Руската ядрена енергия остава несанкционирана и ще просперира в световен мащаб още поне десетилетие

Проф. Тейн Гъстефсен от университета Джорджтаун, Вашингтон

Докато западната ядрена индустрия се проваля, руската Росатом изгражда ядрени електроцентрали (АЕЦ) навреме и в рамките на бюджета по целия свят. В същото време продава и уран на САЩ. В продължение на четиридесет години ядрената енергия на Запада беше навряна в кучешка колиба. Още от инцидентите Три Майл Айлънд и Фукушима – да не говорим за Чернобил между тях – ядрената енергия бе отбягвана като небезопасна и неикономична. Но днес, изправен пред упорито нарастващите емисии на парникови газове (ПГ), Западът отново хвърля поглед върху възможностите на ядрената енергия.

Има обаче проблем: след десетилетия на пренебрегване западната ядрена индустрия е загубила голяма част от способността си да строи нови АЕЦ или дори (в случая на Франция) да ги поддържа, тъй като квалифицирани работници и опитни мениджъри са напуснали или са се пенсионирали. В САЩ през последните три десетилетия не са пускани в експлоатация нови АЕЦ (въпреки че една трябва да започне скоро, но с петнадесет години закъснение). Към момента на писане нито един от традиционните лидери, които все още са активни в гражданската ядрена енергия, не е в състояние да изпълни ядрен проект навреме или дори близо до планирания бюджет.

С изключение на руснаците. Руската ядрена индустрия се откроява като рядък – наистина уникален – случай на високотехнологичен сектор, който не само се е възстановил от края на съветската ера и хаоса, който последва, но е разработил ефективна експортна стратегия, която му позволява да просперира днес както никога преди. Ядрената индустрия на Русия процъфтява, благодарение главно на международния бизнес. Според Алексей Лихачов, главен изпълнителен директор на Росатом, руският ядрен монополист, Русия в момента работи върху 23 ядрени енергоблока в дузина различни страни, включително Китай, Индия, Беларус, Турция, Унгария и Египет.

Компанията е продала продукти на стойност 10 милиарда долара в чужбина през 2022 г., което е 15% увеличение спрямо предходната година, а текущият ѝ портфейл от чуждестранни поръчки възлиза на над 200 милиарда долара. „Росатом“ активно ухажва нови клиенти, най-вече в развиващия се свят; предлага пакет „пълно обслужване“, който обхваща изграждането и експлоатацията, както и доставката и преработката на ядрено гориво. Руското правителство активно подкрепя „Росатом“ с нисколихвено финансиране. Накратко, руската ядрена енергия напредва.

Но това не е всичко. В допълнение към изграждането и експлоатацията на нови АЕЦ, Росатом изнася обогатен уран в много страни по света, включително САЩ и Европа. (В допълнение, Росатом предоставя услуги на пет страни от ЕС, които експлоатират построени от Русия АЕЦ.) Въпреки че приходите не са сравними (само около $1 милиард на година), износът на горива е политически ключов. Поради тази зависимост, ядрената индустрия на Русия не е под санкциите на Запада (както е обсъдено по-долу) и няма вероятност да бъде така в скоро време. В този момент Росатом е в състояние да работи безпрепятствено както в страната, така и в чужбина. Това е един от малкото сектори в руската икономика, които могат да направят това.

И за САЩ, и за Европа последиците са сериозни. Първо, те ще продължат да зависят от руския обогатен уран още няколко години, потенциално отслабвайки общия им фронт по отношение на санкциите. (Наистина, вече имаше значителни разногласия между членовете на ЕС относно тяхната политика спрямо руската ядрена енергия.)

Второ, и което е по-фундаментално, нито американската ядрена индустрия, нито нейните европейски колеги, в сегашното им грохнало състояние, са в никаква позиция да се конкурират в търговска посока с руснаците в изграждането на нови АЕЦ, независимо дали у дома или в развиващия се свят. Русия трябва да продължи да заема водеща позиция в ядрената енергетика за известно време. Единствените заплахи за нейния ядрен бизнес, както ще видим след малко, вероятно ще бъдат Китай – и геополитиката на Кремъл.

Как се стигна до тази ситуация?

Изненадващият ядрен ренесанс на Русия

Настоящият търговски успех на Росатом е забележителна история за почти смърт и прераждане. Руската ядрена програма за граждански цели се роди от съветската програма за ядрени оръжия. Но краят на Съветския съюз през 1991 г. беше катастрофа за ядрената индустрия.

