Ще помогне ли ембаргото да се намери решение за прекомерния внос от Украйна?

Коридорите на солидарността не функционират като транзитни, паралелно либерализраният внос от Украйна залива периферията на ЕС и притиска местните производители. Станахме свидетели на невиждани пазарни аномалии. Една след друга Полша, Унгария, Словакия и България наложиха едностранно забрани за вноса от Украйна.  Единствена Румъния от засегнатите страни предпочете да не налага ограничения и да изчака. ЕК превключи на бързи обороти, но предлаганите мерки, засега, не ни удовлетворяват. Европа трябва да бъде солидарна с Украйна, но и в рамките на самата Европа също трябва да има солидарност с фермерите и производителите, включително от страните от нашия регион, коментира зам.-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев в навечерието на влизането в сила на поредното частично ембарго на вноса от Украйна – българското и в разгара на преговорите за намиране на общоевропейско решение на проблема. Ето какво още каза той пред Dir.bg и 3eNews:

Г-н Събев, как се стигна до тук - четири страни-членки на ЕС да наложат забрани за вноса от Украйна?

Украйна се намира в много трудна ситуация - там се води гореща война и ние сме солидарни с украинските производители и им помагаме. С два различни инструмента в търговията, като държави-членки на ЕС, подпомагаме Украйна в тази тежка ситуация - единият е чрез т.нар. „коридори на солидарността“, а другият е чрез либерализирането на търговията - чрез отпадане на митата и квотите през Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС. И по двете линии, обаче страните от нашия регион се оказаха потърпевщи. Обръщахме внимание на ЕК още от миналата година, но сега, когато и други страни-членки усетиха сериозния натиск, се получи естествено обединение и ние с Полша, Унгария, Словакия, Румъния в края на март с писмо до ЕК поискахме ограничаване на вноса от Украйна. Полша не изчака за развръзка, налагайки едностранно забрана и бързо беше последвана от Унгария и Словакия. България също взе такова решение, което влиза в сила от 24 април 2023 г. Смятаме, че Европа трябва да има по-координирани действия, така че вносната стока да не остава само на територията на граничещите държави. Очакваме и искаме и другите държави, включително от Централна Европа и Западна Европа, Иберийския полуостров и т.н. да се включат и да помогнат този огромен натиск върху нашия регион да бъде намален.

Защо коридорите на солидарността се оказаха „пробити“ и какво да се направи, че да бъдат действително транзитни?

Коридорите за солидарност бяха създадени, но откъм приложение, изглежда не бяха обмислени как да се прилагат. Това, което констатираме, е че тези коридори не служат, не оперират като транзитни. Голяма част от стоките, които следваше да се придвижват като транзит и да достигат целеви пазари в трети страни остават в пограничните страни. Една мярка, която се обсъжда между земеделските министерства на засегнатите страни и е представена на ЕК, е съпровождане на стоката, планирана за транзит - съпровождане от точката на влизане в ЕС до достигане на целевата дестинация и запечатване на превозното средство. Съпровождането може да е от компетентен административен орган, може да е чрез електронно проследяване - всяка държава следва да даде предложение как да се прилага на нейна територия.  ТИРовете със съответната стока следва да бъдат проследени, да кажем електронно, как се движат в ЕС и да бъдат отпечатани чак когато напуснат ЕС - това е възможен механизъм. Обсъжда се и въвеждане на гаранционни такси, депозитни такси, които следва да се предоставят при влизане на територията на ЕС и да се освобождават при излизане от територията на ЕС, което би подобрило функционирането на коридорите на солидарността или транзитните коридори.

Има ли изгледи по-скоро да се приемат такива мерки?

Забелязвам интерес от страна на ЕК към тези предложения. Много динамична е комуникацията ни. Ние - най-засегнатите държави споделяме тези мерки и ги предлагаме като общи мерки. Надяваме се и ЕК, и другите държави да се припознаят в тях, защото проблемът, който сега е при нас, ще отиде и при тях, ако не се намери устойчиво решение.

