Социалният климатичен фонд с ресурс от 2,8 млрд. евро би могъл да подпомага енергийно бедните домакинства у нас

България е изправена пред тежко решение и то засяга голяма част от населението у нас. Енергийно бедните хора ще трябва да получат справедлива подкрепа от държавата и институциите, за да се справят с проблемите с отоплението или охлаждането на жилищата си. Този въпрос е важен както за европейските зелени цели, така и за комфорта и здравето на българите. Но допреди една година никой не гледаше сериозно на този важен въпрос.

До края на март 2023 г. се очаква да са готови законодателните промени, засягащи критериите, реда и условията за определяне на енергийно бедните домакинства. Цялостната реформа е част от условията за получаване на финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Tова сподели за Dir.bg и 3eNews икономистът от БАН д-р Теодора Пенева, която е и заместник-председател на Комисията по енергийна ефективност и енергийна бедност на Консултативния съвет към МС по въпросите на Европейската зелена сделка. Тези промени ще бъдат входирани в енергийното ведомство и след това в Народното събрание, за да ги разгледат депутатите от следващия парламент.

По оценка на специалистите повече от 2,5 млн. души ще имат нужда от специално подпомагане. Към момента помощи за отопление получават 300 000 души. Но механизмът за помощ трябва да се промени, защото всички те трябва да сменят начина си на отопление в по-екологичен. България е изправена пред едни от най-сериозните рискове за енергийната бедност в Европа. Към момента голяма част от хората са убедени, че цените на електроенергията се покачват заради стремежа на ЕС за позеленяване и обвиняват Европейската зелена сделка.

Но доклад на Центъра за изследване на демокрацията показва, че налагането на въглероден данък (такса) на бизнеса, на сградите и на старите коли не само няма да доведе до обедняване на хората. Напротив, той би могъл да допринесе за повишаване на техния стандарт и благосъстояние. От фирмите, които плащат въглероден данък не само у нас, но и в други страни-членки на ЕС ще се пълни българският бюджет и парите могат да отидат за покриване на разходите за електроенергия на най-уязвимите или енергийно бедни домакинства. В зависимост от начините на изплащане на сумата може да се окаже така, че 50% от най-енергийно бедните семейства у нас ще повишат разполагаемия доход, защото потребяват реално по-малко енергия. В момента печелят най-големите потребители на енергия. Държавата субсидира големите енергийни предприятия и големи консуматори на енергия, включително ТЕЦ-вете, чрез Фонд сигурност на електроенергийната система. Целта е част от средствата да отиват и за уязвимите домакинства. Но кой иска касичката на големите бизнеси да олекне за сметка на бедните семейства в България?

След приключване на Плана за възстановяване, ще се появи Социален климатичен фонд, който е с ресурс от продажбата на квоти за емисии и за България ще бъде 5-6 млрд. лева или 2,8 млрд. евро. Поне 10% от средствата от него (около 500-600 млн. лева) могат да отидат за подпомагане на всички, които ще бъдат засегнати от по-високите цени и на електроенергията. Това коментира енергийният и климатичен експерт Георги Стефанов, бивш съветник на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов.

Но касичката на енергийно бедните у нас все още е празна. А реформата за енергийната бедност може да се окаже само на хартия. За съжаление, реформата в момента, така както е представена от администрацията, не предполага разработката на схеми и мерки с приоритетно включване на енергийно бедните домакинства, коментира д-р Теодора Пенева. Затова при липса на специален фонд за финансиране за енергийно бедните домакинства е възможно да се окаже, че цялостната новоразработена законодателна рамка е безпредметна, опасява се икономистът.

 
Какво сподели още тя?

· Националният бюджет няма предвиден ресурс за финансиране на енергийно бедни домакинства. Предвид поддържането на фискална дисциплина не се очаква в бъдеще той да бъде източник на подпомагане на една нова група от близо 2.5 млн. души. В националния бюджет остават подпомагани единствено най-уязвимите домакинства, които са бенефициенти по механизма на целевите помощи за отопление, около 300 хил. души годишно, с бюджет от близо 230 млн. лв. през сезон 2022/2023.