През следващите петнадесет години тя до голяма степен се разпадна. Ключови активи бяха разграбени от олигарси, а това, което остана, в повечето случаи спря работа. Три големи чуждестранни проекта на индустрията, в Китай, Индия и Иран, всички наследени проекти, останали от съветската епоха, изостанаха значително от графика. Имаше масивна загуба на умения, тъй като опитни работници напуснаха работа и си потърсиха прехрана другаде. До 2005 г. руската гражданска ядрена програма на практика бе спряна.

Но същата година Путин назначи политик, Сергей Кириенко, за ръководител на ядрената програма. Кириенко имаше смесена кариера до този момент – включително катастрофален петмесечен престой като министър-председател, който съвпадна с финансовия срив на Русия през 1998 г. – но той се оказа талантлив мениджър. Той отново събра блуждаещите активи на Росатом под един покрив и след като изгони олигарсите, накара непокорните доставчици и изпълнители в индустрията да работят отново съвместно. През следващите единадесет години той изгради Росатом в мощен консорциум. През 2016 г. Путин го награди с таен медал и висша длъжност като номер 2 в президентската администрация на Кремъл, където е и днес.

Тайната не беше случайна. Когато Росатом беше създаден през 2007 г., той наследи както гражданските АЕЦ, така и военните оръжейни активи. Кириенко положи енергични усилия да отдели военното крило от цивилното, но разделянето се оказа по-лесно постижимо на хартия, отколкото в действителност. Днес цивилната и военната част на Росатом остават свързани, тъй като много части от веригата за ядрени доставки, започвайки с добива на уран, обслужват както военни, така и цивилни клиенти в Русия. Но военната част беше (и е) финансирана директно от правителството, докато цивилната част трябваше да се самоиздържа. За Кириенко това беше решаваща разлика. Той беше започнал с амбициозни планове за разширяване на ядрената енергия в Русия, но скоро осъзна, че има малко вътрешно търсене на нови АЕЦ в електроенергиен сектор, доминиран от газ, и така Кириенко насочи погледа си към външния пазар.

За целта той трябваше да убеди международната общност, че Росатом е станал по същество цивилен бизнес, с други думи, да създаде нов „търговски“ имидж на компанията. Като цяло той беше успешен и Росатом дължи сегашния си просперитет до голяма степен на международния бизнес, който изгради.

Въздействието на западните санкции

Поради важната си роля като доставчик на уран и ядрено гориво за АЕЦ по света, включително САЩ, Росатом не е под западни санкции. САЩ, по-специално, разчитат на Русия за нискообогатен уран за собствените си АЕЦ. Въпреки че се полагат усилия за разработване на заместители, за момента Росатом е просто твърде ценен, за да бъде санкциониран. Но дори и да бъдат наложени санкции, операциите на Росатом до голяма степен няма да бъдат засегнати от тях. Вътрешно неговата верига за доставки, която, както беше споменато, преминава от добива на уран до изграждането и експлоатацията на електроцентрали, зависи много малко отвън. Като пряк наследник на съветската ядрена програма, той е проектиран от самото начало да бъде самостоятелен, с минимална зависимост от вносни проекти и компоненти.

Това остава така и днес. Наистина, като водеща руска високотехнологична компания, на Росатом все повече се възлага мисията да запълва пропуските, свързани със санкциите, в други руски индустрии. Международният бизнес на Росатом може да е малко по-уязвим от санкции, но засега има малко признаци за това. Само една страна, Финландия, се оттегли от текущия проект с Росатом. (Чешката република прекрати частичната собственост на Русия върху ядреното подразделение на Skoda, ситуация, наследена от съветско време, но включваща различна руска компания.) По-голямата част от международната клиентска база на Росатом се състои от „приятелски страни“, които са спазвали внимателен неутралитет по отношение на украинската война и не е задължително да подкрепят западните санкции срещу Росатом. (Унгария, въпреки че е член на Европейския съюз, има дългогодишно партньорство с Росатом, която дори сега строи нова АЕЦ там.)

Чуждестранните проекти на Росатом наистина използват широко неруска работна сила и материали, главно за да задоволят изискванията на своите клиенти за местни доставки. Но те се състоят главно от нискотехнологични суровини, които не се доставят от трети страни и следователно не са засегнати от санкции.

Предстоят множество предизвикателства

И все пак, отделно от санкциите, Росатом и руската ядрена енергетика може да се изправят пред множество предизвикателства. Един от тях е технологичният прогрес. За да се справят с високите разходи и дългите срокове за одобрение на големите традиционни електроцентрали, няколко западни страни, особено САЩ и Франция, насърчават разработването на малки модулни реактори, така наречените „ММР“. Те имат няколко потенциални предимства. Могат да се транспортират лесно и да се сглобяват бързо на място. Индивидуални единици, монтирани на борда на кораба като „плаващи ядрени съоръжения“, биха могли да осигурят енергия за офшорни сондажни платформи или отдалечени крайбрежни места. SMR могат да бъдат един от ключовете към утрешния ядрен ренесанс, особено в развиващите се страни, основният пазар на Русия.

