ЕС увеличава разходите за производство на зелен водород

Партньорството на ЕС за чист водород (The EU’s Clean Hydrogen Partnership) обяви тази седмица покана за предложения за 195 милиона евро безвъзмездни средства за научноизследователска и развойна дейност на водородни технологии. Безвъзмездните средства ще бъдат отпуснати в 26 категории, широко групирани в 11 иновационни действия – пет от които ще бъдат определени като водещи проекти поради тяхното стратегическо значение – 13 изследователски иновационни дейности и две действия за координация и подкрепа. Поканата за предложения ще приключи през април, съобщава Hydrogen Economist.

ЕС също така обяви финансиране за две компании чрез своя Фонд за иновации и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Фондът за иновации на ЕС отпусна 108 млн. евро на германската компания RWE за проект за преобразуване на отпадъци във водород, наречен FUREC.

RWE планира да преработи 700 000 t/годишно твърди битови отпадъци в регенерирани горивни пелети, които ще бъдат използвани като суровина за производството на 54 000 t/годишно водород в индустриалния парк Chemelot на компанията. Компанията изчислява, че този водород може да измести 280 милиона m³ природен газ, консумиран в индустриалния парк, въпреки че добавя, че водородът може да бъде транспортиран до индустриални компании в Ротердам и Рурската област. Окончателното инвестиционно решение за FUREC се очаква да бъде взето през 2024 г.

Междувременно ЕИБ отпусна 40 млн. евро на фирмата за инженеринг на системи за задвижване Punch Group, за да подпомогне научноизследователската и развойна дейност. Дружеството е фокусирало дейността си върху водородните двигатели и горивните клетки.

“The EIB's support will be a key factor in implementing our vision of sustainable mobility for all. We wish to expand our technological expertise in the field of electric and hydrogen propulsion, and we believe in the huge potential of hydrogen engines, especially for heavier or commercial vehicles, off-road vehicles and the marine sector,” says Guido Dumarey, CEO of the Punch Group.

Нужни са политически решения в подкрепа на инвестициите

Припомняме, че още в началото на годината стана ясно, че политиците в Европа ще се борят да запазят инерцията на възобновяемия водород и през тази година, тъй като политически забавяния, финансова несигурност и проблеми с веригата за доставки възпрепятстват развитието на проекти.

Разработчиците отложиха окончателните инвестиционни решения през септември, след като гласуването в Европейския парламент ефективно отмени ключова политическа рамка, определяща правила за възобновяемия водород, предложена от Европейската комисия. Индустрията очакваше преразгледани предложения в края на декември, след като първоначалните предложения на Европейската комисия бяха посрещнати с предупреждения на индустрията, че строгите правила за допълнителност и времева корелация биха възпрели инвестициите, припомня S&P Global Commodity Insights.  

През септември Европейският парламент прие изменение на предложената Директива за енергия от възобновяеми източници, като на практика отмени Делегирания акт и премахна критериите за допълнителност. Първоначално това беше приветствано от индустриалните органи, но разработчиците на проекти скоро започнаха да спират инвестиционните решения поради подновената несигурност.

Според базата данни на S&P Global Commodity Insights проекти за чист водород в момента има и те са за общо 29,7 млн. тона производство, а само 0,3% са в експлоатация, разрешени са или са в процес на изграждане. ЕС си поставя за цел 10 милиона тона годишно производство на водород от възобновяеми източници и още 10 милиона тона годишно внос до 2030 г. Анализаторите на S&P Global прогнозират около 4,5 милиона тона годишно европейско производство до 2030 г. и подобен обем на вноса.

От организацията Hydrogen Europe предупредиха, че неуспехът на Парламента и Комисията да постигнат споразумение относно Делегирания акт може да остави правила в рамките на законодателството за ВЕИ, което води до възможност за допълнителни забавяния и фрагментиран пазар, тъй като държавите-членки на ЕС транспонират правилата в националното законодателство. Главният директор на Hydrogen Europe Даниел Фрейле, отговарящ за политиките, заяви, че 2023 г. ще бъде година на окончателни инвестиционни решения за първите големи водородни проекти в Европа, след като несигурността в политиката бъде разрешена.

„С Директивата за енергията от възобновяеми източници, която се очаква да бъде готова до средата на годината, определяйки обвързващи цели за използването на възобновяеми горива от небиологичен произход в промишлеността и вероятно също в транспорта, участниците във водорода ще имат много по-добра представа за размера и потенциала на пазара“, каза Фрайле. Всяко преработено предложение ще се нуждае от одобрение от Европейския парламент и Съвета.

Сигурност на енергийния преход

Прекъсванията във веригата на доставки и нарастващите цени на енергията също повишиха разходите за проекти за възобновяеми водородни източници в Европа.

Изпълнителният директор на водородния инвестиционен фонд Hy24 Пиер-Етиен Франк каза, че има широко разпространени забавяния на офертите за инженеринг, доставки и строителство и е станало трудно да се осигурят дългосрочни оферти с бързо променящите се цени на суровините.

Франк също каза, че лихвените проценти над 4% ще започнат да затрудняват финансирането на проекти за някои оператори, с нарастващо дългово бреме и все още без изгледи за по-ниски разходи. Около 3 GW възобновяеми мощности за производство на водород са получили подкрепа от ЕС за операции до 2025-26 г., а Hy24 завърши набирането на средства от 2 милиарда евро (2,1 милиарда долара) през октомври, като целта е да разгърне фонда през следващите пет до шест години, споделя Франк.

Поредица от проекти, определени като важни проекти от общ европейски интерес, бяха одобрени да получат държавна подкрепа, като безвъзмездните средства вече отключват инвестиционни решения, докато Европейската комисия предложи водородна банка от 3 милиарда евро, за да стимулира търсенето, в съответствие с целите на REPowerEU за 2030 г., припомня изданието.