Експерти: Кой печели от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка

Защо е нужно Методиката за инфлацията да бъде прецизирана

Икономика / Анализи / Интервюта , България
3E news
1923
article picture alt description

източник: needpix.com, архив

През есента на 2022 г. Министерски съвет прие поредното си постановление, което мина сякаш незабелязано от обществото, но беше със сигурност посрещнато радушно от бизнеса в България. Става въпрос за Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Целта на Методиката личи ясно от нейното име: ако си фирма-изпълнител на договор по Закона за обществени поръчки (ЗОП) да имаш правната сила, да предоговориш условията на своя договор, въпреки действащите приети и подписани от теб при сключването на договора клаузи.

Обосновката за това са нивата на инфлация. Звучи добре, ако си фирма-изпълнител, защото така реално можеш да отразиш във вече сключен договор всички новопоявили се за теб допълнителни разходи, като се обосновеш с нивата на инфлация. Реално не поемаш никакъв пазарен риск. Надали има някой, който да е против държавата да подкрепя бизнеса в тежки времена, дори напротив, това е добър знак, че тя откликва на неговите нужди. Но в бизнеса, както и в природата, нищо не се губи и логично въпросът е, какво става с тези допълнителни разходи? Кой ще ги покрива?

Отговорът е, че всичко ще бъде покрито от публичните разходи, които са обект на Закона за обществени поръчки. Или иначе казано, всички данъкоплатци, които биха били натоварени с покриване на допълнителни разходи по вече сключени, а в голямата си част и приключили договори. Печелившите са ясни. Всеки доставчик, сключил договор по ЗОП, който според Методиката ще може да поиска предоговаряне на финансовите си условия за минал период и вече приключил период. 

Особено важно е, че прилагането на Методиката в сегашния ѝ вид реално би довело до двойно индексиране на доставчиците в случите, в които неговия договор съдържа клауза за индексация, което е нормална търговска практика. При такава клауза намеса на държавата чрез Методика не е необходима, защото така се изземва възможността за отворен диалог между двете страни за постигане на възможно най-приемливите за тях решения. Тоест има намеса в търговски оборот и изкривяване на пазара. 

От друга страна инфлацията е обективен фактор, който не може да се пренебрегне и всяка помощ за бизнеса е добре дошла. Но за да не се помпат публичните разходи, в които влизат разходите на всички общини и ютилити компании например, е нужно да има балансиран подход.

В противен случай публични компании като БДЖ, ВиК оператори, Агенция "Пътна инфраструктура" и много общини може да се окажат с малко или дори никакви средства за текущите си строителни програми, ако трябва да индексират вече приключили и разплатени договори. 

Това може да се избегне, ако Методиката се прилага занапред, а не със задна дата, което би дало и ясни, равни стартови условия на договаряне. При вече уредени търговски отношения, които са приключили и са взаимно приети от двете страни, няма логика едната страна да получи правото за промяна със задна дата. Особено, ако всички дължими плащания са направени, тоест няма задържани към изпълнителите средства. Още повече, че извършените плащания през минал период са отразявали цени и разходи направени през този минал период, а не занапред. А е честа практика големи фирми изпълнители да закупуват много от материалите си предварително, по цени често различни от тези, които биха били по време на изпълнението на самия договор, тоест при променени нива на инфлацията.   

В крайна сметка, целта на Методиката би следвало да бъде наистина да даде глътка въздух на бизнеса, а не да бъде инструмент за генериране на печалби при на практика никакъв пазарен риск и за сметка на публичните средства и сектори.         

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща