Сривът на фондовите пазари в Западна Европа продължи и след новината за втората фалирала банка в САЩ

С най-голям дневен спад затвори италианският индекс FTSE MIB, а с най-слабо понижение завърши общият европейски индекс Stoxx 600

Икономика / Свят , Финанси
Георги Вулов
953
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

В началото на новата седмица борсовите индекси на страните от Западна Европа се понижиха рязко заради новината за фалита на втора банка в САЩ и опасенията, че проблемите могат да се разпространят и в европейската банкова система.

Още по темата

Както беше съобщено, американската банка Silicon Valley Bank (SVB) премина под контрола на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC), която ще продаде активите на SVB, което ще позволи плащания по незастраховани депозити. Фалитът на банката е най-големият от финансовата криза през 2008 г. Регулаторите затвориха и по-малката базирана в Ню Йорк Signature Bank, която беше популярна сред притежателите на криптовалути.

Как отговори Федералният резерв на САЩ (Фед)

Централната банка на САЩ обяви нов механизъм за предоставяне на средства на финансовите институции, за да се увери, че те "са в състояние да посрещнат нуждите на всичките си спестители". Министерството на финансите на САЩ ще отдели до 25 милиарда долара от стабилизационния фонд за подкрепа на тази програма.

Механизмът, наречен Програма за банково срочно финансиране (BTFP), предоставя заеми до една година на банки, спестовни асоциации, кредитни съюзи и други финансови институции. Като обезпечение на тези заеми Фед ще приеме държавни облигации на САЩ, облигации на федерални агенции, ипотечни облигации и редица други ценни книжа.

"Ако не беше подкрепата на регулаторите, пазарът щеше да отвори много по-ниско. Мнозина обаче продават акции не поради липса на доверие, а по указание на отделите за управление на риска", пише Гийермо Ернандес Сампере, ръководител на търговията в един от големите германски фонд мениджър на финансови инструменти MPPM (Manfred Piontke Portfolio Management) GmbH. „Надяваме се, че това ще бъде краткотрайна буря, но няма да мине без последствия.“

Предупреждението на президента Байдън

По-късно в обръщение към нацията президентът на САЩ Джо Байдън увери американците, че банковата система е в безопасност след колапса на SVB и Signature Bank. В речта си той подчерта незабавните действия, които администрацията му е предприела, а виновните ще понесат отговорността си.

Депозитите на клиентите ще бъдат защитени: „те ще имат достъп до парите си от днес. Това включва малки предприятия в цялата страна, които банкират там и трябва да изплащат заплати, да плащат сметките си и да останат отворени за бизнес", обясни Байдън и добави, няма да има загуби за данъкоплатците. По думите на президента, „парите ще дойдат от таксите, които банките плащат във фонда за гарантиране на влоговете".

Франция, Германия и Великобритания успокоиха пазарите

Официална позиция имаше и от трите държави, че фалитът на Silicon Valley Bank не представлява риск за банковата система в Западна Европа. Първото успокоение дойде от финансовия министър на Франция Бруно льо Мер, който заяви, че се наблюдава ситуацията в САЩ, но не „отправяме специално предупреждение относно френската банкова система, която е стабилна". След него германският надзорен орган за банковата система BaFin увери, че фалитът на SVB не представлява опасност за финансовата стабилност в Германия, тъй като тази банка няма системна значимост.

Не закъсня реакцията и на Лондон. Банката на Англия увери, че британската банкова система остава сигурна, стабилна и добре капитализирана, и други британски банки не са пряко материално засегнати от случилото се. Имаше се предвид, че най-голямата британска банка HSBC купува за 1 паунд подразделението на фалиралата SVB, като целта е да бъдат защитени депозитите, без да се налага подкрепа с парите на британските данъкоплатци. "Това гарантира, че депозитите на клиентите са защитени", каза финансовият министър Джеръми Хънт.

Инвеститорите бързо намериха посока за спасение на активите си

след обявената от Фед държавна защита на банковата система, като се насочиха към бързо изкупуване на държавни облигации, като намалиха залозите за по-високи лихвени проценти, но за сметка на безопасност, което логично доведе до спад на дълговите книжа. Час преди да затворят пазарите в Западна Европа доходността на 2-годишните държавни облигации на САЩ беше на ниво 3.528 на сто, което е спад с 57 базисни пункта спрямо затварянето на търговията в петък. Според CNBC, доходността е спаднала със 100 базисни пункта от сряда, което бележи най-големия тридневен спад от 22 октомври 1987 година, когато облигациите са се сринали със 117 пункта. Това се случва след колапса на фондовия пазар на 22 октомври 1987 година, известен като "Черен понеделник", когато широкообхватният индекс Standart&Poor’s се понижи с 20 на сто. Регистрираният тогава спад е по-голям от понижението с 63 базисни пункта на 2-годишните облигации за три дни след атаките на 11 септември, припомня CNBC. 

Доходността на 10-годишните съкровищни облигации на САЩ се понижи по-слабо, с 26 базисни пункта до 3.483 на сто. 

