Свободният пазар на електроенергия в пресата на некомпетентността и популизма
Заради цените на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) търговците на електроенергия на свободния пазар, а и енергийната борса попаднаха в преса. Заради непознаването на пазара върху търговците бе прехвърлена отговорността за движението на цените на борсата.
Скорострелно бяха обявени мерки за успокояване на цените и по-специално в обезпокояващият пазар „Ден напред“. Но дали по-големите количества от държавните енергийни компании, обединението на българския пазар със съседните и изкарването на производителите на електроенергия от мощности между 1 и 4 МВт могат да решат проблемите? Отговорът е достатъчно труден. За всички запознати с историческите данни от процеса на либерализация на електроенергийните пазари в Европа е ясно, че и българският пазар ще трябва да премине през сложни моменти. Все пак, благодарение именно на вече преминалия такъв процес в цяла Европа има шанс за избягване на големи сътресения.
Търговците на електроенергия, отпаднали от свободния енергиен пазар досега са 17. Дълговете на търговците на електроенергия също не са радостни – минус от над 60 млн. лева. Между 15 и 17 хиляди са клиентите, които са се върнали от свободния към регулирания пазар (15 хил. според АТЕБ, 17 хил. по неофициални данни). Електроенергията, консумирана от тях през новият регулаторен период от 1 юли ще трябва да бъде предвидена в квотите на държавните дружества, които осигуряват ток за регулирания пазар. Същите тези дружества осигуряват електроенергия и за свободния пазар. Една от мерките за осигуряване на ликвидността на свободния пазар е увеличаване на производството именно на държавните дружества.
В тази главоблъсканица КЕВР ще трябва да прави сложни изчисления, но като цяло, в процеса за либерализация, който по своята същност предвижда излизането на свободния пазар на всички потребители на електрическа енергия, може да се окаже, че прави крачка назад, а мерките, които иначе на книга изглеждат добре, има риск да зациклят. Причините може да се окажат съвсем странични и неотчетени.
Волативност на цените
Волативността на цените е един от неприятните фактори, съпровождащи българската независима енергийна борса (БНЕБ), стана ясно в рамките на дискусията "Ликвидност и ценови нива при задължително участие на борсовия електроенергиен пазар". Като пример той посочи, че в сравнение със съседните борси, на БНЕБ през последните четири месеца са регистрирани, както най-ниските, така и най-високите цени (в сегмента пазар Ден напред).
Според председателя на КЕВР Иван Иванов основната причина за волативност на цените е това, че БЕХ чрез трите си дружества (АЕЦ „Козлодуй“, държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК) има абсолютно доминираща роля на свободния пазар. „Има моменти, в които например (участието им) са стигали до 81 %. Осреднено, количествата на борсата от БЕХ са 80 %“, обясни председателят на енергийния регулатор. По думите му, трябва да се даде възможност на трите дружества извън ангажиментите по споразумението с ЕК по делото БЕХ/електричество (осигуряване на 690 МВтч) да се конкурират, да предлагат различни количества на борсата. В противен случай винаги ще има съмнение за договореност между тях. Това трябва да се изчисти, категоричен е Иванов. Като друга причина за волативността на цените той посочи рязкото повишаване на цената на въглеродните емисии (СО2).
Волативността на цените се дължи също така и на големия регулиран пазар, който „има много специфичен профил, поради което НЕК трябва да заделя за него големи количества пикова енергия“, обясни той. Освен това, според шефа на енергийния регулатор смята, че трябва да се премахнат мрежовите такси за износ на електроенергия. Това е условието за реализиране на пазарното обединение със съседните страни и, което ще доведе до стабилизиране на цените, смята той. В този смисъл припомни и еврорегламента, според който между две съседни зони разликата в цената на енергията на пазара „Ден напред“ не трябва да е повече от 2 евро. Освен това трансграничния капацитет не трябва да е под 30 % от върховия енергия за годината и не по-малко от 30 % инсталираните ВЕИ.
