Безпрецедентната суша в Европа намали с 25% водните запаси, повлия драстично производството на енергия и напояването

Тежката суша, която засегна много региони на Европа от началото на годината продължава да се разширява и влошава от началото на август. A Обсерваторията по засушаване, част от изследователското крило на Европейската комисия излезе с доклад, че "настоящата суша все още изглежда най-лошата от поне 500 години насам". Докладът предупреждава, че почти всички реки в Европа са пресъхнали до известна степен.

Освен очевидното въздействие върху плавателните съдове, пресъхналите реки удрят и енергийния сектор, който вече е в криза.

Водноелектрическата енергия е спаднала със значителните 20%.

Сухите условия са свързани с обширна и постоянна липса на валежи, съчетана с поредица от горещи вълни от май месец насам. Сериозният дефицит на валежи повлия на речните зауствания в цяла Европа. Скорошните валежи (средата на август) може да са облекчили условията на суша в някои региони на Европа. В някои райони обаче свързаните с тях гръмотевични бури причиниха щети, загуби и може да са ограничили благоприятните ефекти на валежите.

В западната част на Евро-Средиземноморието има вероятност да се появят по-топли и по-сухи от обичайните условия региони през следващите месеци до ноември 2022 г., посочва докладът. В някои райони на Иберийския полуостров изследователите предупреждават за по-сухи от обичайните условия за следващите три месеца. Тежка до екстремна метеорологична суша се появява в Италия, Югоизточна и Северозападна Франция, Източна Германия, Източна Европа, южна Норвегия и голяма част от Балканите.

Басейновият орган на в Италия потвърди настоящата класификация на най-високо ниво на тежест на сушата. Скорошните валежи допринесоха за леко подобрение на хидрологичните показатели на река По и за първи път от началото на това лято зауствания са повдигнати от историческите минимални стойности. Управлението на водните ресурси все още е критично и е трудно да се балансира между различните нужди на индустрията, но поне няколко топлоелектрически централи имат частично възобновена дейност, описват изследователите. Хидроенергийният потенциал, съхраняван във водни резерви на север, все още бавно намалява и остава по-малко от половината от наблюдаваното количество през последните няколко години.

Във Франция повече от 100 общини имат проблеми с водоснабдяването и питейната вода и получават вода, доставяна с камиони и 66 френски департамента са с най-високото ниво на предупреждение за суша.

Повече от 4 пъти ръст на пожарите за последните десет години

Докладът посочва, Европейската комисия повече от 60 000 хектара земя са изгорели от началото на 2022 година, което е двойно повече от 2021 г. и около 4,6 пъти повече от средното за последните десет години от 2012 до 2021 година.

За съжаление и в България ситуацията не е по-различна, коментира Нели Дончева, ръководител програма "Гори" в България на Международната екологична организация WWF. Статистиката показва траен ръст в броя горски пожари и засегнатата от тях площ. Около две хилядната година се забелязва трайно увеличение на пожарите, като засегнатите площи са около 100 000 дка годишно. А в някои години с  горещи и сухи лета като 1993, 2000, 2007 г. -засегнатите територии са в размер на до 500 000 дка (2000 г.).

Над 25% от резервоарите са под значителен дефицит и може да не изпълнят нуждите от напояване

Ядреният оператор EDF в началото на август намали мощността си в завод в югозападна Франция поради високите температури на реката на Гарона и издаде непрекъснати предупреждения за реакторите по поречието на река Рона.

В Нидерландия сериозните въздействия, свързани с ниското течение на река Рейн, засягат търговския сектор, създават проблеми с навигацията, стабилността на дигата, разпределението на водата и проникването на морска вода. Намаляването на корабите засяга транспорта на въглища и нефт.

В Испания водата, съхранявана в резервоари, е около 58% от 10-годишната средна стойност за периода. Условията също са изключително благоприятни за горски пожари.

В Португалия водноелектрическата енергия, съхранявана във водни резервоари, е по-малко от половината от средната за предходните пет години. Състоянието на водохранилищата за напояване се влошава и намалява във всички резервоари. В повечето случаи се очаква запасите от вода да са достатъчни за завършване на напояването. Над 25% от резервоарите са под значителен дефицит и може да не изпълнят нуждите от напояване. Опасността от горски пожари е висока до екстремна в по-голямата част от страната, посочва още докладът.

Аномалиите в почвената влага остават подчертано отрицателни в по-голямата част от Европа поради липсата на валежи и горещите вълни, настъпили през последните месеци. В сравнение с юни 2022 г. се очаква влошаване на условията във Франция. Други подходящи промени включват разширението и засилване на негативните аномалии над всички европейски страни. Единственото изключение е Швеция с леко намаление на отрицателната аномалия.

Сушата причинява изключителен стрес върху културите

Сушата причинява изключителен стрес върху културите, най-вече в италиански низини, Унгария, Северна Сърбия, Западна и Източна Румъния. На други места условията остават предимно стабилни. Този сигнал може да бъде причинен от ранно начало на вегетационния период и от ускорено топене на снега поради ранните горещини.

Най-засегнатите райони от отрицателните аномалии на валежите са централна и южна Португалия, Испания, Южна Франция, Центрана Италия, Швейцария, Южна Германия, широка територия в Украйна, Словакия, Унгария, Румъния, Молдова, големи територии в Западните Балкани

Най- засегнатите региони по отношение на влошаването на условията за културите са Централно-южно Обединено кралство, Източна Ирландия, Германия, Северна и Централна Италия, Унгария, Румъния, Молдова, Украйна, Финландия и Северозападна Русия. Леки подобрения се забелязват само в североизточна Франция, Швейцария и няколко места на Иберийския полуостров.

Според изданието от август 2022 г. на JRC MARS бюлетин за мониторинг на културите в Европа изключителният воден и топлинният стрес са намалили значително добивите от основните култури. Прогнозите на ЕС за добивите от царевица за зърно, соя и слънчоглед са най-засегнати с намаления (по отношение на средната стойност за последните 5 години) съответно със спад от 16%, 15% и 12%.

Европейският континент е все по-засегнат от деградация на земите. Според Европейската агенция по околната среда 23% от територията на Европейския съюз, главно в южните държави от съюза, в това число и България, е чувствителна към процеси на опустиняване. Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. А според най-песимистичните сценарии на IPCC сухите райони в света ще увеличат площта си с 25% до края на века.

Най-мрачните прогнози са за 25% увеличение на сухите райони в света,

основни причини са обезлесяването и свръхупотребата на ресурси

Основните човешки дейности, които допринасят за опустиняването като е възможно те да се случват и едновременно са няколко. На първо място обезлесяване – изсичане на горите за дърводобив, за използване на селскостопански земи или чрез изгаряне, последното от които създава особени рискове. До опустиняване водят вредни земеделски практики – например липса на сеитбообращение (отглеждане на различни култури през различни години с цел обогатяване на почвата), свръхупотреба на изкуствена тор и пестициди. От друга страна експертите изтъкват прекомерната експлоатация на ресурси – например свръхизползване на вода за напояване, която изчерпва водните ресурси. То са също лоши практики в селското стопанство като прекомерна паша, която води до ерозия на почвата и пречи на възстановяването на растенията.

Нарастването на населението на Земята, което се очаква да продължи и в бъдеще, засилва тези процеси. Промените в климата, са също основна предпоставка за засилване на процесите на опустиняване, чрез повишение на температурите и намаление на количеството валеж, категорични са учените.