Пазарът на природен газ в България – пред края на стари и на прага на нови зависимости
Състоянието на пазара на природен газ, факторите за повишение на цените, регионалната зависимост, предимствата от развитието на газовата инфраструктура, значението на синьото гориво за индустрията, както и рисковете на пазара и управлението им обсъдиха експерти в рамките на дискусия на тема „Развитието на цените на природния газ в България: двигатели и бъдещи перспективи“. Събитието бе организирано от Стопанския факултет към Софийския университет „Св.Св. Климент Охридски“ по проекта за изследване на динамиката и тенденциите на пазара на природен газ в България по данни от последните години в екип от експерти от сектора и преподаватели. В рамките на представянето бяха разгледани и възможностите за цените и влиянието на различните фактори в миналото и предположенията за бъдещето.
Ценовите движения на природния газ, грубо казано, в зависимост от различните фактори може да се разделят на три периода, посочи в представянето на част от резултатите от изследването Красимир Живачки, изпълнителен секретар на Асоциацията на търговците с енергия в България, при представянето на количествения анализ направен с участието на студентите от Стопанския факултет към Софийския университет „Св.Св.Климент Охридски“.
Фактори и цени
„Основно през 2018 г. имаме обвързване на цената, определяна от „Булгаргаз“ с петролните индекси и индексите на различни петролни деривати. Именно в този период, ако върнем лентата назад до 2016 г., 2015 г. , в този период България получава газ от „Газпром“ по изключително високи цени в сравнение с европейските борсови пазари. За 2019 г. например, има месеци, в които цената в България е двойно по-висока от тази на Нидерландския хъб TTF. Впоследствие заради доминацията на „Газпром“ на няколко пазара като България, Полша, Словакия, Латвия и Естония и възможността да определя толкова високи ценови нива се стигна до едно дело на ЕК, с което бе променена формулата, по която „Газпром“ снабдяваше с природен газ обществения доставчик „Булгаргаз“. Това се случи в началото на 2020 г. Оттогава за един дълъг период в разстояние на една година българската цена на газа следва много ясно значението на TTF“, каза Живачки. Той припомни, че причината за това бе обвързването на ценообразуващата формула на „Газпром“ с цената на Нидерландския хъб. „Впоследствие, в началото на 2022 г. избухна войната в Украйна, скоро след това бяха спрени доставките за България, Полша, както и за други европейски държави и това се отрази в изключителен ръст, учетворяване на цената, а в по-късните месеци през годината и по-точно август-септември тя достигна 10 пъти по-големи стойности, отколкото имахме в началото на 2020 г., посочи експертът. В тази връзка той се спря и на основната причина за ценовия скок – спирането на руските газови доставки по основните газопроводи за Европа – „Ямал-Европа“, „Северен поток 1“ намаляването на транзита през Украйна. Един от малкото газопроводи, които през това време работеше и продължава да работи при висок капацитет е „Турски поток“, който минава и през нас“, каза той в очертаването на някои от факторите, изследвани в анализа, които влияят и върху регулираната цена на синьото гориво в България.
В представената разработка Живачки обърна внимание на влиянието върху определянето на цената на газа, регулирана от КЕВР, както на движението на TTF, така и на съотношението евро/долар. В представеното изследване се отделя и значително внимание на влиянието на цените на природния газ върху консумацията през съответните ценови периоди. Така например екстремните цени на природния газ, постигнати в периода от юли до октомври миналата година, консумация на природен газ е спаднала средно с 30 %.
„Друг основен фактор, влияещ върху консумацията са метеорологичните условия. Затова много често в България говорим за сезонен характер на природния газ“, сочи още представеното от изпълнителния секретар на АТЕБ изследване - „колкото по-студено е, толкова повече потребяваме“.
По отношение на цената на газа TTF, по думите му, „освен че е определяща, тя е много важна и за алтернативните доставки, включително и на LNG, с които страната ни в момента замества недоставените количества от „Газпром експорт“. Според представеното изследване именно на индекса TTF се вижда и увеличението с 40 % на цената в началото на 2021 г., дължащо се на студената зима в азиатските държави и повишаването на азиатския индекс JKM. Следващото покачване през есента на 2021 г. е в резултат на ниското запълване на европейските газохранилища, спирането на газопроводите „Ямал-Европа“, „Северен поток 1“, намаляването на транзита през Украйна и съответно стигане „до финалния, най-високия връх – от началото на миналата година от 350 евро за MWh. За съпоставка нормалните цени, преди да се случи всичко това се движеха от август при цени от 14, 16,18 евро за MWh, докато тук говорим а 350 евро“, уточни той.
В обобщение Красимир Живачки наблегна, че цените на природния газ са важни не сами по себе си, а за значението по отношение на различните енергоносители.
„Същественият ръст на природния газ доведе и до повишаване и на стойността на електроенергията, а впоследствие на въглеродните емисии (СО2), на въглищата с произход извън България, на петрола и петролните продукти. Всичко това доведе до 4-5 пъти увеличение на инфлацията спрямо нивата от нивата на февруари 2020 година. Към края на 2022 г. имаме 4 пъти увеличение на цената на природния газ, 6 пъти увеличение на цената на електроенергията, 5 пъти увеличение на цената на вносните въглища, 3 пъти увеличение на цената на квотите за СО2 , 1,5 пъти увеличение на цената на петрола сорт Brent и 13 % увеличение на цената на българските въглища. Това са стойностите, които имаме към края на 2022 г. Но през самата година имаше постигане на пикови стойности от порядъка на 10 пъти повишение на цената на природния газ, 10 пъти на цената на електроенергията, 5 пъти по-висока инфлация“, заключи изпълнителният секретар на АТЕБ.
Конкурентоспособност, гъвкавост и по-устойчив ценови механизъм
Цените на природния газ в Европа започнаха да нарастват още през 2021 г. поради комплексни фактори, сред които и включване на повече газ за производство на електроенергия, а това засилва корелацията между електроенергийните и газовите пазари, отбеляза от своя страна Ивайло Найденов, изпълнителен директор на БФИЕК. Той отбеляза и особеността – запълване на газохранилищата със синьо гориво на ниски цени и бързото им изпразване при повишението им. „Впоследствие нагнетяването трябваше да стане на нарастващи цени. Имаше проблеми с разполагаемостта на ядрените мощности във Франция, дълго време на световния пазар премията се плащаше от азиатските пазари, но там също имаше определена динамика и ситуацията през цялата 2022 г. се обърна. Световният пазар, който плащаше премия за LNG беше европейският. Това е основно поради факта, че европейския пазар се явява балансиращ на световните, защото е достъпен, както чрез тръбопроводна инфраструктура, така и за LNG. А знаете, че спот сделките на втечнения газ могат да обърнат посоката на даден кораб“, напомни той. Директорът на БФИЕК не подмина значението на азерския газ за българската енергоинтензивна индустрия. „Защо оказа благотворна роля – ами затова, защото контракта е 100 % петролно индексиран“, напомни той като направи и съответните съпоставки с движението на цените на TTF.
В тази връзка Найденов коментира, че“трябва да се търси оптимална ценова структура между дългосрочни договори, индексирани към по-стабилни котви и индексирани към спот цени“. „Недостатъка на по-стабилните котви е, че когато те нарастват, нараства по-бавно и цената, ние по-дълго се възползваме от това ценово предимство, но спада е също толкова бавен. Тогава пък започваме да изоставаме. Трябва да се търси едно оптимално управление на краткосрочни и дългосрочни продукти на различни ценови индексации“, посочи той.
Директорът на БФИЕК коментира и цените на „Булгаргаз“ за индустриалните потребители. „Как се формира цената на „Булгаргаз“ ? Ами цената на „Булгаргаз“ се формулира по алгоритъма за регулираната цена, вземат се предвид договорите и доставките на обществения доставчик и през 2022 г., а преди това между 2018 г. – 2022 г. Когато се отвори пазара, регулираната цена на „Булгаргаз“ беше плюс някаква добавка. Тази добавка не оказваше някакво сериозно влияние, тъй като беше от порядъка на няколко стотинки. Така че беше в голяма степен предложената цена, плюс тази добавка. От тази година добавката е 11 лв. за MWh, тоест имаме вече един сериозен ръст на тази премия, която се плаща от индустриалните потребители към обществения доставчик“, отбеляза Ивайло Найденов като не пропусна факта, че за газа не бяха отпуснати компенсации.
Що се отнася до потреблението, той се съгласи, че „голяма част от това свиване на потреблението се дължи на индустрията“.
“ Около 20 % е свиването на потреблението на природен газ в индустрията и това се дължи на няколко явления - първо свиване на производството. За щастие не се стигна до пълно спиране на заводи в България, така, както беше в Западна Европа, но някои планови ремонти се проточиха по ценови причини, или по-точно започна процес на промяна на горивната база, което е доста трудно“, каза той. Друг негативен ефект по думите му, е зависимостта от пазарната конюнктура и в частност минаването към краткосрочно ценообразуване.
„Това, което виждаме като тенденция е, че на пазара на природния газ се върви по същия утъпкан път, по който се развива и пазара на електричество. Към много краткосрочно ценообразуване. Така че ние смятаме, че трябва да се върви към някакъв по-устойчив ценообразуващ механизъм, в който да има някаква пропорция и дългосрочни и краткосрочни продукти, тъй като имат различна функция на пазара и също така различни формули за ценообразуване, за да се намери някакво оптимално съотношение между достъпност на цената и сигурност на доставките. Знаем за енергийната трилема, но не може да имаме всичко“, коментира изпълнителният директор на БФИЕК. Той отбеляза и друга особеност, която се наблюдава на пазара – по-ниската гъвкавост на доставяните продукти, което според него се дължи на по-ниската гъвкавост на LNG в сравнение с тръбопроводния газ, поради характера на транспорта, времето за разтоварване и експедиране, а също така и на факта, че азерския газ в момента е много атрактивен като цена, „но пък договора няма никаква гъвкавост и е за всеки месец“. Реално, при една трета от доставките на годишна база това ограничава и гъвкавостта на предлагания продукт като краен доставчик от „Булгаргаз“, тъй като за някои индустрии увеличава небалансите, посочи той.
Прогнозата на Ивайло Найденов е, че ако има забавяне на икономиките в Европа това също ще се отрази на потреблението на газ в България, тъй като предприятията ще намалят производствените програми и експорта. Все пак основният потребител ще останат топлофикациите, те ще продължат до значима степен да определят търсенето и предлагането на българския пазар. Според него енергийният преход трябва да се състои така, че да се запази конкурентоспособността на производствата, особено на стратегическите такива. В тази връзка призова за подкрепа на индустрията, особено при смяна на горивната база и обясни защо – невъзможността за смяна на комплексните разрешителни. „Комплексните разрешителни не позволяват в голямата си част смяна на основното гориво, т.е. ако си записал само природен газ ще си само на природен газ – не може да измениш комплексното разрешително, а ние през месец май не знаехме дали няма да бъде въведен ограничителен режим и тази дейност също допринесе за намаляване на потреблението“, посочи още Найденов.
България като ключова входна точка
България все повече играе ролята на ключова входна точка за доставките на природен газ в Югоизточна Европа, особено за потоци, идващи през Турски поток към Сърбия и Унгария, коментира Джовани Бетинели, мениджър на отдела за анализ на международните пазари в Baringa.
Капацитетът за внос на LNG в Югоизточна Европа се разширява бързо и LNG ще играе все по-важна роля за сигурността на доставките на газ в региона. Позовавайки се на регионалната динамика на предлагането Бетинели обърна внимание, че Югоизточна Европа се превръща във все по-взаимосвързан пазар, в който България играе ключова роля като входна точка, както за регазифициран LNG (от Гърция и Турция), така и за доставка по тръбопроводи от Русия
Два са регионите за основният входни точки за газ в Югоизточна Европа – Хърватия и Унгария, които получават LNG, но и руски газ през Украйна/Австрия, както и България като входна точка за регазифициран LNG от Гърция и Турция и руски газ през Турски поток
Експертът обърна внимание и на взаимната свързаност, осъществяване през интерконектора България-Сърбия за допълнително увеличаване на връзките със съседните страни. По думите му, това също увеличава възможността за регионална входна точка за доставка на синьо гориво.
Следователно регионалната свързаност, по думите му ще нараства с развитието на нови инфраструктура, като България ще играе все по-стратегическа роля на регионалния газов пазар.