· Планът за възстановяване и устойчивост предвижда финансиране на домакинства с 1.3 млрд. лева за обновяване на многофамилни жилищни сгради и близо 200 млн. лв. за подпомагане в областта на възобновяемите източници. За съжаление, над 99% от това финансиране е обявено в програми и схеми без приоритетно включване на енергийно бедни домакинства. Дори близо една трета от средствата или 500 млн. лева, е за схеми, изискващи съфинансиране и самостоятелна първоначална инвестиция, което изключва възможността за участие на тези домакинства. Останалите близо 1 млрд. лeва пък ще предоставят 100% грант за саниране на сгради за всички видове домакинства, без оглед на техните доходи, и без приоритизиране на сгради с най-голям брой енергийно бедни фамилии.

· Декарбонизационният фонд все още не е създаден, и няма яснота какъв размер от него ще бъде определен за домакинствата, и дали ще има специален компонент за енергийно бедни домакинства.

· На нито едно ниво в управлението на държавата - законодателна и изпълнителна власт - не се коментират условията за подпомагане на домакинствата чрез Фонд Сигурност на електроенергийната система, който подсигури над 6 млрд. лв. помощи за бизнеса за електроенергия през изминалата година.

· Липсва яснота дали и как енергийно бедни домакинства ще бъдат финансирани чрез други възможни фондове - Социален климатичен фонд, Модернизационен фонд, RePowerEU.

На фона на липсващи източници на финансиране остава и въпросът с приемането на законодателните промени и нормативна база от парламента възможно най-скоро, но предвид неясната политическа обстановка това може да се случи най-рано през 2024 г., коментира още Пенева.

Обмисля се създаването на информационна система, която по автоматичен път да събира данни за статута на домакинствата, техните членове, доходите им, сградите, които обитават, но и за нея е необходимо финансиране и капацитет.

На всичкото отгоре преди да стигне до парламента законодателната рамка за енергийната бедност трябва да има политическо решение кой компетентен орган да оглави въпросната ключова информационна система. Нито едно от ресорните министерства не проявява самостоятелно желание да се самоопредели като компетентен орган по въпросите на енергийната бедност. Министърът по управление на европейските фондове Атанас Пеканов също подчерта, че няма консенсус кое министерство -  Министерство на енергетиката, съвместно с КЕВР, или Министерството на труда и социалната политика чрез Агенция по социално подпомагане, ще поеме управлението. Той обеща пред 3eNews и Dir.bg, че още преди изборите заедно с министър-председателя Гълъб Донев ще вземат финално решение коя администрация ще поеме управлението на системата. Но не конкретизира какви са неговите виждания като подчерта, че това ще зависи и от заключенията на работната група между ведомствата. От Агенция по социално подпомагане подчертаха, че ако това им бъде възложено, ще се справят, но предизвикателството е свързано с големия брой потенциални потребители на подкрепа за енергийно бедни, което включва и директен контакт и работа с тях.

Тежки задачи предстоят пред политиците и съществува сериозен риск за забавяне на законодателните промени с политическите решения за управление и финансиране на мерките за енергийна бедност. Това означава поредна зима без адекватна подкрепа за милиони граждани.

Постоянното поддържане на регулирани цени на електроенергията е и всъщност системна подкрепа към тези слоеве на обществото, които имат най-високо потребление, и е поредната политика водеща до системно обедняване на най-ниско доходните. А това води до нарастване на неравенствата. За съжаление, тези слоеве на обществото за пореден път стават залог за получаване на финансиране, което не достига до тях, или достига прекалено малко. Дали политиците ще се осмелят да приложат в действие механизма за енергийна бедност и да обърнат финансовата фуния на обратно? Става дума за използване на касичката на едни за сметка на тези, които имат най-голяма нужда. Това всъщност е цивилизационен избор, който България не прави вече десетилетия.

*Анализът е подготвен за и публикуван първо в Dir.bg.