Пазарите

Ключовото събитие за пазарите тази седмица ще бъде публикуването на данни за февруарската инфлация в САЩ във вторник. Анкетирани от Trading Economics анализатори прогнозират, че инфлацията в Съединените щати се е забавила до 6% миналия месец от 6.4% през януари.

До обед индексът на най-големите компании в региона Stoxx Europe 600 се понижи с 2.15%, а подиндексът на банковия сектор спадна с почти 4%, съобщи „Блумбърг“. От националните измерители на „сините чипове“. От националните измерители на „сините чипове“ с най-голям спад беше италианският FTSE MIB (-4.52%), следван от испанския IBEX 35 (-4.03%), германския DAX (-3.06%) и британския FTSE 100 (-2.41%).

Въпреки всички предприети мерки и обещания, инвеститорите не се успокоиха, че след двата банкови фалита няма да има повече последствия, защото основните индекси по фондовите борси в региона не престанаха да падат до края сесията, макар някои от измерителите да забавиха понижението си.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад затвори италианският индекс FTSE MIB, а с най-слабо понижение завърши общият европейски индекс Stoxx 600.

Най-много се понижи секторният индекс на банковите акции, с 5.65%, най-лошият им ден от 4 март 2022 г. според оператора на данни Eikon, когато падна с 6.66% поради предупреждения, че качеството на активите на кредиторите ще бъде повлияно от войната в Украйна.

Търговията

Акциите на най-закъсалата от водещите европейски банки Credit Suisse поевтиняха с 9.58%, достигайки най-ниското си ниво за всички времена. Германската Commerzbank AG се срина с 12.71%, което доведе до спад на индекса Stoxx Europe 600.

Книжата на най-голямата британска финансова група HSBC Holdings Plc също спаднаха, но по-слабо, с 4.05% след новината, че банката купува британското подразделение на Silicon Valley Bank за 1 паунд.

Засегнати бяха и други големи европейски банки: на френските Societe Generale (-6.23%), BNP Paribas (-6.80%) и Credit Agricole (-3.07%), на германската Deutsche Bank (-4.87%), на британската Lloyds Banking Group (-4.64%), на италианските Intesa Sanpaolo (-6.10%) и UniCredit (-9.01%) и на швейцарската UBS (-7.66%).

Френският производител на лекарства Sanofi SA постигна споразумение за закупуването на американската биофармацевтична компания Provention Bio Inc. за 2.9 милиарда долара. След новината цената на акциите на Sanofi спадна с 1.70%, съвпадайки с общия негативен тренд на пазарите на акции в Западна Европа.

Според прессъобщението, Sanofi ще плати 25 долара на акция на Provention – 3.8 пъти над цената на компанията при затваряне на търговията в петък. Очаква се сделката да приключи през второто тримесечие на 2023 г. Основният актив на Provention е TZIELD, единственото одобрено от регулаторите на САЩ лечение за забавяне на появата на диабет.

Пазарната стойност на Porsche AG се понижи с 4.54%, след като германският производител на луксозни автомобили отчете 13.6% увеличение на приходите си за миналата година, но цифрата е по-лоша от прогнозите на пазара, а и на самата компания.

След новината, че най-големият германски производител на автомобили Volkwagen Group е гарантирал производствените нужди от батерии за електрическите си превозни средства до 2028 г. благодарение на три завода в Европа, цената на акциите неочаквано се понижи с 3.43%. Членът на борда на директорите Томас Шмол обяви, цитиран от „Ройтерс“, че това са заводът в германския град Залцгитер, предприятието на шведската компания за производство на електрически батерии Northvolt и новата фабрика, която VW ще изгради в района на испанския град Валенсия.

Все още официална позиция от БНБ не е обявена

за влиянието на фалитите на двете американски банки върху българския банков сектор, но най-вероятно пряко влияние няма да има, защото нито една от двете фалирали банки нямат присъствие по някакъв начин, чрез чуждестранен клон или банка у нас, например. Все още официална позиция не е обявявала и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Най-вероятно влиянието ще е косвено за най-активно търгуваните акции на банки на Българската фондова борса (БФБ), които имат преки партньорства с банки от Западна Европа, които са засегнати по някакъв начин от двата фалита, и под влияние на случващото се на фондовите борси в Западна Европа. Промени в понеделник имаше само с акциите на две от 4-те български банки, които се търгуват на софийската борса.

Според оперативните данни на БФБ за понеделники, книжата на Първа инвестиционна банка (FIB) поевтиняха с 4.35%, след като бяха прехвърлени 13 501 акции за 30 259 лева (равносметката за отминалата седмица, обаче, беше повишение с 0.88 на сто). Книжата на Централна кооперативна банка (CCB) се обезцениха с 1.24% при изтъргувани 20 000 акции за 31 900 лева (при седмична равносметка от загуба с 3.01%).

Търговия с акции на Тексим Банк (TXIM) и на Българо-американската кредитна банка (BACB) не беше осъществена.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща