Близкият Изток очаква европейските регулации, за да развие водородната си индустрия

Докато ЕС се опитва да финализира своите водородни правила, азиатските страни се придвижват бързо към осигуряване на доставки, а САЩ отделят пари за създаване на местни вериги за доставки. Може ли Близкият изток да си сътрудничи и с двата континента?

Инерцията зад водорода остава силна през изминалата година, но неочаквани обрати променят това, което експертите наричат „водородната надпревара“. Европейският съюз, регионът, който само преди две години имаше конкурентно предимство в ноу-хау, сега е въвлечен в определянето на собствената си регулаторна рамка. Тези правила са необходими, за да се създаде сигурност за изпълнение на местни водородни проекти и да се определи верига за доставка на водород, за да се отключат експортни проекти в чужбина. Това коментира в своя обзорен материал DW.

 Сътрудничеството на ЕС със страните от Персийския залив и Близкия изток като цяло е един добър пример.

Разработчиците на проекта виждат потенциал за производство на водород в региона. Земя, възобновяема енергия, инфраструктура и пристанища са в изобилие. Такива големи проекти повишават ефективността, но изискват повишено внимание, тъй като грешките при инвестиране могат да пропилеят милиарди долари.

„Отнема доста време между подписването на меморандумите за разбирателство и окончателните инвестиционни решения, тъй като тези проекти се нуждаят от повече време за проектиране, за получаване на разрешения и партньорства. Получателите на водорода също трябва да бъдат осигурени“, споделя Александър Ритшел, ръководител на отдела по технологиите в Masdar. Именно Masdar е притежавана от правителството на ОАЕ компания, развиваща технологии за възобновяема енергия, и дружеството е един от големите инвеститори във водород в региона. Компанията иска да бъде първенец и чака регулации на пазарите за внос, а именно страните-членки на ЕС и азиатските страни като Япония и Южна Корея. "Финансирането става по-сложно, ако не са дефинирани важни правила. Не е нужно да чакаме всички подробности за всички регулации, но най-важните трябва да са ясни", смята Ритшел.

Конкуренция за доставки на водород?

Masdar приветства ясната политическа воля на азиатските страни, добавяйки, че чака публикуването на местни схеми за стимулиране. „Тези подробности се финализират, най-вероятно през следващата година. Когато и да са, можем да продължим.“ Според Ритшел Близкият изток разполага с ресурсите да посрещне нуждите от водород едновременно в Азия и Европа.

Не всички са съгласни, че липсата на конкуренция между вносителите ще доведе до хармония. Някои експерти смятат, че развиващата се водородна икономика ще доведе до нови конкурентни отношения между страните.

„Европа и особено Германия имат погрешна представа за пазара на водород. Те смятат, че могат да изчакат, защото в крайна сметка те ще решат кой ще произвежда водород, без да осъзнават, че другите страни са много по-бързи. Страните износители все повече решават с кого да си сътрудничат с", обясни и Дауд Ансари, изследовател в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността. Той предположи, че европейското избягване на риска може да е причина за предпазливия подход на Германия, но това може да означава по-големи рискове и по-високи цени на енергията в бъдеще.

Фокусираните върху водорода компании виждат положително страна на нещата. Неотдавнашните механизми на САЩ, предназначени да въведат цялата верига за доставки на зелени водородни технологии в своите граници, тласкат европейските институции да разработят еднакво привлекателна рамка, за да се избегне преместването на доставчиците на технологии в посока отвъд Атлантическия океан.

„Има конкуренция между политиците. Има конкуренция между клиентите за осъществяване на проектите им, защото повечето от схемите за подкрепа имат дати на изтичане“, заяви пред медията и Мануел Кюн, ръководител продажби за устойчиви енергийни системи в Siemens Energy. От друга страна, според Кюн, конкуренцията в рамките на ЕС може да е по-опасна, поради което той призовава за унифицирани регулации на ЕС.

Много разработчици на водород също имат стимул да чакат - и не само поради регулаторната рамка. „Цените на технологиите ще намалеят, най-вече поради ефекта от мащаба“, каза той. Според Siemens Energy големите регионални проекти едва ли ще започнат да произвеждат зелен водород през следващите две години.

Регионално сътрудничество в Близкия изток

Ансари посочи, че страните от Персийския залив напредват в търговски споразумения и политически планове. Комбинацията от сътрудничество и конкуренция определя техните стратегии. Например, тъй като Кувейт и Бахрейн нямат много свобода на действие в сферата на зеления водород, те инвестират в начинания на други страни.

„Има и саудитски участници във водородните проекти на Оман и играчи от ОАЕ, които са активни в тези на саудитците“, каза Ансари, подчертавайки, че страните се опитват да се специализират в различни сегменти на предстоящата водородна икономика. „Освен директен износ на екологичен водород, Оман планира да се изкачи в производствената верига и да създаде заводи за зелена стомана и цимент. Катар пък поддържа друга по-проста идея. Той се ангажира да изнася LNG и да подкрепя клиентите да произвеждат водород и амоняк от LNG директно в страната на местоназначението."

Според Ансари страните от Персийския залив пренебрегват модела, наложен от години от западните консултантски компании за управление, "които гледат само собствената си печалба и не показват нито интерес, нито познаване на региона. Регионът изисква различна логика."

Технологична конкуренция?

Както показват последните напрежения около американските стимули, конкуренцията не е само въпрос на доставки на водород. Това също е въпрос на водородна технология. Ако само половината от проектите в процес на подготовка бъдат завършени докрай, както е планирано, ще възникнат огромни проблеми с веригата за доставки, смятат експерти.

В същото време доставчиците на технологии ще играят ключова роля в зараждащите се пазари на водород. „Трябва да развием цяла индустрия от страна на предлагането и това може да отнеме известно време“, смята Кюн. „Доставчиците, често по-малки компании, правят инвестиции, когато получат поръчки. Отнема време, докато схемите за подкрепа се проточат до доставчиците.“

В същото време по-бавното развитие би намалило напрежението. Компаниите ще имат време да стандартизират нови компоненти като електролизатори - ключов компонент за производството на водород от възобновяеми източници - и да увеличат производството на други, като компресори, трансформатори и токоизправители.

Някои държави, като Китай, биха могли да се движат по-бързо в цялата верига на доставки. Експертите също така очакват веригата за доставки да се възползва от американските политики, като Закона за намаляване на инфлацията. Ето защо политиките и регулаторната рамка на ЕС са важни за отключването на инвестиции в Европа.

„През следващите няколко години играчите ще решат какви искат да бъдат и каква роля искат да играят в енергийния преход. Бих очаквал смущения, както се случи в слънчевата и вятърната индустрия преди десетилетие“, коментира още Кюн. Като цяло експертите са съгласни, че конкуренцията между технологиите и държавите ще остане. Но като се има предвид голямото търсене на тези компоненти, всички доставчици на технологии са готови да се възползват. „Ще има място за всеки играч да постигне определена степен на ефект на мащаба, за да стигне до края на играта“, заключи Кюн.