Стоян Панчев, икономист от ЕКИП: Смятам, че акцизът върху тютюневите изделия трябва да постига предимно здравни, а не само фискални ефекти

Стоян Панчев е макроикономист и полиси анализатор, занимаващ се със стопанска политика от 2011 г. Той е основател и председател на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Работил е в Института за пазарна икономика (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият избран за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за участие в програмите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 г.

Oт 2014 до 2018 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски“, където е асистент на доц. Красен Станчев и води ,"Упражнения по макроикономика" и "Теория на обществения избор".

През 2020 г. е автор или съавтор в изследвания за ефекта от доброволното изпълнение върху стопанския оборот за прилагането на модела на McKinsey върху инвестициите в здравеопазване на България до 2040 г. за последствията от влизането на лева в ERM II.

Стоян Панчев в лектор в курса "Как работи капиталът и икономическата машина".

Г-н Панчев, Вие и експертите от ЕКИП през изминалите няколко години публикувате редица аналитични материали относно връзката между данъчното облагане на тютюневите изделия и здравно-икономическия ефект. В последния си анализ отново говорите просторно за опазването на човешкото здраве и запазването на доброто  състояние на бюджетните приходи? Тези ваши предложения как се възприемат от държавата в лицето здравните и на финансовите органи и институции?

В нашите изследвания опитваме да изчислим здравните и стопанските ефекти на набор от политики в сферата на лекарствената политика, акцизното облагане, финансирането на здравната система, ограничаването на вредните навици и др. Смятаме, че във всички тях има относително лесни за прилагане полиси интервенции, които могат да доведат до значителни положителни ефекти.

Имахме специално проучване за финансирането на здравната политика чрез преразпределяне на приходи от акцизи. Данните показват, че при най-ниска целево заделена процентова ставка от акциз, бюджетът на НЗОК за 2020 г. е могъл да бъде допълнително субсидиран с 54,4 млн. лв., от които 10 млн. лв. за извънболнична помощ, 28,6 млн. лв. за болнична и 15 млн. лв. за лекарствени продукти.  Много по-лесен и политически приемлив начин за допълнително финансиране на здравната система.

Един пример за подобно изследване е това, което публикувахме тази година относно ефекта от тютюнопушенето върху здравните показатели и икономиката на страната. Според това проучване на нашия екип от 2021 г., на годишна база към четири заболявания, свързани с тютюнопушене, може да се причислят над 10 000 смъртни случая, над 250 000 болнични дни и почти 450 000 засегнати здравно осигурени лица. Икономическите измерители са още по-красноречиви, годишните пропуснати ползи за стопанството, свързани с тютюнопушене, възлизат на 4,4 млрд. лв. или 3,7% от БВП. Това е огромен ефект.

След това разработихме модел за намаляване на тези негативни ефекти от тютюнопушенето чрез заместване на старите по-вредни тютюневи изделия с по-малко вредните иновативни такива – според различни изследвания, намаляването на вредата при тях варира между 70 и 90 и няколко процента. Пълният потенциален ефект от промяната на потребителските навици (преминаване към по-малко вредни алтернативи) възлиза на 1,8 млрд. лв. намаление на отрицателните ефекти или спад във финансовото измерение на вредата от 41%.

Това са добри средства за здравноосигурителните услуги?

От една страна за здравни услуги, от друга страна за самите хора. Голяма част от този негативен икономически ефект го понасят самите пушачи, защото се разболяват по-рано, спират да работят заради заболяване по-рано и значителна част от продуктивността им се губи.

Здравната система и въобще другите обществени системи са част от тези сметки , но най-големия ефект е за активните и пасивните пушачи, които ще работят повече за себе си, правят пари за себе си и за икономиката.

Не е ли странно да се налага налог на иновативните изделия както вие ги нарекохте, да се поставя нова акцизна ставка? Не мислите ли, че точно това което казахте е по-важният момент: здравето на хората и по-малкото вреди към околните и за самия човек? Тази политика трябва ли да е ключова в нашите европейски виждания за здравеопазване и за никотиновите изделия.

В момента се обсъжда  директивата за акцизите на ниво ЕС. Очакването е този тип мислене , този тип политика на намаляване на вредите да стане част от документите. И това ще е добре за България, защото очакваме, че нашите специалисти, изработващи политики, ще последват новите подходи и ще видим положителна промяна в собственото ни законодателство и практика в борбата с вредните навици.

В същото време, честно да ви кажа, не трябва да изчакваме нещо да се случи на европейско ниво , за да до въведем тук. Не е нужно да изчакваме някой да ни каже нещо от Брюксел, за да разберем, че определен подход или определена политика работи по-добре и да я въведем. Няма нужда от подобен провинциализъм.