Ако сделката за износ на зърно от Украйна и Русия не бъде продължена след 18 май, ще можем ли да поемем още по-голямо натоварване по коридора през нашите страни?

Украйна до миналата година имаше изключителна роля в продоволствената програма на ООН за най-нуждаещите се и бедни страни, но това ставаше като украинското зърно и стоки се изнасяха през черноморските пристанища. В момента има т.нар. Черноморски коридор, но нямаме индикации дали след 18 май, когато изтича споразумението за съществуването на този коридор, доставките по него ще продължат. Натоварването на коридора през нашите страни няма да е проблем, ако е наистина е транзитен, но опасението ни е дали ще е транзитен коридор.

Има ли шанс по-скоро да се приемат предложенията за транзита?

Много динамична е комуникацията ни с ЕК. Ние - най-засегнатите държави споделяме тези мерки и ги предлагаме като общи мерки. Надяваме се и ЕК, и другите държави да се припознаят в тях, защото проблемът, който сега е при нас, ще отиде и при тях, ако не се намери устойчиво решение.

Какво предлага ЕК за разрешаването на ситуацията с наложените едностранни забрани и приемливо ли е за нас?

Според визията на ЕК, която още не е гласувана, четири продукта ще бъдат забранени за внос от Украйна до 5 юни 2023 г., като тези продукти са  царевица, пшеница, рапица и слънчогледово семе. Това, което констатираме с притеснение, е че не са предвидени продукти, които за нас са важни и са под огромен натиск от внос в тези тежки месеци, и настояваме забранителният списък да бъде разширен. Специално за нас, е важно да бъдат включени слънчогледово олио, млечни продукти – сухо мляко, прясно мляко, млечен концентрат, мед и пчелни продукти. Комисията предложи няколко други продукта, които да бъдат наблюдавани с възможност в спешен порядък да бъде активиран подобен механизъм, но и в този втори списък ние не виждаме продуктите, които за нас са важни. Затова тече активна комуникация и в момента се провеждат разговори в Брюксел за добавяне на тези продукти. Към момента имаме в устен вид изложено предложение от ЕК за ограничения за четирите продукта. Във вторник имаме заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург, на който този въпрос също ще се обсъжда. Очаква се в сряда то да бъде гласуването.

Ще има ли ефект забрана с толкова кратък срок - до 5 юни 2023 г.?

Сегашният регламент, с който се либерализира търговията с Украйна е в сила до тази дата и затова ЕК лимитира така мярката. С други думи, ЕК казва – готови сме, считано от момента на приемане на забраната за определените култури, да я приложим до 5 юни 2023 година. Ние обаче, като държава, искаме да имаме яснота какво ще стане след 5 юни, защото тогава ще е разгара на новата кампания, а и не може да чакаме тази дата и тепърва да се правят анализи. Ние анализите и нашите притеснения ги споделяме в Брюксел още от края на миналото лято. Обръщали сме внимание, че при слънчогледа има огромно увеличение на вноса от Украйна към България - увеличението е 30 пъти само в рамките на една година: в 2021 г. са внесени 37 000, а в 2022 г. - над 900 000 тона слънчоглед.

Какви аномалии още сте установили?

През 2021 г. от Украйна в България са внесени 3000 т. слънчогледово олио, а през 2022 г. вече 243 000 т., т.е. става въпрос за много голям ръст. Особено тревожна е ситуацията по отношение на меда. В рамките на Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС, което влезе в сила 2016 г., от същата година беше заложено в ЕС да могат да се внасят до 5000 т. безмитно мед от Украйна, после количеството бе завишено на 5800 т., но само за миналата година в България са внесени близо 1000 тона, т. е. една пета от целия внос на мед от Украйна към ЕС пристига в България. Това е абсолютна пазарна аномалия и притиска много българските пчелари. Затова много държим да бъде включен меда в т.нар. забранителен списък. За млечните продукти - сухо мляко и млечен концентрат с произход Украйна също има много притеснителна тенденция от началото на годината за прекомерно високи количества внос, така че ние продължаваме да настояваме списъкът да бъде по-разширен.

