На крачка от тавана на цената на дизела и мазута. Какво означава новата инициатива ?

Буквално след седмица Европейският съюз (ЕС) ще забрани вноса на руски нефтопродукти. Последните новини са, че G7 не са против въвеждането от EС на таван на цената на барел дизелово гориво в диапазона 100 – 110 долара за барел. Така от 5 февруари ще започне прилагане едновременно на два ценови тавана. Петролните продукти, закупени или натоварени преди тази дата и разтоварени до 1 април ще получат гратисен период. Както е известно от декември е в сила аналогичен таван на цените на руския петрол. Ако правилно се чете статистиката става ясно, че засега таванът на цената на руския петрол не е спрял експорта, а само има пренасочване на товарите.

Новата европейска инициативи предвижда таванът на цената на нефтопродуктите с руски произход да бъде разделен на две нива : един за мазута и друг за дизеловото гориво, керосина за самолетите и бензина. Още преди разговорите G7 анализаторите изразиха повече скептицизъм.

Нещо повече, напоследък анализаторите започват да си задават въпроса: какво точно целят санкциите на Европа в енергийния сектор ?

„Не виждаме ценовите тавани да имат значително влияние върху руските обеми от нефтопреработка (рафиниране) и износ, освен ако таванът на цените не гарантира, че дизеловият крекинг ще бъде отрицателен“, смятат от WoodMackenzie. Максималната цена трябва да бъде определена като разлика спрямо цената на суровия петрол Brent, ако трябва да отразява икономиката на рафинирането.

В момента обаче руският петрол е много по-евтин от сорта Brent с около 40 долара за барел.

По този начин таванът на цените за руското дизелово гориво трябва да бъде определен със значителна отстъпка в сравнение с Brent, за да откаже руските рафинерии да преработват суровия петрол в продукт. Все пак от WoodMackenzie очаква преработката на суров петрол в руските рафинерии да спадне с около 800 000 барела на ден през първото тримесечие, „тъй като глобалната търговия с дестилати се ребалансира след европейската забрана за внос“.

„Каквито и да са нивата на тавана, това ще се отрази на търговските потоци, тъй като пренасочването на дизелово гориво, обикновено доставяно за Европа, е доста голямо логистично предизвикателство, и второ, определянето на статичен таван на цените на един нестабилен пазар на петрол ще затрудни участниците на пазара да спазват изискванията .”, смятат експертите от Oilytics. Според тях пределната цена на петролните продукти може да бъде определена на ниво цена на суровия петрол плюс историческия диапазон на крекинг. На тази база изчисляват, че за дизела ще бъде 75 долара за барел. Това са 60  долара плюс 15 долара, като последното е груба историческа средна стойност на крекинг на дизела преди конфликта в Украйна.

Експертите от Vortexa от своя страна обръщат внимание на още една подробност – флотилията от танкери, които не зависят от услугите на западните компании и страни, които могат да се използват за транспортиране на руски мазут, като посочват, че не е ясно колко на брой са тези, които могат да превозват петролни продукти като дизел, например.

Що се отнася до тавана, първото предположение е, че петролът ще се повиши до диапазона от 100-120 долара за барел, ако приемем, че официалните лица се интересуват от поддържането на тавана на цените на дизеловото гориво и може би се готвят за увеличение на цените.

Според експертите на Vortexa, износът на руското дизелово гориво ще продължи независимо от това какъв е определеният таван на цените. Ако е нисък, флотилиите от танкери, които не зависят от западните услуги, ще трябва да обработват товари, купувачите ще бъдат по-ограничени и потоците вероятно ще намалеят.

Ако таванът на цените е висок, Русия ще намери по-различни купувачи. Някои, но не всички  ще "се възползват от "западните" услуги и застраховки".

От Energy Aspects не очакват, че Русия ще намери нови дестинации за всичките си петролни продукти, доставяни по-рано за страните от ЕС, като се позовават на свои данни, според които само една трета от износа на дизелово гориво от Русия е намерило пазари извън Европа. Според тях „руските рафинерии ще трябва да бъдат принудени да намалят обемите на производство, което пък от своя страна ще доведе и до намаляване на добива на суров петрол“.

Експертите от FGE очаква въвеждане на плаващ, а не на фиксиран таван на цената. Според тях вероятно таванът на цената на дизела ще бъде обвързан с цената на договора за газьол с ниско съдържание на сяра, търгуван на борсата ICE. По-трудно смятат експертите ще бъде постигната правилно таван на цената на мазута. „„Може би G7 ще свърже замърсяващите продукти с цената на петрола Brent поради липсата на по-добра алтернатива.“, заявяват те.

Анализаторите от швейцарската инвестиционна банка UBS също са на мнение, че за Русия вероятно ще е доста трудно да намери достатъчно купувачи на нефтопродуктите си като една от причините, която посочват е липсата на достатъчно малки по размер танкери, които да бъдат пренасочени към други пазари.

Русия може да се опита да експортира повече суров петрол, което пък е в зависимост от това какъв обем още могат да вземат Индия и Китай.

Досега производството на петрол в Русия беше сравнително високо, но през 2023 г. може да спадне под 9 милиона барела на ден, според UBS. В края на 2022 г. производството в Русия възлиза на 535 милиона тона, или приблизително 10,7 милиона барела на ден.

На тази база изводът на UBS е, че ограничаването на производството в Русия и увеличаването на търсенето в Китай ще подпомогнат за повишаване на цените на петрола над 100 долара за барел през следващите месеци.

Отварянето на Китай може да означава, че глобалното търсене на петрол ще надхвърли 103 милиона барела на ден през втората половина на 2023 г., прогнозират експертите.

Казано накратко – договорката за тавана на цената на руските нефтопродукти , в частност на дизела на ниво от 100 – 110 долара за барел означава, че пазарът, а съответно и потребителите ще трябва да се подготвят за цени на петрола в диапазона 90 – 100 долара за барел, което означава и по-високи цени на колонките в бензиностанциите. За скок трябва да се готвят и страните по газовите договори, обвързани към цената на петрола.