Коалиция за климата на България или Коалиция за погром над Българската енергетика и икономика?

Инж. Щерьо Щерев, заместник-председател на Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия

Предходното правителство внесе в Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост, без да е получило гласуван мандат от Народното събрание. С него вносителите ангажират на своя глава България да намали въглеродните емисии при производството на електрическа енергия с 40% до 2025 година в сравнение с 2019 година. В разрез с интересите на страната ни те променят приетата за базова 1990 година в Парижкото споразумение за климата с 2019 година, която е с много по-малки емисии заради намалената индустриална активност от ковид пандемията в страната. Този ангажимент ни задължава от тази година да стартираме намаляване на емисиите на СО2 с 10% годишно, за да постигнем 40% намаление към 2025 година. На практика това означава минно-енергийният комплекс „Марица изток“ да редуцира производството си на електрическа енергия от 22 GWh на 9.5 GWh.

При средната за годината борсова цена от 257.56 евро/MWh България ще намали годишно приходите си с 3.2 милиарда евро, които тя може да реализира при този дефицит на Европейския енергиен пазар. В замяна ни се предлагат 6.3 милиарда евро, които комплексът ще изработи за две години. Както се казва „ще заменим расов кон за проскубана кокошка“.

Българските синдикати, разтревожени от разрухата, която ще връхлети енергетиката, индустрията, социалния мир и демографския срив в засегнатите региони, инициираха работна среща на 16 декември. На нея ръководствата на двата синдиката, депутати от всички партии, заместник-министри на енергетиката и икономиката, ръководители на ТЕЦ и мините от комплексите „Марица изток“ и „Бобов дол“, ЕСО, кметове от тези региони, видни индустриалци, ръководители на Камарите на енергетиците и на миньорите и геолозите, енергийни и минни експерти обсъдиха състоянието на Българската енергетика и проблемите, които ще създадат поетите ангажименти с Плана. След станалите разисквания и предложения всички единодушно подписаха декларация с мото „Всички против минус 40% сега“, с която се настоява „…да се започнат преговори с Европейската комисия за отпадане на поетите ангажименти, които на практика не могат да се изпълнят без огромни, ненужни и необратими щети за енергийната система и икономиката на страната.

Настояваме Народното събрание на основание свое решение, обн. ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г., да задължи правителството да започне незабавни преговори с ЕК за отпадане на изискването за намаляване с 40% на емисиите в енергетиката през 2025 г. в сравнение с 2019 г. …, което е в интерес на цялото българско общество“. В декларацията се подчертава необходимостта от спешно изготвяне, обществено обсъждане и приемане на Национална енергийна стратегия, обоснована технически, технологично и икономически, обхващаща период не по-малък от 40 години, тъй като се отнася за огромни инвестиции за гарантиране на националната енергийна независимост и сигурността на доставките на качествена електрическа енергия на минимални цени, необходими за възходящото развитие на българската индустрия и за запазване на конкурентоспособността на нейната продукция на световните пазари. Това ще бъде едно от важните условия за задържане на младите семейства по родните им места и за решаване на националния демографски проблем.

Приетата декларация е „меко“ написана, но трябва да се отстоява твърдо от всички български институции – синдикалисти, народни представители в българския и европейския парламенти, еврокомисари, министри и експерти. Трябва да вземем пример от нашите гръцки съседи. Политиците им спорят, „щипят се и се бият“ в гръцкия парламент, но в Брюксел, Страсбург и навсякъде по света са единни в говоренето и в поведението си, единни в „юмрук“ сплотени отстояват гръцките национални интереси.

А у нас какво става?

В противовес на „Коалиция анти 40% в защита на Българската енергетика“ скочи „Коалиция за климата – България“. Тя включва псевдоенергийни експерти и природозащитници, застъпници за климата от НПО и собственици на ВЕИ паркове. В своя декларация те „застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в „Енергетика“ до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).“

Аргументите на тези псевдоексперти са:

„В действителност отлагането на реформите ще води до все по-сериозни здравни щети. България е трета в света по смъртност заради мръсен въздух и към страната ни вече са предявени искания за налагане на санкции заради недопустимите нива на замърсяване. Само през 2016 г. емисиите на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със симптоми при деца с астма и 298 случая на хроничен бронхит при възрастни“ (край на цитата).

Това е манипулация на общественото мнение с невярна информация, която ръководствата на „зелените“ НПО поднасят в своите доклади до ЕК, ЕП, за да заслужат финансирането си от съответните небългарски фондации. С тях те допринасят за несправедливо налаганите санкции на страната ни. Истината е, че заболеваемостта в региона на комплекса „Марица изток“ е средната за регионите в България и е по-ниска от тази в селищата, където няма ТЕЦ и въглищни мини. Средната продължителност на живота на жителите от региона се е увеличила с около 10 години в сравнение с периода преди 1952 година, когато започва строителството на мините и ТЕЦ-овете. Това се дължи на подобряването на условията на живот, на повишаването на жизнения стандарт на хората от региона в резултат на дейността на комплекса. За качеството на въздуха говорят многобройните пчелини в региона на мините и ТЕЦ, както десетките хиляди скални лястовици-бързолети, които ежегодно гнездят в сгуроотвалите на ТЕЦ и на насипище „Дряново“. Старозагорска област е на първо място по средна работна заплата на работещ, а безработицата е минимална за страната. Псевдозащитниците на въздуха, който дишаме, правят манипулативна асоциация между чистотата на въздуха в София и региона на „Марица изток“. Но трите големи ТЕЦ-ли имат съвременни сероочистващи инсталации, които отстраняват 98% от серните емисии. Електрофилтрите задържат и отстраняват 99.9% от праховите емисии от димните газове.

Азотните оксиди са под допустимите норми. А в ТЕЦ „АЕS Гълъбово“ димните газове, след като са преминали през сероочистващите инсталации и електрофилтрите, се пропускат през охладителните кули, където на принципа на „противотока“ падащата вода поглъща допълнително част от останалите емитирани газове, в т.ч. и част от СО2. Благодарение на това над комините и водните кули се издигат облачета бяла пара, смесена с очистените изгорели газове, които се стопяват във въздуха и не образуват смог над региона като денонощно надвисналият над София. За сведение на самозваните „природозащитници“ насипищата на мините са обиталище на десетки видове птици и бозайници, които са обект на местните ловни дружинки. Във водоемите, образувани в насипищата, се саморазвъждат шарани, каракуди и други видове риби. Отнемането на печалбата на ТЕЦ ги лишава от възможността да модернизират прилаганите очистващи технологии.

В централите на комплекса се изгарят средно денонощно 95 000 тона въглища и благодарение на прилаганите очистващи технологии и съоръжения въздухът е по-чист от много региони в страната, където няма мини и ТЕЦ. В София няма ТЕЦ на въглища, но въздухът денонощно и целогодишно е многократно по-мръсен от този в региона на „Марица изток“. Това се дължи на стотиците автомобили – леки и товарни, болшинството от които нямат качествени катализатори, които да пречистват емисиите им. През студените месеци замърсяването на въздуха в столицата се увеличава от изгарянето на дърва, въглища и всякакви боклуци за отоплението на сградите и еднофамилните жилища, които нямат връзка с топлофикационните ТЕЦ. Смехотворна бе идеята за закупуване и монтиране на филтри на всеки димящ комин. Кой и колко качествено ще поддържа тези хиляди инсталации и какъв ефективен експлоатационен живот биха имали те? Никой не си направи труда да отговори на тези въпроси. Мръсният въздух в столицата и във всички селища на страната се дължи и на прашните улици, както и на липсата на достатъчно зелени площи. Всичко това се премълчава от тези самозвани защитници на здравето на хората. Те отричат ползата от наличието на СО2 в атмосферата за зелената растителност, за нейния по-бурен „здравословен“ растеж, за увеличеното плодородие на земеделските култури. Доказателство за това са традиционно реализираните високи добиви, над средните за страната, от отглежданите земеделски култури в региона, в това число и на рекултивираните от мините нарушени терени.

Друго некомпетентно тяхно твърдение е:

„…За разлика от предходната версия на НПВУ, която предвиждаше пълното затваряне на 1.6 ГВт мощности, целта за намаляване на емисиите парникови газове с 40% позволява различни възможности за постигането. Например въглищните мощности да бъдат в сезонен резерв и да се включват при реален риск за енергийната система. Това означава запазване на работните места в ТЕЦ и загуба на работни места само в минния сектор, където микс от решения могат да компенсират напълно засегнатите…“ (край на цитата).

Това е твърдение на хора некомпетентни, без производствен и управленчески опит, които не са виждали мините и ТЕЦ. Те не са си направили труда да посетят мините и да видят, че там не неграмотни хора копаят с кирки и лопати и извозват пръстта и въглищата с ръчни колички и вагонетки, хора, които можеш да наемаш сезонно, когато ти потрябват. В мините работят инженери, техници, професионалисти с опит, натрупан с години. Те управляват съвременни, огромни, високопроизводителни багери, изкопаващи от 2 000 до 10 000 куб. метра земна маса в час. Това са машини, високи от 30 до 55 м и тежащи от 750 до 5 500 т, на собствен верижен ход. Изкопаните земни маси пръст се извозват с гуменолентови транспортьори с обща дължина над 160 км, задвижвани от над 150 задвижни станции. Добитите въглища се транспотират с гуменолентови транспортьори и електрифицирани ж.п. влакосъстави. В мините се поддържат над 100 км собствени ж.п. линии и 6 ж.п. автоматизирани гари. През гарите на с. Ковачево и с. Трояново преминават през денонощието повече влакове, отколкото през софийските гари, взети заедно.