Истинско решение за пазара може да се постигне, ако всички мерки бъдат обединени в пътна карта за осъществяване на необходимите изменения. Това изисква нова енергийна стратегия, задължително предоговаряне на дългосрочните договори, както и защита на уязвимите потребители, категоричен е Иван Иванов.
Борсата
Резултатите в пазарен сегмент „Ден напред“, според представените данни от председателя на БНЕБ Константин Константинов не изглеждат толкова лоши, въпреки опитите за набеждаване на БНЕБ през последните месеци.
„Имаме над 1100 сесии“, отбеляза Константинов.
Така например изчисленията сочат, че осреднената цена е 39,95 евро за МВтч.
„Искам да обърна внимание на количеството което се търгува спрямо консумацията в страната . Чувам доста коментари напоследък, които са противоположни – според едни ликвидността на енергийната борса е ниска, а според други висока“, каза Константинов като обърна внимание на нарастващия процент на ликвидност на продажбите на пазар Ден напред.
Среден дял на пазара Ден напред в пазара, според изнесените данни на БНЕБ през 2016 г. е бил – 7,05 %, 2017 г. – 11,24 % и през 2018 г. – 16,6 %.
Мисля, че е нормално до 50 % да се търгува в ден напред особено за пазари с физическа доставка и смятам, че се движим в правилна посока при пазар Ден напред и повишаването му с всяка следваща година, спрямо консумацията в страната, отбеляза той.
За да се направи анализ на волативността на цените на пазар Ден напред, по думите на Константинов, е добре да се взема период от по-дълго време.
Той призна, че пазарната свързаност не е на добро ниво и изрази становище за необходимост от подобряване на пазарната структура, като припомни и за мерките, свързани с цените за достъп и пренос и поиска по-професионално отношение при боравенето с трансгранични капацитети.
По-късно в рамките на дискусията и в отговорна въпрос, Константинов обясни, че се работи по въпроса за въвеждане на клирингова къща. Припомняме, че този въпрос е залегнал и в последното заседание на борсовия съвет, а резултати вероятно може да има през февруари. Все още се наблюдава колебание от страна на БНЕБ по този въпрос, докато за търговците на електроенергия това е начин за решаване на доста финансови въпроси.
Търговците
Картината на пазара, представена от търговците на електроенергия не е много радостна (АТЕБ). Според председателя на АТЕБ Мартин Георгиев, 17 са оттеглилите се търговци, волативността е висока, недостиг по дългосрочни договори, наличие на концентрация и пр. За това какъв е пазарът говорят и финансовите резултати. Според представените данни - финансови резултати на водещите търговци са за 66,7 млн. лв. загуба при 6 от водещите търговци Това е показателно, че пазарната среда е доста трудна за търговците, обясни Георгиев. Общият финансов резултат е за 60,6 млн. лв. загуба при водещите 10 от търговците.
Тоест търговците не са виновни, категоричен бе Георгиев, в отговор на зачестилите през последните месеци обвинения към тях. Той представи доста задълбочен анализ на пазара, като сред причините за състоянието особено по отношение на количествата посочи намаления внос от Турция. Преносният капацитет от първи януари тази година е намален от 366 МВт на 100 Мвт, въпреки ниската цена. Таксата внос оскъпява електроенергията от други държави, а таксата износ намалява конкурентоспособността на българските производители, са част от изводите на търговците на електроенергия, които припомнят, че страната ни е единствена в ЕС, поддържаща това положение. Припомняме, че по-рано в презентацията си председателят на КЕВР Иван Иванов също посочи това за пречка пред пазара. Според търговците тези такси са пречка за обединението на пазарите.
Отражението на цената задължение към обществото също има своето значение. Така например цените на електроенергията, натоварени с цена задължение към обществото са върнали към регулирания пазар 17 хил. от клиентите на иначе свободния електроенергиен пазар. От тази, а и не само гледна точка разликата между регулирания и свободния пазар е значителна, стана ясно от обясненията на Герогиев.
Правилата на борсата, клиринговата къща, особеностите при участието на ВЕИ в пазара трябва да бъдат обсъдени подробно, обърнаха внимание търговците.