Живодар Терзиев, БПГА: Турция ще спечели от забраната за вноса на руски петрол, а сметката ще платят Централна и Източна Европа

Нефтът от Русия през Черно море (и нефтът от "юг" (Близкия Изток, "Залива" и Африка) ще се посреща и получава от рафинериите в Турция и добавената стойност - печалбата от рафинирането и производството на нефтопродукти - ще се отчита там. Със забележката, че сметката за това ще плати Централна и Източна Европа - да си кажем направо Балканите. Това прогнозира в интервю за Dir.bg и 3e-news.net председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев. Експертът изразява и притеснение по отношение на доставките дизелово гориво. Що се отнася за цените - надеждата на Живодар Терзиев е, че по празниците те ще са по-ниски. Председателят на БПГА е категоричен, че рафинерията в Бургас трябва да работи оптимално. Всякакви рискове за затваряне, спиране или ограничаване на дейността са свързани с национална сигурност и енергиен колапс на държавата и региона, е категоричен Терзиев.

- Господин Терзиев, как ще се отрази решението за таван на цената за пренос на руския петрол по море, договорката е за ниво от 60 долара за барел. Как ще се отрази това на европейския пазар?

- Решение за таван на цените на руския петрол вече има и определеното ниво е 60 долара на барел, което ще се ревизира на 3 месеца. Това решение е политическо, като именно по тази причина съответната оценка за проекция върху пазарите е трудна към днес. От една страна имаме рестриктивни мерки за приходите в бюджета на Русия от износа на нефт, което би трябвало да осигури по-ниски цени на нефта на световните пазари. От друга се очаква обявена по-рано реакция на руската федерация за ограничение на доставките към страни, приели и подписали това решение, което ще стресира допълнително пазарите на нефт.

Така или иначе за Европа спряха доставките на нефт от Русия от 05.12.2022 г., а предстои такова ограничение и на готовите нефтопродукти от руски нефт, считано от 05. 02. 2023 г., което е намаляване на предлагането за купувачите от ЕС. Напълно логично е при намаляване на опциите за доставка, цените да се насочат в посока увеличение, но предвид огромните количества нефт и нефтопродукти, съхранявани в складовете на европейските рафинерии и търговци, това ще стане, евентуално, през 2023 година.

Голямото притеснение на цяла Европа е по отношение на продукта дизелово гориво (газьол), основен източник на енергия в транспорта, в индустрията и производството на топлина. За последните години страните от ЕС избраха да затворят редица рафинерии на континента, като получават готови рафинирани продукти (дизелово гориво - газьол) именно от Русия. По всичко личи, че това ще е голямо затруднение в следващите месеци и ще постави пред изпитание държаните от Европа.

- Различни изследвания сочат, че пренасочването на руските потоци от суров петрол вече е приключило, но какво означава това за пазара особено в регионален мащаб?

- Успоредно с решенията за рестрикции на ЕС, Русия също търси (и вероятно намира) съответни алтернативи за излизане от трудната геополитическа задача. От години се говори за азиатски коридори на руския нефт и газ и дългосрочно партньорство с Русия на страните от Източна и Южна Азия, това са пазари с неограничено потребление и възможности.

Относно регионалната проекция, то тя е свързана с близки страни, непопадащи в ембаргото на руския нефт и по-специално Турция, Казахстан, Азербайджан (и не само), които участват традиционно на европейските пазари (като доставчици на готови нефтопродукти) и разполагат с възможност за доставки на руски нефт и съответната му преработка в рафинерии на техните територии. Именно такива страни ще се окажат с привилегията да увеличат своя износ към Европа, при това с реализиране на печалби надвишаващи обичайните. Най-голям търговски интерес от така възникналите обстоятелства в региона ще реализира Турция, като все по-често компании, регистрирани в южната ни съседка предлагат доставки на готови продукти в следващи периоди (2023 г. - 2024 г.) за европейски държави. Оказва се, че нефтът от Русия през Черно море (и нефтът от "юг" (Близкия Изток, "Залива" и Африка) ще се посреща и получава от рафинериите в Турция и добавената стойност - печалбата от рафинирането и производството на нефтопродукти ще се отчита там, със забележката, че сметката за това ще плати Централна и Източна Европа, да си кажем направо Балканите.

България получи дерогация за доставките на руски петрол по море, което дава възможност на рафинерията в Бургас да произвежда необходимите количества за задоволяване на вътрешния пазар. В същото време наблюдаваме различни законодателни инициативи, насочени към намеса в работата на рафинерията. Как ще се отрази това на цените на горивата и в частност на доставките на дизелово гориво в България, а и в региона?

Промените в Регламент 833 от 04.06.2022 (версия 6,0) за "забрана на руския нефт" трябва да се разглежда глобално (по дух и идея), но в същото време е необходимо да се отразяват спецификите на всяка една от засегнатите страни. Именно като такава, България получи своето изключение (дерогация) без допълнителни ограничения (каквито са факт за Унгария при получаване на руски нефт по тръби), което ни дава право да изнасяме готови продукти, които след своето рафиниране от "всякакъв" нефт са (и това не подлежи на съмнение и коментар) с произход България и ЕС.

- Когато в енергийната комисия се дискутираха внесените проекти по отношение на горивата от "Продължаваме Промяната" и ГЕРБ-СДС, вие казахте, че сте объркан. Как определяте законодателните инициативи в сектора на горивата?

- БПГА винаги е имала ясна позиция по обсъжданите национални теми и сме предлагали добри решения за държавата и потребителя. За съжаление днес сме объркани от толкова разнопосочни политически предложения и трудно можем да помогнем за вземането на правилното решение за България, тъй като то е експертно , а гласовете на експертите в днешната ситуация, в настоящия момент не се чуват.