В мините работят денонощно десетки стационарни и преместими електрически подстанции, булдозери, малки багерчета, каналокопатели, челни товарачи, автогрейдери, автоцистерни, автовишки, автокранове, десетки водосборници с автоматизирани помпи, много други машини и съоръжения, които се управляват и поддържат от висококвалифицирани хора. Знанията и уменията за повечето от тях не се придобиват за месец – два. Общата инсталирана мощност на електросъоръженията в мините е над 160 MW, сравнима с мощността на един от малките енергоблокове на ТЕЦ 2. Мините експлоатират и поддържат собствен енергиен пръстен ВН – 110 KV, който е свързан директно към подстанциите на ТЕЦ-овете от комплекса. Въпреки това те не ползват никакви привилегии и купуват електрическата енергия от борсата наравно с всички индустриални предприятия, като заплащат всички допълнителни такси за допуск и пренос. Обслужващият персонал на минните машини и на тези в ТЕЦ не могат да бъдат случайни сезонни работници. Доказателство за това е проблемът на германците, които не могат да възстановят работата в „замразените“ си мини и ТЕЦ поради липса на квалифициран персонал, който се е пръснал след „замразяването“ им. Не на последно място спирането на ритмичните минни дейности може да предизвика катастрофални свлачища на минните бордове, които са на пределна временна устойчивост. За да се поддържат в стабилно състояние, е необходимо те да се обработват непрекъснато.

С тази си декларация членовете на „Коалиция за климата – България“ показаха кой е инициаторът на промените в Плана за възстановяване и устойчивост и кой подмени националните интереси с частни, корпоративни и небългарски такива.

Не ги респектира аварийното спиране на един реактор в АЕЦ „Козлодуй“, което съвпадна по време с недовършения планов ремонт на седми блок на ТЕЦ „Марица изток 2“ и предизвика дефицит на ел. енергия в целия Балкански регион. Недостигът на електрически ток бе покрит с внос, който предизвика скок на цените не само у нас, но и в съседните страни, които разчитат на нас като традиционни износители на евтина електрическа енергия. Не вземат под внимание проблемите на Австрия, Англия, Белгия, Германия, Нидерландия и другите европейски страни, които са инвестирали стотици милиарди евро във ВЕИ и въпреки това (а може би заради това) страдат от остър дефицит на електрическа енергия, а реализираната средногодишна борсова цена на електроенергията е равна или незначително по-малка от нашата. Те са принудени да пускат отново спрените си въглищни ТЕЦ-ли, за които внасят скъпи въглища от целия свят.

Реализираните средногодишни борсови цени на микса на електрическата енергия в страните, с които се сравняваме, е, както следва: БНЕБ – 257.56 евро за MWh; Германия – 240.06 евро за MWh; Нидерландия – 246.13 евро за MWh; Франция – 281.57 евро за MWh, Италия – 307.36 евро за MWh; Гърция – 281.27 евро за MWh; Унгария – 276.85 евро за MWh; Румъния – 270.03 евро за MWh. А Полша, която съумя да защити капацитет за мощност и ползва референции при купуването на въглеродните квоти, при над 80% производство на ел. енергия от въглищни ТЕЦ е с цена от 168.19 евро за MWh.

Англия и Германия пускат нови въглищни мини и ТЕЦ-ли, а борсовата цена на електрическата им енергия расте до невиждани до сега стойности. И тъй като сме като „скачени съдове“ в общия европейски енергиен пазар, цената на българската борса също скоково расте.

За да заслужат и занапред „сребърниците“, които получават от небългарските фондации, „зелените“ НПО активисти продължават да клеветят българската конвенционална енергетика в докладите си до Брюксел с невярна информация. Настояват за увеличаване на квотния въглероден данък, за да се докаже „конкурентна“ стойност на несигурната/некачествената електрическа енергия от ВЕИ спрямо висококачествената и сигурна експортна такава от ТЕЦ на местни въглища. А ВЕИ инсталациите са многократно по-вредни както за околната среда, хората, всички живи организми, така и за климата, който те така демагогски „защитават“.

___________________________________________________________________________________________

Мнението е на инж. Щерьо Щерев и бе дадено пред изданието "Старозагорски новини".
3eNews е в готовност да публикува и други позиции, свързани с бъдещето на въглищната енергетика, Националния план за възстановяване и устойчивост и ограничаването на вредните емисии.