Доклад на WWF: Индустриите в ЕС са натрупали 100 милиарда евро безплатни CO2 кредити от 2013 г. насам

Държавите-членки на ЕС са раздали на индустрията безплатни кредити за замърсяване с CO2 на стойност близо 100 милиарда евро от 2013 г. насам. Това е по-голяма сума, отколкото са спечелили страните в ЕС от пазара на въглеродни емисии. Данните са от показва ново проучване на WWF, цитирано от Euractiv. Докато законодателите на Европейския съюз се стремят да постигнат споразумение за реформата на въглеродния пазар на ЕС до края на годината, доклад на WWF хвърля светлина върху поставените въпроси.

Между институциите на ЕС се водят текущи преговори за преразглеждане на настоящата схема за търговия с емисии (СТЕ), която определя цена за всеки тон CO2, отделен от около 10 000 промишлени предприятия. Те са предимно от енергийния сектор и тежката промишленост, припомня Euractiv.

Общият брой на квотите за емисии е ограничен и намалява с времето в съответствие с целите на ЕС за климата. Въпреки това голяма част от емисиите от енергоемките индустрии и авиационния сектор са освободени и могат да се възползват от безплатни квоти. Общо 53% от емисиите в СТЕ на ЕС са били обхванати от безплатни квоти, показва проучването.

В периода от 2013 г. до 2021 г. страните от ЕС събраха общо 88,5 милиарда евро приходи от СТЕ, сочи доклада на WWF. Той се основава на данни, докладвани от страните-членки на ЕС, и информация, събрана от Европейската агенция за околна среда (EEA).

През този период Германия беше основният бенефициент от приходите от СТЕ с 18,4 милиарда евро, събрани през разглежданите девет години, докато Полша е на второ място с 13,5 милиарда евро, следвана от Италия и Испания.

Но индустриите, които се възползваха от безплатни квоти, също направиха добри печалби от схемата. През този период те са събрали общо 98,5 милиарда евро безплатни квоти, според проучването. Сумата е по-голяма от това, което държавите-членки на ЕС са събрали през същия период (88,5 милиарда евро).

Изтичане на въглерод

Безплатни квоти бяха раздадени на промишлеността като начин за предотвратяване на „изтичането на въглерод“ или преместването на замърсяващи фабрики извън ЕС в региони с по-ниски производствени разходи.

Те бяха дадени „с надеждата, че тези сектори ще намалят своите емисии“, казва WWF. Но „не е изненадващо, че тези сектори не са намалили емисиите си в някаква значителна степен“, а в някои случаи са реализирали печалби от продажбата на излишните безплатни квоти на пазара, се казва в доклада.

През следващите години страховете от изтичане на въглеродни емисии трябва да бъдат разгледани чрез предстоящия механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM), тарифа, която постепенно ще прилага цената на ЕС за търговия с емисии и към вноса. Стоманодобивната промишленост, която получава голяма част от своите ETS кредити безплатно, проведе кампания за поддържане на безплатни квоти, докато CBAM не заработи напълно.

„Нуждаем се от предпазлив преход от съществуващите мерки за изтичане на въглерод към корекция на въглеродните граници със структурно решение за износа“, каза Аксел Егерт, генерален директор на Eurofer, Европейската стоманена асоциация.

Според Eurofer безплатните ETS кредити са необходими за финансиране на нови проекти за „зелена стомана“, които изискват сериозни инвестиции. „В тази много нестабилна икономическа, енергийна и геополитическа ситуация стоманодобивната индустрия трябва да разчита на благоприятна регулаторна рамка, за да ускори зеления преход“, подчерта Егерт.

Как държавите-членки на ЕС изразходват своите приходи от СТЕ

Съгласно съществуващата директива за схемата за търговия с емисии, от държавите-членки на ЕС се изисква да изразходват поне половината от приходите си от търгове за действия в областта на климата – внедряване на възобновяеми източници на енергия, улавяне и съхранение на въглерод, подобряване на енергийната ефективност или централно отопление.

Докладът обаче твърди, че правилата са „твърде слаби“ и само „приканват“ правителствата да изразходват половината от своите приходи от ETS за действия в областта на климата. Според проучването над половината от държавите членки не са спазили препоръката на директивата. Например през 2021 г. Латвия, Словакия и Италия са похарчили по-малко от 20% от своите приходи от ETS за действия в областта на климата, докато Австрия и Холандия са похарчили нула, показва проучването.

Освен това качеството на докладите на държавите членки се счита за лошо, а предоставените данни „нестабилни“, докато Европейската комисия не успява да докладва тези неточности, според авторите на изследването.

Освен това има малко контрол върху разходите за „действия в областта на климата“ от държавите-членки на ЕС, което води до подвеждащо отчитане. Франция, например, отчита над 1 милиард евро през 2021 г. като „разходи за действия в областта на климата“, когато тази сума в действителност е прехвърлена към общия бюджет на Франция, показва проучването.

„Този анализ показва, че през последното десетилетие СТЕ се основаваше на принципа „замърсителят не плаща“ – с милиарди и милиарди пропуснати приходи, които страните от ЕС биха могли вместо това да инвестират в индустриална декарбонизация“, каза Ромен Ложие от Европейският офис на WWF и водещ автор на доклада.

„Преговарящите от ЕС трябва да премахнат безплатните квоти възможно най-скоро и междувременно да се уверят, че компаниите, които ги получават, отговарят на строги условия за намаляване на емисиите си“, добави той, подчертавайки, че държавите-членки на ЕС трябва да бъдат задължени да изразходват 100% от СТЕ приходи от действия по климата, категорични са активистите.