Имате ли примери от Европа как се регулират алтернативните тютюневи изделия?

Навсякъде в Европа тече подобен дебат, както и при нас. Имаме множество местни регулатори, които са дали светлина за п

Тенденцията е да се увеличава налога към обикновените , а иновативните да бъдат стимулирани.

Аз не съм за увеличаваме на налога  само по себе си, скептичен съм към увеличаване на данъците на принципна основа. Ако все пак се върви към по-високо облагане, по-добрият подход е диференциацията , независимо колко е този налог за традиционните  тютюневи изделия, акцизът за по-малко вредните трябва да е по-малък. Да се отразява разликата във вредата през размера на акциза.

Подходът е да се гледа се да се стимулира по-малко опасното, по-безопасното поведение. Съвсем безопасно пушенето няма как да е. В алкохола това вече съществува на виното и на бирата. Този стимул  е различен при акциза ракията и уискито например. Тази практика вече се случва в други сектори когато става дума за друг вид вредни продукти.

Всеки иска да е модерен , да пуши нещо , на места където другото не са  е достъпно. Както споменахте икономическа обосновка на бюджета - аз такава не видях за акциза. Дали сте успели да видите подобни документи и аргументи на финансовото министерство?

По принцип министерството на финансите е на позиция против диференцираното  данъчно облагане независимо дали става дума за акцизите, ДДС или друг вид данъци. Не знам дали си спомняте, когато имаше дебат дали да има диференцирано ДДС за книгите , детски храни и хляба - министерство на финансите отново беше против. По-консервативни са за такъв вид данъчна политика, което е разбираемо от гледна точка на собствената им натовареност.

Според мен обаче трябва да започне да се разглежда този въпрос с акцизите по принцип. Тютюнопушенето и другите обложени поведения да се разглеждат не само като приходно перо в бюджета на страната, но и като здравен въпрос. За съжаление хората от здравната среда не желаят да го подемат така като тема, но ние се стараем да ги убедим. Затова и написахме редица анализи, които демонстрират негативните здравни и икономически ефекти на различни „вредни“ навици.

Налага ли се да се въвежда акциз за първи път и върху течностите за електронните цигари? Няма ли този нов налог за е-цигарите да накара потребителите да се върнат към обикновените тютюневи изделия, въпреки рисковете за здравето?

Не се налага и не смятам, че трябва да се въвежда. Ще имаме определено изкривяване на потребителското поведение в следствие на такъв акциз, да. Изобщо пак казвам, трябва да се стремим към здравни, не към фискални ефекти, когато става дума за акцизи. Не бива продуктите с ниска ценова еластичност просто да се разглеждат от хазната като добър приходоизточник.

В последния Ви доклад Вие препърчвате „възприемане на парадигмата за намаляване на вредите“ като нов подход, който да замени остарялото разделение на хората – пушещ – непушещ. Може ли да формулирате  какво представлява този подход?

Концепцията за „намаляване на вредите“ (harm reduction) води началото си от опитите за адресиране на заболявания и негативни ефекти, свързани с употреба на наркотични вещества в развитите общества, засилила се след 60-те години на XX век. Намаляването на вредите, в смисъла на рамка за изграждане на политика в наши дни, може да се дефинира като действия в посока намаляване на пораженията, произтичащи от вредно поведение на отделни индивиди и на обществото като цяло. Терминът вече има приложение в много сфери като алкохол, сигурност на пътя, замърсяване, ниска физическа активност, хранене, сексуални навици и други.

В контекста на пушенето, намаляването на вредите измества старото двоично разбиране, че хората могат да бъдат само пушещи и непушещи, което насочва правенето на политики в неконструктивна прохибиционистична посока. Особено чрез потребителските иновации се оказва, че можем да намалим вредата и за пушещите и за околните, не като се опитваме да ги принудим задължително да спрат, а като им помогнем да вземат решение за използване на по-малко вредни продукти.

И последно: предстои ревизия на европейската директива за акцизите. Какво се очаква и кои са основните елементи – важни за България?

Три основни проблема ще се разглеждат като част от ревизията в европейското законодателство, течаща в момента. На първо място е казусът с минималните номинални ставки за облагане на традиционните тютюневи изделия на фона на разликите в икономическото развитие (и оттам в покупателната способност) на различните страни-членки. На второ място ще трябва да се създаде рамката за регулиране на иновативните продукти, които навлизат активно на пазара след последното обновяване на директивата през 2011 г. Това са нагреваеми тютюневи изделия, течности за електронни цигари, никотинови торбички и други, набиращи все по-голямо разпространение в отговор на потребностите на потребителите. И трето, чрез пропорционално данъчно облагане и други мерки, в законодателството и правенето на политики да бъде заложен принципът за намаляване на вредите, който коментирахме по-рано.