Според Джовани Бетинели втечненият природен газ ще става все по-важен елемент от регионалното газоснабдяване, което в частност ще се дължи и на бързото разширяване на капацитета за внос на LNG. Това ще доведе до промяна в динамиката на регионалните цени на газа, увеличавайки корелацията им с глобалният пазар на втечнен природен газ. В същото време обаче се очертава и по-голяма нестабилност на цените.
От друга страна ускореното развитие на инфраструктурата за по-лесно достигане на газовия поток в Югоизточна Европа ще изведе страните на по-високо ниво на взаимосвързаност и ще се отрази в посока на по-висока корелация на динамиката на търсенето и предлагането между страните в региона, но в същото време ще увеличи от една страна рисковете от зависимост от съседните пазари при поява на дисбаланс и на определени събития в отделна държава, които съответно може да са в състояние да повлияят на целия регион.
Енергийна и климатична сигурност
Сред фундаментите, освен търсенето и предлагането има още един, който се нарича риск и не трябва да забравяме, че зад определянето на цената, зад т.нар. ценообразуване стои една армия от търговци, които са обикновени хора, които се опитват да разберат какво се случва и да сложат някаква цена на риска, коментира от своя страна Констанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Старши анализаторът от ЦИД в представеното си изследване за енергийна и климатична сигурност се спря на геополитическите рискове, достъпността до енергийни ресурси, сигурността на системата и устойчивостта.
„Ролята на природния газ в тази рамка е, че от геополитически риск, особено за държава като България, която е само и изключително зависима от внос, има много голямо влияние на геополитическите рискове. Също така основните колебания в цените играят изключително важна роля именно за този аспект – достъпност до енергийните ресурси. Не на последно място природният газ има силно влияние върху емисиите, както на СО2 , така и на метана. Това, което наблюдаваме през последната една година е материализиране именно на всички възможни рискове свързани с природния газ“, заяви Рангелова. По отношение на доставките на природен газ например, има голямо значение до каква степен една държава е зависима от внос – тоест дали напълно, или само до определена степен, както и, кои са нейните доставчици, и доколко са разнообразни.
„Тоест, колкото разнообразни източници на доставки имаме, колкото по-различни са , толкова по-нисък е риска“, каза тя, спирайки се на един продължителен период от 2015 г. до 2021 г. Така, според представеното от нея изследване, рискът например расте в навечерието на войната в Украйна, има значително увеличение на риска в Германия и Италия. „България е сред държавите в Европа, които имат едни от най-високите рискове. Това се дължи на това, че едновременно сме 100 % зависими от внос и затова, че много голяма част от вноса ни идва от Русия“, посочи тя.
По думите на старши анализатора от ЦИД, значителен е и риска по отношение на достъпност до енергийни ресурси. „Най-голямото увеличение се наблюдава в Гърция, което е свързано с това, че при тях електроенергийния сектор е силно зависим от природния газ. Там цените на електроенергията се повишиха значително. Такава тенденция се наблюдава и в Италия. Като цяло в България и Румъния това го виждаме през държавния бюджет, който до голяма степен абсорбира този риск“.
Според представеното от нея изследване, един от начините за справяне с тези рискове особено по отношение на доставките, включително и с откъсване на енергийната зависимост от Русия е намаляване на потреблението. „За всяка една държава е много различен контекста за това, как може да си намали консумацията на газ, за да се намали това излагане на различните видове рискове, свързани с използването на природен газ. Както виждаме в България консумацията в сравнение със съседните държави като количество е много по-малко. Основно е съсредоточена в индустрията и топлофикациите. Това, което е най-важно е, че всяка държава има различен път, как може да намали консумацията си на газ и съответно да намали риска за доставките“, посочи Рангелова.
В тази връзка тя представи и моделиране, в опит за очертаване на пътя за намаляване на консумацията на газ и заместването му с алтернативи в различни държави и получените резултати за България, Румъния и Гърция. В частност очерта и индиректната зависимост от „Турски поток“. „Това, което трябва да коментираме е, че въпреки че вече не купуваме директно от „Газпром“, това, че потокът продължава и по „Турски поток“, тоест индиректно все още зависим от руски газ и едно прекъсване би имало много сериозни последствия за България.
Общо взето това, което виждаме е, че може да се намали консумацията на газ, което, ако го превърнем за намаляване на вноса от Русия би могло да намали и нивото на риск“, посочи старши анализаторът от ЦИД.