За последните 5 години неведнъж се опитахме да поставим належащите проблеми пред парламент и кабинет в аспект национална енергийна сигурност, опасности, предизвикателства и възможности, но притискани от злободневни теми и в търсене на решения по потребителските (ценови) теми политиците не намериха време и желание за "големия разговор", който днес ни липсва и това създава вакуум в разбирането и идеите на отговорните политически фактори. Именно този вакуум в дискусията по "проблемите на нафтата" е в основата за разнопосочното политическо говорене, причина за излъчваните разнопосочни сигнали през съответните законопроекти, част от които са неприложими или направо непригодни. Така изгубихме ценно за сектора време, като вместо да определим обща цел, да начертаем единен план и съответно график за излизане от трудното си положение, държавата избра да продължи "ценовата" (социалната) тема в горивата, да потърси временно намаление на цените, което в краткосрочен план и предвид политическата нестабилност изглежда правилно, но в хоризонта на 2024-2025 година и трудната адаптация в ситуация на ограничените руски доставки на мен ми изглежда опасно.

Законопроектите в парламента днес са, както близки, на пръв поглед, така и противоречиви, а всеки следващ задава нови въпроси, вместо да намира отговори. Имаме модерна рафинерия в Бургас, която трябва да работи, при това оптимално, като за тази цел са необходими гарантирани доставки на петрол, осигуряване на ясно финансиране, гаранции за прозрачност и адекватност в ценообразуването, обективно облагане на дейността и приходите от тази дейност, като хоризонтът за това следва да е в следващите минимум 10-12 години. Всякакви рискове за затваряне, спиране или ограничаване на дейността са свързани с национална сигурност и енергиен колапс на държавата и региона.

- Служебното правителство заяви, че ще продължи, но по под друга форма с отстъпката (сега от 25 ст. за литър) за цените на горивата в България. Водени ли са разговори с вас и какво да очакваме в тази посока след 1 януари 2023 г.?

- За последните месеци взехме участие в няколко дискусии по темата "намаляване цените на горивата". Правителството отпусна допълнителен транш от 38 млн. лева по действащата до 31.12.2022 година помощ от 25 стотинки за литър към физически лица, което ще затвори годината по сега действащата схема (отстъпка при плащането). Тук бизнесът свърши своята задача отлично, за което благодаря на всички колеги и партньори, а от страна на държавата всички поети ангажименти са изпълнени в срок и акуратно. Но това не може и няма как да продължи за всеки и до безкрай. Считано от 01.01. 2023 година предоставяната помощ от 25 стотинки се преустановява, а през първите месеци на новата година ще се предложи нов модел на подпомагане.

По регламент 1854 от Октомври 2022 година и с промени по ЗКПО ще се обложат свръхпечалбите на няколко икономически субекта в държавата, един от които е рафинерията в Бургас. Така събраните средства подлежат на разпределение по целесъобразност. Обсъдихме и подкрепихме пред правителството налагане на нов модел на подпомагане в сектор горива и транспорт, като държавата следва да определи целеви групи от нуждаещи се - социално слаби групи, енергийно бедни лица, многодетни семейства, инвалиди, други нуждаещи се, които да получат целева парична помощ под формата на ваучери и/или други разплащателни средства, като използването да е по-широкообхватно и достъпно за повече лица.

- Господин Терзиев, какви трябва да бъдат инициативите на държавно ниво, така че да има баланс, който от една страна да не пречи на бизнеса, а от друга да е от полза и за потребителите?

- Най-важно е и то в кратки срокове да определим държавните си приоритети в сектора. Ценовата тема и борбата за най-ниските цени е важна, но това ни принуждава да забравим за либерален пазар, за свободната предприемаческа инициатива, което ще се отрази пагубно на индустрията и на потребителя в рамките на 2 години. Предлагаме от години да поговорим за глобалните проблеми и да ги определим национално, отговорно и с план за преодоляването им. Предложили сме на няколко правителства да инициираме разговор за нуждите, за проблемите и за опасностите пред сектора, при това с готови решения и идеи за енергийната сигурност. За съжаление, политическата обстановка на нашето съвремие не определи дневен ред, който да ни постави на масата в разговор за бъдещето, а то е все по-неясно.

- Да очакваме ли изненади на пазара на горива в България и в каква посока през следващата година?

- Днес една година е огромен период. Трудно е да предположим за посоката през февруари, март или април, какво остава за една цяла година?! Изненади със сигурност ще има, ако рафинерията в Бургас и нейното функциониране бъдат поставени под риск. По тази причина трябва да се търсят решения и гаранции за натоварен режим на работа, висока ефективност и приоритет производството на дизелови горива, и ангажираност към бюджета на страната!

Разбира се, за бъдещето на потребителя на горива в страната ще са важни предстоящите решения на политици и управляващи, като те трябва да са мъдри, а не популистки.

Трябва добре да се оцени в средносрочен план (следващите 2-3 години) градим ли правилата в индустрията върху принципни решения и вярно поставени национални цели, като ги отстояваме и се борим за тях, или се надяваме на случайни събития в историята, като даваме право на други да решават вместо нас. Това важи както за слепите решения и регламенти от Европа, така и за онези решения, които ни се предлагат от Москва.

- Имате ли прогноза в каква посока ще се движат цените на горивата?

Силно се надявам да посрещнем празниците по Коледа и Новата година с по-ниски цени от тези през ноември. В същото време предстоят интересни дни за индустрията и всяка новина, всяка ново обстоятелство в сектора ще влияе пряко върху крайните цени.

Пожелавам светли празници на нашите клиенти, а ние ще продължим да доставяме енергията за техните автомобили и през 2023-та година.

Текстът е публикуван първо в dir.bg