Съизмерими ли са обещаваните от ЕК помощи със загубите за секторите на засегнатите страни и по-конкретно на България?

Абсолютно несъизмеримо е. Ние не знаем тези 100 млн. евро, които ЕК обещава, как смята да ги разпредели - дали по равно между държавите-членки или по някаква своя формула, но дори цялата сума да получим само ние, което е невъзможно, няма да бъде достатъчна, за да компенсира загубите на производителите.

Да разбираме ли, че България не е склонна да свали ембаргото?

За България е изключително важно да има устойчиво решение, не само раздаване на пари. Проблемът не е финансов. За България е важно тези количества украински внос да намерят реализация или в другите държави-членки на ЕС, или в трети страни. Затова призоваваме ЕК - да се търсят начини за  съдействие, евентуално компенсиране на транспортни разходи за украинските производители за износ към трети страни. Искаме устойчиво постоянно решение и за след 5 юни. Ако не се намери единно решение, проблемът ще агравира – ще се влошава, ще се трупат още повече количества и за повече продукти със свръх внос при нас.

Но ЕК постави под условие подпомагането на страните, като нас, наложили забрани и ги упрекна. Кое е по-вероятно да се случи - бързо сваляне на ограниченията или нови протести?

Това, което ЕК заяви, е че е склонна да предложи защитни мерки, ако държавите-членки се откажат от своите национални ограничителни мерки. Има резон, доколкото наборът от продукти в т.нар. общоевропейска забрана е представителен и интересен за  секторите на засегнатите страни. Според нас само тези 4 култури, които са предвидени, не е достатъчно.  Другите държави също искат допълване на забранителния списък  с чувствителни за тях стоки, така че да бъде представителен. Всъщност и самата ЕК предлага мерки, сходни с въведените едностранно от засегнатите страни - предлага точно ограничаване на вноса от Украйна, както и ние, така че логиката ни е една и съща и не виждам основания за упреци. За бизнеса много по-важно е да си запази пазарите, отколкото финансовите компенсации. Дори при мирно време, ръст от няколко хиляди процента на вноса на която и да е култура не е естествен процес, а е аномалия, на която трябва да се намери решение. 30 пъти имаме увеличение на вноса при слънчогледа - 3000 %. Това е абсолютна аномалия. Ако не се вземат европейски мерки, ситуацията ще остане такава и протестни действия, според мен са нещо логично, което може да се очаква.

Вече започна противоборство между различните браншове - преработвателите на слънчоглед, например, са доволни от големия внос и не одобряват ембаргото. От друга страна, какъвто и забранителен списък да приеме ЕК, ще има ощетени сектори. Очаквате ли нови рискове?

Има рискове, ние затова сме много последователни в своите искания за добавяне на още стоки в забранителния списък. Не са случайни продуктите, които искаме - за тях имаме статистически доказателства за сериозни увеличения на вноса. Като държава ще търсим компенсации и решения за всички засегнати, защото проблеми във всеки един сектор означават проблеми и за държавата, така че ще търсим общо решение за сектора селско стопанство и за преработката

Словакия и Унгария алармираха наскоро за засечени пестициди, ГМО и токсини в украинска продукция. Има ли и у нас подобни случаи?

Нямам информация да  сме имали проблеми от такова естество, но пък миналата година имаше ръст на вредители по складовете, като най-вероятната причина е точно украинският внос. В момента текат проверки на внасяното зърно, по които работят специалистите.  За това, което консумират  българските потребители съм спокоен, а за това което се внася - анализите ще покажат.

Интервюто е подготвено за и публикувано първо в Dir.bg.