Метеорологичен доклад: Последните 8 години са били най-топлите за света

През миналата година бяха счупени рекордите за покачване на морското равнище, топенето на ледници и температурите, предупредиха наскоро от Световната метеорологична агенция (СМО) в нов доклад. В доклада за състоянието на глобалния климат през 2022 г., публикуван преди Деня на Земята, агенцията на ООН подчерта тревожните тенденции, отбелязващи прогресирането на изменението на климата.

Те включват счупване на рекорди в Европа за топене на ледници през 2022 г. и спад на морския лед в Антарктида до най-ниското регистрирано ниво през февруари 2022 г. На всичкото отгоре океанът става все по-топъл, като количеството топлина, съхранявана в него достигна ново рекордно ниво през 2022 г., допълва Euronews.

„Съхранихме повече от 90 процента от излишната топлина, която сме донесли на планетата в океана, и отново стигнахме нови рекорди по този показател в океана. А това например дава повече енергия за тропически бури, циклони, урагани , и тайфуни“, обясни Петери Таалас, генерален секретар на СМО на пресконференция. Скоростта на глобалното покачване на морето също се е удвоила от 1993 г. насам, достигайки нови висоти.

„Удвоихме покачването на морското равнище през последните 20 години. Имахме покачване на морското равнище с 2,3 мм на година – преди 20 години – и наскоро видяхме покачване с 4,6 мм на година. И това увеличение до голяма степен идва от топенето на големи ледници в Гренландия и Антарктида", обяснява Талаас.

Той добави, че глобалното покачване на морското равнище може да бъде особено опустошително, тъй като много от най-големите градове и райони с най-висока гъстота на населението по света са в крайбрежни райони. Ниско разположени държави като Нидерландия и Бангладеш също са изложени на риск. „Това трябва да бъде и може да бъде един от мотиваторите за по-амбициозни средства за смекчаване на изменението на климата.“

Последните осем години са били най-топлите в историята

В световен мащаб последните осем години са най-топлите, регистрирани от 1850 г. насам с температури с 1,15 градуса по Целзий над средните спрямо периода 1850-1900 г.

Няколко температурни рекорда в Европа бяха счупени миналата година в отделни страни като Швеция, Обединеното кралство, Ирландия и Германия.

Но въпреки непрекъснатите счупени рекорди и напредването на изменението на климата, през 2021 г. имаше рекордно високи концентрации на трите основни парникови газа -  въглероден диоксид, метан и азотен оксид, се добавя в доклада.

Миналия месец водещи световни учени по климата написаха в последния доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), че климатичната бомба със закъснител „цъка“.

Саманта Бърджис, заместник-директор на службата за изменение на климата „Коперник“ (Copernicus), каза, че нивото на парниковите газове, произведени в Европа например, ще направи малко вероятно постигането на целите на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий. Това заключение, също достигнато в доклада на IPCC.

„Счупихме рекордите в три основни концентрации на парникови газове. CO2, метан и азотен оксид, а годишното увеличение на концентрацията на метан миналата година беше най-високото, което сме регистрирали от 1980 г. насам“, обяснява Талаас.

А мащабът на газовете, които вече сме отделили, вероятно ще увеличи негативните метеорологични модели до 60-те години на настоящия век, „независимо от нашия успех в смекчаването на климата“, добави той.

Докладът на СМО беше публикуван ден след като доклад на Коперник показа, че Европа е преживяла втората си най-топла година, регистрирана някога през 2022 г., страдайки от интензивни и продължителни горещи вълни и широко разпространяваща се суша.

Миналата година Европа имаше най-горещото си лято в историята, имаше рекордна загуба на лед от ледниците и рекорден брой слънчеви часове. Тази екстремна топлина доведе до неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве, добавят от Коперник.

Изменението на климата идва с хуманитарни рискове за обществото

„Докато емисиите на парникови газове продължават да нарастват и климатът продължава да се променя, населението по света продължава да бъде сериозно засегнато от екстремни метеорологични и климатични събития“, заяви Таалас в изявлението си.

Той добави, че сушата в Източна Африка, рекордните валежи в Пакистан и горещите вълни в Китай и Европа са засегнали десетки милиони хора и са нанесли щети за милиарди евро.

Социално-икономическите въздействия на изменението на климата включват проблеми с продоволствената сигурност и разселването на населението, се казва в доклада на СМО, което създава „множество хуманитарни рискове за обществото“.Горещите вълни в Индия и Пакистан „причиниха спад в добивите“, който след това се влоши поради войната в Украйна, се добавя в доклада. Масивният сезон на мусоните също доведе до „разпространение на болести, пренасяни от водата“, според агенцията.

Климатичните и метеорологичните условия доведоха и до повече вътрешно разселване. Най-тежката суша от 40 години в Африканския рог доведе до разселване на населението, както и силните бури в Сирия и рекордните валежи в Пакистан, където наводненията засегнаха повече от 30 милиона души. „Метеорологичните явления със силно въздействие доведоха до разселване в световен мащаб“, каза Таалас.

СМО подчерта, че някои екстремни метеорологични събития през 2022 г. „се случиха последователно, оставяйки малко време за възстановяване между ударите и усложняването на повтарящи се и продължителни измествания и въздействия“.

Човечеството зависи от природата

В изявление преди Деня на Земята генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че човечеството зависи от природата. „От въздуха, който дишаме, през водата, която пием, до почвата, в която се отглежда нашата храна – здравето на човечеството зависи от здравето на Майката Земя“, каза Гутериш.

„И все пак изглеждаме адски склонни към унищожение.“ Генералният секретар на СМО каза междувременно, че агенциите на ООН се стремят да гарантират, че всички хора имат достъп до услуги за ранно предупреждение.

„В момента около сто държави нямат адекватни метеорологични услуги. Постигането на тази амбициозна задача изисква подобряване на мрежите за наблюдение, инвестиции в ранно предупреждение, хидроложки и климатични услуги“, каза той.

Талаас каза, че цената на екологичните технологии намалява - слънчевата енергия и електрическите превозни средства са по-евтини от всякога. Той е уверен, че тези щадящи климата решения скоро ще станат масови.

„Това, което се случи през последните 10 години е, че правителствата осъзнаха, че има проблем, наречен изменение на климата, и те могат да го видят със собствените си очи“, обясни той.

През последните 15 години 32 страни са намалили емисиите си, като същевременно са увеличили икономиките си. Но трябва да действаме бързо, за да смекчим нарастващите последици от изменението на климата. „Разполагаме с нарастващо количество средства, за да постигнем успех в смекчаването на климата, но трябва да ускорим действията си, за да успеем да постигнем целите на Париж от 1,5 до 2 градуса“, добави Талаас. „Движим се в грешна посока сега“, категоричен бе експертът.