на които са монтирани различни части на оборудването“, посочи министърът.

Христов бе категоричен, че ПАВЕЦ Чаира е „абсолютно необходим на българската енергетика“ от гледна точка на съхранение на енергия, което заради все повече въвеждане на ВЕИ я прави изключително важна.

„Като параметри ПАВЕЦ Чаира може да съхрани енергията на един от атомните ни енергийни блока за близо 8 часа, т.е. това е много мащабно съоръжение необходимо на българската енергетика“, посочи министъра. Той уточни, че до края на годината ще се провеждат допълнителни анализи и проектиране и се очаква работите да започнат следващата година и ще продължат от порядъка на две-три години, така че целият комплекс да влезе в експлоатация.

„Междинният и цялостния ремонт ще вървят паралелно и със застъпване, тъй като площадката е предвидена така, че да може да се прави ремонт на две от съоръженията“, каза той, като допълни, че самата плоча може да удържи само подобна тежест. „Това удължава и срока на монтажа“.  

Според министъра първите два агрегата могат да заработят най-рано през 2025 година.

Финансиране

Ремонтът на подобно съоръжение е доста скъп. Според Росен Христов, „междинният ремонт се очаква да струва между 8-10 млн. лв. на агрегат като при сегашната конюнктура на пазара би се изплатил за година и половина. Цялостният ремонт, с този подход, който предвиждаме – замяна само на дефектиралите елементи се очаква да бъде от порядъка на 100 млн.“, посочи той.

Една от вероятните компании, на които залагат от енергийното министерство и НЕК за извършване на ремонта е Тошиба.

„Тошиба е една от най-вероятните компании. Буквално на пръсти се броят компаниите, които имат опит с подобни съоръжения. С всички сме се свързали. Някои имат възможност, някои нямат“, каза Христов като отново обясни, че  „ремонтът ще бъде уникален. Самият той се проектира под самото съоръжение . Никъде в света не е извършвано нещо подобно. Правени са само частични. Проектантите се опитват да сглобят от това, което е правено и това, което трябва да се измисли някакъв уникален процес на възстановяване на съоръжението".

В отговор на въпрос как ще бъдат платени средствата за ремонтните дейности, министърът обясни, че все още не се е стигнало до подобно разискване, но ще се търси възможности за грантове и външно финансиране. „Няма да е със средства от бюджета“, бе в същото време категоричен той.

Едновременно с търсенето на възможностите за ремонтните дейности, тече и процес на пълен анализ за установяване на причината за аварията като се изследва се всичко - от момента на проектиране на съоръжението и първото оборудване до експлоатация през този период, проектиране на рехабилитацията, изпълнение на рехабилитацията и пусковите дейности.  По думите на министъра става въпрос за анализ, обхващащ „всичко за последните 50 години“, за да се установи причината за аварията, която още не е ясна.

„Проектът е изключително сложен и от административна гледна точка, тъй като има клаузи и консорциум който отговаря за рехабилитацията, застрахователи, компании които провеждат независими експертизи. Така че всички са много внимателни откъм достъп до информация, конфликт на интереси. Ние също внимаваме много, тъй като, ако има щети нанесени от консорциума да се търсят евентуално после претенции“, каза още Христов и бе категоричен, че няма как да се вземе бързо решение.

„На практика ново строителство, т.е. замяна на оборудване също е възможно. Това е най-скъпата част. Оценките там са милиард и нагоре.  Ние търсим вариант, който да даде живот 20 години и нагоре, което би струвало в пъти по-евтино“, допълни той.

По думите му, за да бъде намерено финансиране за отстраняване на аварията екипите трябва да са наясно какво търсят и в какви срокове.

Изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев, а и министър Христов бяха категорични, че няма как да се направи и анализ на щетите от спирането. „Пропуснатите ползи са най-вече в сигурност и стабилност на енергийната система и на възможността за повече пускане на ВЕИ. При работа на ПАВЕЦ Чаира бихме имали по-малко натоварване на въглищните електроцентрали щяхме да играем на пазара по различен начин.

Анализ за това, какъв би бил пазара при работа на съоръжението би бил много сложен“, каза министърът.

За преговорите с ЕК по ПВУ

Министърът на енергетиката коментира и преговорите с Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост, включително възможностите за системи за съхранение и визията за бъдещето на въглищните централи.

ПАВЕЦ, но не с такива мащаби има възможност да бъдат построени на територията на страната, смята министър Христов. В тази връзка той обясни, че по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) министерството се опитва да предоговори така средствата, че системите за съхранение на енергия „да са технолого-неутрални, т.е. включително да могат да се използват и за подобни проекти, а не само за батерии“. „Искаме средствата да бъдат пренасочени към системи за съхранение на енергия, както са по дизайн, но те да бъдат технолого-неутрални. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) работи именно по анализ на различите системи за съхранение на енергия, които може да приложим на база на нашите ресурси и подготовката на необходимата структура, как точно да използваме средствата“, обясни Христов.

Подходът, избран от министерството е коренно противоположен на настоящия модел, заложен в настоящия ПВУ и цели „по ангажиментите и цялостния процес да бъдат въвлечени абсолютно всички страни –  генериращите електроцентрали, и мините, включително, и частните въглищни електроцентрали и синдикатите, и цялата местна общност“.  Такъв план (ПВУ) по думите на министъра би бил напълно подкрепен и политически. „Не като сега - някакъв –процес отдолу-нагоре, ама измислете как да го изпълните. Тоест, ние тръгваме отгоре надолу на база на конюнктурата на пазара, на това което виждаме“, каза той и си послужи с пример.  „Предвиждаме колко от въглищните мощности и, как през годините бихме експлоатирали (тъй като се предвижда, че електроенергията от въглищните електроцентрали ще е с малко търсене )“. Според него това дава възможност да се предвидят и спестяванията на вредни емисии, както и необходимостта от допълнителни мерки за намаляването им, а съответно и на изпълнението на поетите ангажименти.

„Със сигурност, това което предлагаме е за емисии под 40 %. Ние не предлагаме нула Предлагаме нещо, което може да постигнем, без да си разрушаваме енергетиката. В момента вървят дискусии, кои точно мощности и кога ще бъдат натоварвани – прогноза за потребление, цени, емисии, така че да направим моделиране“.

В замяна на това, че няма да бъде изпълнен ангажимента за 40 % спестяване се предлага ускоряване на внедряването на ВЕИ, но така, че да се компенсира работата на въглищните електроцентрали. Предложението в частност е изграждане на фотоволтаични мощности на територията на въглищните електроцентрали. „ВЕИ в района на въглищните електроцентрали обуславя тяхното балансиране и по този начин се позволява по-голямо разгръщане на фотоволтаични мощности в региона. Като цяло им хареса (на ЕК б.р.) този подход. Договорихме се да изпатим детайлно, коя мощност, как предвиждаме, че ще работи и, как ще е необходима на пазара“, каза Росен Христов. Прави се разработка, как през следващите няколко години ще работят на пазарен принцип въглищните електроцентрали на база на предишни години с по-малко натоварване.