Защо електроенергийната инфраструктура на ЕС има нужда от по-висока цел за ВЕИ до 2030 г.?

Приемането на целта за възобновяема енергия от 45% може да помогне за привеждането в съответствие на енергийната инфраструктура с бързо разрастващите се пазари на чисти технологии. Така ще се гарантира, че преходът на ЕС от скъпи изкопаеми горива няма да загуби скорост, твърдят Елизабет Кремона, Антонела Батаглини и Анджей Цегларц. Елизабет Кремона е енергиен анализатор в консултанската компания Ember. Антонела Батаглини е главен изпълнителен директор, а Анджей Цегларц е програмен мениджър в Renewables Grid Initiative (RGI) – организацията представлява уникално сътрудничество между оператори на преносни системи и неправителствени организации в цяла Европа.

Според експертите и показаните резултати 2022 г. беше рекордна година за внедряване на чиста енергия в Европа. Вероятно това е била и първата от много: индустриалните организаци прогнозират, че растежът на чистите технологии ще продължи да се ускорява.

Проучване на Ember разкри, че прогнозираният процент на инсталиране на ключови чисти технологии ще надхвърли далеч очакванията на пакета „Готови за 55 (Fit for55), поставяйки ЕС на път да достигне поне 45% възобновяема енергия до 2030 г.

Това отразява новата неотложност за отказа при използване на изкопаеми горива в Европа след началото на енергийната криза и нахлуването на Русия в Украйна, припомня изданието Euractiv.

Но за да даде импулса на чистите технологии, задвижен от пазарите, промишлеността и националните политики, ЕС ще се нуждае от реалистични планове за развитие на електроенергийната си инфраструктура, за да поддържа темпото на растеж.

Стратосферният растеж на технологии като термопомпи, електрически превозни средства, слънчева и вятърна енергия е добра новина за енергийния преход и устойчивостта на Европа в лицето на енергийни кризи.

Електрифицирана система, подкрепена от възобновяема енергия, е най-ефективното и рентабилно средство за оптимизиране на енергийната система, заместване на потреблението на изкопаеми горива и осигуряване на жизненоважно намаляване на парниковите газове. Намаляването на зависимостта на Европа от изкопаемите горива също ще помогне и за ограничаване на вноса на руски природен газ.

Електрическите мрежи ще подкрепят тази промяна в икономиката. Електроенергийните системи на високо, средно и ниско напрежение, национални и трансгранични, на практика позволяват интегрирането на възобновяеми енергийни източници. Те ще бъдат и гръбнака на бъдещата електроенергийна инфраструктура и зараждащите се енергийни общности.

Те определят количеството възобновяема електроенергия и решенията за чиста енергия, като например услуги за гъвкавост, които могат да бъдат пуснати онлайн. Като такива, тяхното внедряване определя темпото и успеха на енергийния преход на Европа. 

Източник: ЕРП Север, архив.

Следователно е изключително важно планирането на мрежата да се извършва успоредно с по-широкия енергиен преход: отразявайки скоростта на внедряване на технологиите, подпомагайки постигането на целите и приспособявайки иновациите, включително от страна на търсенето.

Въпреки основната им роля, разширяването на електрическите мрежи и преносната инфраструктура в момента изостава, като инвестициите не достигат необходимото до 2030 г. и след това. Това рискува да спре темпото на енергийния преход в Европа.

Направени са крачки за справяне с дългите срокове за издаване на разрешения и изграждане на електропроводи и съпътстваща инфраструктура, като мрежите са включени в ревизираните правила на ЕС за спешни и бързи разрешителни режими.

Но са необходими допълнителни, по-решителни действия и предстоящото решение относно целите на ЕС за възобновяема енергия представлява нова ключова възможност в това направление. Ангажимент на ЕС за поне 45% възобновяеми енергийни източници до 2030 г. би насърчил инвестициите в мрежата, смятат експертите.

Инвестиционните планове за мрежата обикновено са упражнение отдолу нагоре, базирано на политически съгласувани цели и следователно редовно недостатъчни както за настоящите, така и за очакваните нива на разгръщане на чиста енергия и изисквания на енергийните системи.

Наистина, Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата стигна до заключението, че настоящият подход към планирането на мрежовата инфраструктура не взема предвид трансформационните промени, които предстоят и са необходими за постигане на съществуващите климатични цели за 2030 г. и 2050 г.

Вече е очевидно, че една по-малко амбициозна цел на ЕС би увеличила този проблем. Прогнозите на „Готови за 55“ за 2030 г. вече са силно остарели: слънчевият капацитет се очаква да бъде двойно по-голям, спрямо настоящата прогноза. Ръстът при употребата на термопомпите също ще е с 50% по-висок, а увеличението при електрическите превозни средства ще е с 30 на сто, изчисляват от Ember.

Това огромни разминаване може сериозно да засегне процеса на планиране на развитието на електропреносните и електроразпределителните мрежи и решенията относно системните им нужди. Инфраструктурата, основана на неадекватно планиране, също може да застраши природата и някои социални групи, причинявайки допълнителни забавяния.

За да се преодолеят тези недостатъци, определянето на цели трябва сериозно да вземе предвид тенденциите в предлагането и търсенето, като предвижда накъде е трябва да се насочи енергийната система на ЕС, както и къде и как ще се потребява електроенергията.

С бързото разгръщане на решения за чиста енергия и готовите за внедряване проекти, ангажиментът на ЕС за 45% е минимумът, необходим за актуализиране на енергийните и климатичните амбиции в съответствие с нововъзникващите тенденции.

Освен това държавите-членки следва да упълномощават енергийните регулатори да предвиждат и улесняват инвестициите в мрежата въз основа на по-амбициозно и по-бързо разгръщане на възобновяеми енергийни източници. Това ще обърне внимание на изоставането във времето между определянето на амбицията на ЕС и законодателнтие примени и внедряването на целите на ЕС в националното законодателство.

Това би позволило на проектантите на мрежата да се подготвят по-добре за необходимото разширение и укрепване, като се вземе предвид времето, необходимо за доставка на оборудването и технологиите.

По този начин националните мрежови планове могат по-добре да информират и оформят европейското мрежово планиране, позволявайки оптимизиране на ресурсите на ЕС и максимизиране на ползите от ВЕИ за климата, околната среда, потребителите и икономиката и то възможно най-скоро до 2030 г.

Европейската комисия и парламентът вече подкрепят увеличаването на целта за възобновяема енергия от 40% на 45%, като окончателното решение се очаква тази седмица от Съвета на ЕС, припомнят анализаторите. В допълнение към ползите за климата и разходите от настояването за по-бърз енергиен преход, това ще позволи плановете за развитие на мрежата да се направят адекватно както и да се планира в детайли развитието на мрежата и това накъде ще се насочи енергийният сектор на Европа до 2030 г. Всичко останало би означавало риск да се разтури набраната инерция при ускоряването на чистите технологии – а това означава стремеж към провал на ВЕИ целите, смятат авторите на прогнозата.