Прогноза за 2023: Може ли водородът да премине теста за енергийната трилема?

Потенциалът на водорода за декарбонизиране на трудни за намаляване на емисиите индустрии е широко приет. Но неговата дългосрочна сигурност, доставки и достъпност са подложени на контрол, тъй като войната в Украйна разтърсва енергийните пазари
 

Конфликтът между Русия и Украйна повдигна огромни въпроси за енергийните пазари. Сигурността и достъпността се върнаха в дневния ред на политиката. Бизнес лидери и политици все повече се притесняват от „енергийната трилема“ – необходимостта да се намерят енергийни източници, които са евтини, чисти и сигурни. Водородът също ще трябва да отговори на въпроса с трилемата. Шумът, който се разви около различните нюанси на нисковъглеродния водород през последните години, се основава на неговия потенциал за декарбонизиране при трудни за намаляване на емисиите области в транспорта и индустрията. Но много малко внимание беше обърнато на въпроса за сигурността - пропуск, който разрушаването на дългогодишните енергийни търговски модели и взаимоотношения от войната сега разкрива.

Глобална енергийна карта

От гледна точка на енергийната сигурност, част от обещанието на енергийния преход е неговият потенциал за преначертаване на глобалната енергийна карта по начини, които неутрализират много от енергийните напрежения, измъчващи ерата на изкопаемите горива. Но би било глупаво да мислим, че енергийното бъдеще ще бъде толкова ясно.

Глобалната икономика с ниски въглеродни емисии, изградена до голяма степен върху електроенергия, задвижвана от възобновяеми източници, наистина предлага перспектива за по-локализирано производство на електроенергия и намаляване на трансграничната търговия с енергия. Но електрическите превозни средства, слънчевите панели, вятърните ферми и батериите изискват достъп до критични минерали и производствено ноу-хау. Международната конкуренция и съперничество в тези области вече са ожесточени, като Китай по-специално се стреми да установи господство във веригата за доставки.

Водородът също ще представлява геополитически предизвикателства. Поддръжниците му предвиждат еволюцията му до ниво на глобално търгуван продукт по стоковите борси и всяка стока, предмет на международна търговия, също става уязвима за геополитиката. Предложената „водородна революция“ включва преминаване от съществуващия модел на местно производство и потребление към нещо по-близко до природния газ, с тръбопроводи и танкери, пренасящи водорода на по-големи разстояния по суша и море. И нещо по-близко до природния газ, както всеки европейски купувач на газ ще ви каже, вероятно ще включва много по-сериозни въпроси относно сигурността.

Този теоретичен риск става по-конкретен, когато се вземат предвид тези страни с амбиции за износ на водород. Някои, като Чили, не са били основни играчи в изкопаемите горива и засилват идеята, че преходът ще промени енергийната карта. Но други страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Русия и САЩ изиграха централна роля в господството на изкопаемите горива през 20-ти век и в съпътстващите го геополитически усложнения. Потенциалните купувачи на водород вземат ли предвид това в планирането си? Плановете на Япония за внос на водород и амоняк са силно зависими от Близкия изток и излагат енергийната сигурност на страната на някои от същите рискове като вноса на петрол и газ от региона. И не на последно място напрежението с Китай относно ключовия транзитен маршрут в Източнокитайско море.

В Европа програмата RepowerEU, предназначена да се справи със зависимостта на континента от руската енергия, предвижда до 10 милиона тона на година зелен внос на водород до 2030 г.. Това ще се случва главно от Северна Африка, където доставките на газ за Европа наскоро бяха усложнени от политическия спор между Алжир и Мароко, но също, оптимистично, от Украйна.

Водородът с ниски въглеродни емисии също е изправен пред нови предизвикателства по отношение на разходите - друга област, в която предположенията са разбити на пух и прах от последствията от руската инвазия. Това е най-очевидно в Европа, която досега беше глобален лидер в установяването на политика и регулаторна рамка за стимулиране на чистия водород, но където новите реалности на по-високи разходи за природен газ, вятърна и слънчева енергия поставят големи въпроси за водородната икономика.

На пръв поглед синият водород изглежда като големия губещ. Източник на енергия, получен от внезапно поскъпнал природен газ и нуждаещ се от широкомащабно внедряване на улавяне и съхранение на въглерод – така този вид гориво вече не изглежда толкова достъпно. Наистина имаше дълги периоди, тъй като цените на газа скочиха през 2022 г., когато синият водород в Европа изглеждаше много по-скъп от зеления водород, произведен с помощта на електричество от специални вятърни или слънчеви централи извън мрежата.

Но има въпроси и за зеления водород. Повишаването на европейските цени на електроенергията е лоша новина, ако сте бъдещ производител на екологичен водород, който трябва да купува електричество от мрежата, за да работи с вашия електролизатор. Поскъпналите до небесата цени може да принудят политиците в ЕС да обмислят реформи на пазара на електроенергия, които биха намалили влиянието на цените на газа върху по-широкия пазар на електроенергия и на теория биха намалили цените на електроенергията.

Но така или иначе, ако цените на газа останат високи – и няма много причини да се очаква бързо разрешаване на конфликта или връщане към статуквото при енергийните отношения на Европа с Русия – тогава правителствата на ЕС все повече ще трябва да търсят други по-евтини източници на властта.

Въглищата – поне за известно време – и ядрената енергия ще бъдат част от това уравнение, но също и вятърната и слънчевата енергия, където ще са необходими допълнителни мощности, за да се компенсира затвореното производство на газ и да се захранват електрически решения за отопление на сгради, като термопомпите. И ако Европа не може да увеличи капацитета за възобновяема енергия достатъчно бързо, то може да има ограничен излишък от електроенергия за производство на зелен водород.

Компромиси

Правителствата, разбира се, ще трябва да вземат предвид другите елементи на „енергийната трилема“, претегляйки съображенията за енергийна сигурност и привеждането в съответствие с климатичните цели. Те ще знаят, че в световен мащаб синият водород запазва значителна инерция. Не на последно място сред големите производители на природен газ, и по-големият внос от тези източници може да бъде една от възможностите за Европа, докато увеличава капацитета за чиста енергия.

Може би урокът тук е, че разрешаването на енергийната трилема означава поемане и управление на рискове, правене на компромиси между достъпност, сигурност и емисии. Това не е урок, който ще зарадва защитниците на екологичните кампании или ястребите за енергийна сигурност. Но това е нещо, на което създателите на енергийна политика - и защитниците на чистия водород - би било разумно да се вслушат.

Текстът е публикуван в Argus Media и препечатан в Hydrogen Economist.