Основните изводи от проучването, по думите на Рангелова са, „че за индустрията има път за декарбонизация и намаляване на консумацията на газ, което не само ще намали тези геополитически рискове свързани с вноса, а също така и остатъчните и свързани с тях рискове, които се отнасят до високата волативност на цените на природния газ, които ще продължат да бъдат силно явление не само тази година и догодина, но и със сигурност до 2030 г. И от трета страна имаме риск, свързан с цената на квотите за емисии, които със сигурност ще доведат със себе си едно задължително преминаване към алтернативи за по-ниски емисии“, каза още Констанца Рангелова.
За бъдещето на природния газ
В рамките на дискусията главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков, постави въпроса за необходимостта от много сериозен анализ за мястото и бъдещето на природния газ и то преди да бъдат правени инвестиции в нова газова инфраструктура.
„Тези инвестиции, както и да ги погледнем представляват нови неефективности в системата. Защо неефективности – защото това увеличават инвестициите в инфраструктура, която досега не беше нужна. Тоест ние досега нямахме нужда от тях, а в един момент се оказва, че са нужни. Влагаме пари в нещо което няма да се използва пълноценно през цялата година на пълни обороти“, посочи той, давайки пример с магистрала, която обаче ще се използва само през лятото.
„Това не означава, че не трябва да се направят тези инвестиции, защото очевидно има проблем. Тоест това представлява една неефективност в прехода на енергетиката на Европа, която може и да се оправдае като инвестиции, но може и да не се оправдае, но очевидно нещо по-добро в краткосрочен и средносрочен вариант просто няма. Големият проблем е това, че не е ясно какво е бъдещето на природния газ. Това е един от ключовите въпроси от развитието на Европа и България не е изключение. Тоест, трябва да решим ще използваме ли този природен газ, няма ли да го използваме , ще го заместваме, увеличаваме или намаляваме. Отговорите на всеки от тези въпроси ни дава информация, какво всъщност правим с тази инфраструктура. В крайна сметка, колкото по-бързо намерим решение на този въпрос толкова по-бързо ще изградим инфраструктурата. И обратно – ако бизнеса и държавите нямат отговор на този въпрос, това означава, че новите терминали ще се забавят, новите междусистемни връзки ще се забавят“, каза Стайков като наблегна, че за това трябва да се говори. Между другото, когато говорим за замяна на едно гориво с друго независимо дали става въпрос за отопление, за енергия и т.н. все пак е хубаво да се прави някакъв сравнителен анализ и да се види до какво води. Оскъпява ли продукцията, не я ли оскъпява, какво правят конкурентите и т.н. Тоест, не е толкова лесен анализа, а и отговори все още няма.
Това е един от ключовите въпроси, но които трябва да се намери отговор.
Второто нещо е предстоящия дял на втечнения газ в европейския микс от една страна е хубаво, защото видяхме, че може без руски газ. От друга изважда за континента все по-пазарни фактори, които са непредвидими“, допълни Калоян Стайков, наблягайки и на новата роля, в която вече влиза Европа заради LNG. „Сега Европа наистина се превръща в огромен фактор, което означава, че става и движещ играч в световните цени на LNG. Тоест, имаме нова роля на европейския пазар“, заяви той, обръщайки внимание и на пътя, по който се готви да тръгне пазара на природен газ, подобно на този на пазара на електрическа енергия.
Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов в отговор на констатациите за намаляване на потреблението на природен газ даде пример с настоящата ситуация в някои от страните. Конкретно за България, по думите му през 1992 г. страната ни е потребявала 7 млрд. 200 млн. куб м синьо гориво. През 2022 г. – 3 млрд. 200 млн. куб м. Той направи и съпоставка с Турция, където скокът за няколко години е в пъти до 60 млрд. куб м като обърна внимание на разликата в икономиките на страните. „Истината е, че трябва сериозен анализ“, посочи той като се спря и на недостатъчните усилия за търсене и добив в страната, включително и наложения мораториум. Павлов не спести и критиките си към подкрепата, оказвана за монополното положение на „Булгаргаз“ на газовия пазар в България.
През последните 18 години Стопанския факултет към Софийския университет „Св.Св. Климент Охридски“ е обучил 500 професионалисти в енергийния сектор. През последните години факултетът се разви като партньор на редица инициативи с бизнеса .