Ядрена енергия срещу Възобновяема енергия: Челен сблъсък между два лагера в Брюксел
Франция е категорично в подкрепа на АЕЦ и с още 10 страни се опитва да убеди „приятелите на ВЕИ“ в ползите при декарбонизацията
Министрите на енергетиката на ЕС бяха разделени на два лагера на срещата на Съвета на ЕС във вторник (28 март): про-ядрен алианс, който включва Франция и 10 други държави-членки, включително България. Другата група бе на „приятелски настроените към възобновяемите източници“, съставена от 10 държави от ЕС. На среща на върха на ЕС още през февруари Франция създаде „съюз“ от проядрени държави с България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Холандия, Полша, Румъния, Словакия и Словения, припомня европейското издание Euractiv. Преди срещата на министрите на енергетиката на ЕС през тази седмица френският министър на енергийния преход Агнес Пание-Рунашер отново свика групата в Брюксел.
Тези страни вече са „напълно признали, че ядрената технология е стратегическа технология за постигане на климатична неутралност“, според съвместно съобщение за пресата – препратка към законодателната идея на ЕК индустриална декарбонизация (Net-Zero Industry Act), който не споменава ядрената сред „стратегическите“ технологии за постигане на целите на ЕС в областта на климата.
Новите съюзници
На срещата, организирана от Франция, се включиха и двама нови „наблюдатели“: италианският енергиен министър Жилберто Пичето Фратин и неговият белгийски колега Тине Ван дер Стратен. Присъствието на белгийския министър, зелен политик, който се противопоставя на атомната енергия, може да се обясни с недоволството, последвало затварянето на два от седемте ядрени реактора в страната в разгара на енергийната криза миналата година. Оттогава правителството върна решението си и обяви 10-годишен план за удължаване на живота на блоковете, които трябваше да бъдат затворени през 2025 г.
Белгия и Италия също може да се интересуват от разработването на нови технологии като малки модулни реактори (SMR), които, за разлика от по-големите ядрени централи, се радват на известен консенсус на ниво ЕС. В Италия сеизмичните ограничения така или иначе биха изключили изграждането на пълномащабни реактори.
Нидерландия, която участва в срещата по откриването през февруари, този път присъства на проядрената среща като наблюдател. Холандците се стремят да построят два нови реактора и алиансът може да допринесе за качеството на подготвителните проучвания, предприети за тази цел.
Франция също разчита на холандците, за да развият своето проядрено лобиране, тъй като се стреми да разчита на партньори, традиционно близки до ядрено скептична Германия.
„Приятели или възобновяеми източници“
От другата страна на енергийната пътека, Австрия свика други държави-членки на среща за закуска на съперничеща група, наричаща себе си „Приятели или възобновяеми източници“.
Присъстваха Естония, Испания, Германия, Дания, Ирландия, Люксембург, Португалия, Латвия и Литва, за които само възобновяемите енергийни източници могат да бъдат толерирани в плановете на ЕС за декарбонизиране на енергийния микс.
Австрийският министър на енергетиката Леоноре Гевеслер дори каза, че е „готова да се бори“, за да попречи на ядрената енергия да бъде разглеждана наравно с възобновяемите енергийни източници – ход, който според нея би бил равносилен на фиктивни зелени политики (greenwashing).
„Абсолютно ясно е, че не може да има уравнение, включващо ядрената енергия и възобновяемата енергия едновременно. Това са две напълно различни дискусии“, каза тя преди заседанието на Съвета в Брюксел.
Наясно с неприязънта на Виена към ядрената енергия, Пание-Рунашер обясни своя подход в интервю за вестник Frankfurter Allgemeine в Германия преди срещата в Брюксел. Париж „избра ядрената енергия толкова, колкото и възобновяемите енергийни източници“, каза френският министър в интервюто, отбелязвайки, че „Франция и Германия имат еднакъв дял от възобновяеми енергийни източници всяка година от 2012 г. насам“.
Повтаряйки позицията на Франция, Пание-Рунашер подчерта, че Франция просто се стреми да гарантира, че всички енергийни източници с ниски въглеродни емисии, включително ядрени и възобновяеми, се третират „на равна основа“ в регламентите на ЕС.
Франция, подкрепяна от про-ядрените страни, настоява за изрично признаване на ролята на нисковъглеродния водород, произведен от ядрено електричество, в целите на Директивата за възобновяема енергия (RED3) – нещо, на което лагерът на ВЕИ приятелите се противопоставя.
„Възобновяема означава възобновяема“, каза министърът на енергетиката на Люксембург Клод Тюрмес, повтаряйки мантрата на антиядрените страни.
Когато Пание-Рунашер повдигна въпроса на енергийния съвет във вторник, Тюрмес реагира пренебрежително, като каза, че директивата за възобновяема енергия не е на дневен ред и че не иска да бъде „държан като заложник“ от Франция.
ЕК ще бъде рефер на спора
Европейската комисия, по средата на всичко това, се опитва да играе и от двете страни на оградата, но в крайна сметка добави още повече напрежение и объркване. На среща на върха на ЕС миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че ядрената енергия „може да играе роля в нашите усилия за декарбонизация“, но че не е „стратегическа“ за бъдещата декарбонизация на ЕС – публично изявление, което предизвика яростни реакции в Франция.
Заемайки противоположното мнение, Пание-Рунашер каза на срещата на енергийния съвет във вторник, че Комисията е „признала“ необходимостта да „разгледа всички лостове, които правят възможно постигането на въглеродна неутралност“.
Сега Франция разчита на про-ядрените държави да подкрепят нейната позиция относно нисковъглеродния водород по време на потенциално решаващи преговори по директивата за възобновяема енергия. И все пак подкрепата от страните „наблюдатели“ не е гарантирана. Италия, например, даде да се разбере, че не е подписала общ документ, докато Холандия и Белгия също участваха в срещата „Приятели на възобновяемите енергийни източници“, организирана от Австрия.
Междувременно Париж се опита да изгради мостове с лагера на про-ВЕИ страните. „Това, което е заложено, не е да се противопоставяме на ядрените и възобновяемите енергийни източници, това, което е заложено, е да вземем предвид всичко, което ни позволява да станем въглеродно неутрални и да намалим емисиите на CO2 до 2030 г.“, обясни Пание-Рунашер.