Прогноза на "Делойт": Глобалната икономика остава нестабилна и през 2023 година

На прага на 2023 г. глобалната икономика остава нестабилна. Несигурността доминира поради безпрецедентно съвпадение на негативни фактори - инвазията на Русия в Украйна, прекъсванията на веригите за доставки, покачването на инфлацията и затягането на паричната политика в целия свят. А потенциалът за лека рецесия или стагфлация в определени икономики е висок. Това е изводът в новия доклад на експертите от "Делойт" в България - една от водещите организации в страната, която предоставя професионални услуги в сферата на одита, данъчно-правни услуги, услуги по управление на риска и консултантски услуги в областта на финансите, цитирана от БТА.

От публикувания наскоро доклад на Делойт

"Глобална прогноза за развитие на банковите и капиталовите пазари за 2023 г."

става ясно, че в дългосрочен план банките ще трябва да търсят нови източници на стойност отвъд границите на банковия продукт, индустрията или бизнес модела.

Вълнообразните ефекти от една по-крехка и нестабилна глобална икономика ще се усетят различно в цялата световна банкова индустрия. Големите, добре капитализирани и диверсифицирани банки ще съумеят да устоят на предизвикателствата сравнително добре, допълват от "Делойт".

"Новият икономически ред, който вероятно ще се появи през следващите няколко години, ще изисква от банковите лидери да вървят напред с увереност и да останат отдадени на ролята си на пазители на капиталовите потоци",  изтъква Силвия Пенева, управляващ съдружник на "Делойт" България.

Рисковете пред банките

Една от основните тенденции, които се очертават в доклада е, че в близко бъдеще банкирането на дребно ще трябва да се справи с по-високи ставки, инфлация и по-нисък растеж. Нетният лихвен доход трябва да нарасне в много банки в световен мащаб, въпреки че напрежението на жилищния пазар може да намали печалбите.

Междувременно клиентите очакват разширяване на обхвата на банковите услуги, например възможности за извършването на различни трансакции чрез банките, като покупка на застраховка, винетка или дори извънбанкови услуги, като поръчка на такси, резервации за хотели и др. През последните години сме свидетели на нарастване на значението на услугите с добавена стойност, които се оказват ефективни инструменти за подобряване на ангажираността и лоялността на клиентите. В дългосрочен план банките е нужно да разработят нови приложения за ESG, вградени финанси и цифрови активи. 

В краткосрочен план "макроикономическата картина" за 2023 г. предвещава, че по-високите лихвени проценти трябва да повишат нетните лихвени маржове на банките за картови портфейли, но постоянната инфлация, изчерпването на спестяванията и потенциалното икономическо забавяне може да повлияят на нивото на потребителските плащания.

От своя страна дигиталните плащания трябва да бъдат ускорени и трансформирани, така че да удовлетворяват нужните на потребителите. Нужно е дигиталната идентичност да бъде развита до такава степен, че да играе роля на уравновесяваща сила за смекчаване на рисковете от измами в дългосрочен план, считат от "Делойт".

Стресираща среда за компаниите

Инфлацията, по-високите лихвени проценти, постоянните шокове във веригата на доставки и потенциалната рецесия предвещават по-стресираща среда за компаниите, пише още в доклада. Докато нетният лихвен доход на търговските банки се очаква да се подобри, тъй като централните банки повишават лихвите, банките от своя страна също могат да бъдат принудени да повишат лихвените проценти по депозитните продукти, за да задържат клиентите, които търсят възможности за по-висока лихва.

Въпреки лоялната клиентска база, търговските банки вероятно ще се изправят пред ожесточена конкуренция, за да спечелят по-голям дял от портфейлите на корпоративните клиенти. Те изискват дигитални, богати на данни решения и персонализирани съвети. Това вероятно ще изисква от банките да се отличат с нов модел за обслужване на клиенти.

Междувременно борбата с изменението на климата представлява огромна възможност за банките да мобилизират финансиране, за да подпомогнат прехода на корпоративните клиенти към нулеви нетни въглеродни емисии.

Бизнесът за транзакционно банкиране е стабилен

въпреки несигурността на пазара напоследък. За много банки тези подразделения са постоянен източник на приходи и печалби. В близко бъдеще обаче се очаква макроикономическата несигурност и геополитическите рискове да подложат на изпитание тяхната устойчивост. 

В дългосрочен план банките ще трябва да се борят с нови рискове от разпокъсаност на техните пулове от приходи и оперативен модел. Междувременно сравнително бавният темп на дигитализация може да намали бъдещия потенциал.

Транзакционните банки трябва да се съсредоточат върху изграждането на модерна, ефективна, мащабируема технологична платформа, за да осигурят цялостен изглед в реално време на клиентските трансакции и да позволят иновации, за да обслужват клиентите по-добре.

Инвестиционните банки трябва да запазят ролята си на посредници на капиталовия пазар

в резултат на деглобализацията, стремежа към зелена икономика и възхода на частния капитал. Тъй като изискванията на клиентите се развиват, те също трябва да подобрят потребителското изживяване, като позволят модернизация отпред назад. Ускоряването на цифровизацията ще остане ключово за отключването на бъдещи източници на стойност. Банките също трябва да бъдат гъвкави и решителни в отговор на новата динамика на талантите и нарастващия натиск върху разходите. 

Клиентите изискват от доставчиците на пазарна инфраструктура пакет от услуги през целия жизнен цикъл на търговията, които да опростят работните им процеси и да им осигурят конкурентно предимство.

Най-спешните приоритети за големите борси включват въвеждане на нови технологии в мащаб, като микроуслуги с активиран облак, инструменти за пазарни данни и анализи и дигитализирани процеси за търговия. Те също така следва да се възползват от средносрочни до дългосрочни възможности в търговията с въглеродни емисии, крипто пазарите и масовата токенизация на финансови активи, се посочва още в доклада.