Ако това се случи, Русия ще бъде в добра позиция. Русия е единствената страна в света, която експлоатира ледоразбивачи с ядрени двигатели и плаващи АЕЦ, като и двете се захранват от малки реактори. Руският опит в проектирането и изграждането на малки реактори датира от десетилетия назад в съветската епоха и има множество поколения последователно подобрени проекти.

„Росатом“ работи върху разполагането им не само на атомни ледоразбивачи и плаващи платформи, но и на сушата. Вече е планирана малка АЕЦ в Якутия, в Далечния изток на Русия, а Росатом също подписа споразумение с Киргизстан за проучване на разполагането на малки реактори там.

Обратно, западните страни изостават много в развитието и внедряването на ММР. Първите модулни реактори ще продължат да се основават на конвенционална технология за лека вода, но все още са далеч от внедряването. Например базираната в САЩ NuScale току-що подаде до регулаторната комисия там заявлението за стандартно одобрение на дизайна за своя VOYGR SMR на 1 януари тази година. Но първите блокове ще бъдат готови едва около 2030 г., според оценките на компанията, дори ако се приеме, че няма забавяне на регулаторното одобрение и строителство.

Ключът към бъдещето на SMR в по-дългосрочен план вероятно ще бъдат така наречените реактори от „Четвърто поколение“, базирани на революционни проекти, които се откъсват изцяло от традиционната технология за реактори с лека вода. Но Четвърто поколение все още е незряла технология и надпреварата за лидерство в него едва сега започва.

По-близката заплаха за лидерската позиция на Росатом е Пекин. Китай има енергична ядрена програма, която е напълно независима от Русия. Китай е на първо място в света по брой единици в процес на изграждане и се движи бързо към проекти от следващо поколение. Първият реактор от поколение IV в Китай достигна пълна мощност миналия месец. Той използва модулен дизайн, като всеки модул има 100 MWe мощност. Търговският блок ще има шест модула, подредени в кръг за 600 MWe обща мощност. В този момент нито Русия, нито която и да е западна страна разполагат с нещо подобно на сравнително напреднал етап на разгръщане. Засега китайската ядрена програма е фокусирана върху вътрешния пазар, а единственият международен проект е в Пакистан. Но китайците имат амбициозни планове за разширяване в чужбина и ако миналият опит е някаква насока, те скоро ще вкарат Росатом в пряка международна конкуренция.

И накрая, най-големите предизвикателства за Росатом може да са рискът за безопасността и репутацията. Още от катастрофата в Чернобил през 1986 г. руската ядрена индустрия има отлични показатели за безопасност. Но руското нахлуване в Украйна поражда сериозна нова заплаха. В Украйна работят четири АЕЦ – по ирония на съдбата, всички те са съветско производство. Руски ракети вече са паднали близо до една от тях, централата в Запорожие, която се намира близо до сегашната фронтова линия между руските и украинските сили.

Спорно е кой е отговорен за безопасността на централата. Досега Русия се съпротивляваше на усилията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да поеме управлението на централата и вместо това предложи Росатом за тази роля. Но за Росатом този план е пълен с рискове. Ако централата бъде повредена и има радиоактивно замърсяване, освен по-нататъшното страдание, което това би причинило на украинския народ, щетите за репутацията на Росатом ще бъдат изключителни.

Въпреки тези рискове Росатом и руската гражданска ядрена индустрия изглежда вероятно ще запазят водещата си роля поне още десетилетие. Предстоящите предизвикателства са реални, но те ще дойдат повече от технологичните промени и нарастващата конкуренция от страна на Китай, отколкото от санкциите, от които Росатом така или иначе остава засега изключен.

____________________________________________________________________________________________

Тейн Гъстефсен (Thane Gustafson) е политолог, професор в университета Джорджтаун, Вашингтон. Преподава и пише по руски и европейски въпроси, като се фокусира върху политиката на енергетиката и климата.

Той е автор и съавтор на осем книги по руски въпроси като Wheel of Fortune: The Battle for Oil and Power in Russia (2012), The Bridge: Natural Gas in a Redivided Europe (2020) и Klimat: Russia in the Age of Climate Change (2021), всички публикувани с Harvard University Press.

Първоначално текстът е бил публикуван тук.