11 иновативни стартиращи компании за хранителни отпадъци

Годишните финансови загуби, в световен мащаб, дължащи се на разхищението на храни, се изчисляват на 990 млрд. щатски долара. Около 30% (1,3 млрд. тона) от произведените в света храни за консумация се губят на различните етапи на хранителната верига, за производството на тази неконсумирана храна се изразходва ¼ от водата, използвана в селското стопанство.

Затова Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. поставя цел за намаляване наполовина на хранителните отпадъци на глава от населението в световен мащаб. Да намалим наполовина отпадъците до 2030 година е пожелателната цел и на страните в ЕС.

Европейската комисия си постави за задача до края на 2023 г. да проучи данните за разхищаването на храни, предоставяни от държавите членки по единна методика, за да прецени дали е удачно да има задължителна цел за намаляване на хранителните отпадъци до 2030 година. Междувременно стартиращите компании предлагат различни решения за справяне с проблема.

Затова ще ви запознаем с няколко вдъхновяващи стартъп компании, за които писа и earth.org.

1. GreenPod Labs (Индия)

След като работи в сектора на науката за храните в САЩ в продължение на няколко години, предприемачът Дийпак Раджмохан се завръща в Индия, за да създаде GreenPod Labs в опит да намали разхищението на храна в родната си страна. Основана през 2019 г., стартъпът разработва активни опаковъчни сашета, които активират вградени защитни механизми в плодовете и зеленчуците, за да запазят качеството им и да забавят процеса на зреене. Новаторската идея е много необходимо решение за хранителните отпадъци след прибиране на реколтата, което е огромен проблем за страната от Югоизточна Азия. Въпреки че е вторият по големина производител на плодове и зеленчуци в света, 40% от пресните продукти, отглеждани в Индия, се губят, преди да достигнат до потребителите.

2. CHOMP (Хонконг)

Базираното в Хонконг приложение CHOMP се занимава с хранителния излишък в индустрията за храни и напитки в Хонконг, като същевременно предлага решение за хранителните отпадъци. Основано през 2020 г. от Карла Мартинези и Крис Ветлинг, това двуезично приложение предлага непродадени хранителни продукти от местни пекарни и ресторанти на потребителите, опаковани в „мистериозни кутии“ и на намалена цена. Но тяхната мисия не свършва до тук. Екипът на CHOMP насърчава повече диалог между бизнеса с храни и напитки и клиентите, като редовно публикува съвети в Instagram и си сътрудничи с местните училища, за да повиши осведомеността сред по-младите.

3. FLYFARM (Сингапур)

FLYFARM предлага на пазара иновативен и устойчив метод за производство на протеини от насекоми. Докато настоящите земеделски системи и производството на протеини оказват огромен натиск върху нашата околна среда, агротехнологичната компания работи в тясно сътрудничество с ферми за ларви, захранвани с възобновяема енергия, които преработват органичните отпадъци във висококачествен протеин за храна за животни. Хранителните отпадъци и страничните продукти, идващи от селското стопанство, отпадъци от супермаркети се преработват от насекомите,.

4. Кебони (Норвегия)

Със седалище в Осло, Норвегия, Kebony е световен лидер в производството на модифицирана дървесина. Противно на споменатите досега стартъпи за хранителни отпадъци, този се фокусира върху използването на хранителни отпадъци за производството на нещо различно: иглолистна дървесина. Въпреки че този тип дървесина се държи различно от твърдата дървесина, Kebony разработи наградена технология, която използва отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, като ги модифицира. Така отразява поведението и характеристиките на тропическата дървесина, която обикновено е по-твърда, по-здрава и много по- издръжлива. По този начин, освен че използва добре хранителните отпадъци, компанията предотвратява обезлесяването и спестява тонове емисии на парникови газове.

5. Too Good To Go (Обединеното кралство)

Налично в няколко европейски страни, както и в Канада и САЩ, това приложение за храна за вкъщи се бори с хранителните отпадъци, като помага на хранителните магазини да продават излишната си храна, вместо да я изхвърлят. Създадена през 2015 г. и обслужила първия си клиент през 2016 г., Too Good To Go оттогава си партнира с големи ресторанти и хранителни вериги по целия свят, за да продава така наречените „магически торби“ със стоки на намалена цена. Досега компанията твърди, че е спестила над 52 милиона хранения по целия свят, достатъчно, за да изхрани цялото население на Южна Корея.

6. BIO2CHP (Гърция)

Базираната в Гърция BIO2CHP използва сурова остатъчна суровина от биомаса от хранително-вкусовата промишленост особено отпадъци от плодове, утайка от кафе и маслинови ядки за производство на електроенергия в малък мащаб на място. Стратегията за енергия от отпадъци има няколко предимства, от превръщането на разходите за управление на отпадъците в допълнителни приходи до подобряване на екологичния имидж и намаляване на отпечатъка на крайния потребител. Създаден през 2017 г., иновативният стартъп получи над един милион долара за финансиране на своите изследвания.

7. Ottan Studio (Турция)

Ottan Studio направи име като превърна хранителните и градинските отпадъци в биокомпозитен материал, от който прави мебели, декоративни елементи и стенни ламперии. Предметите за интериорен дизайн обикновено се произвеждат с дърво и други суровини, но основателят на този базиран в Турция стартъп, Айше Йълмаз, видя чудесния потенциал на биологичните отпадъци като суровина и предложи иновативен процес за преработване на тонове изхвърлени кори от плодове, черупки от ядки и листа във висококачествени продукти.

8. TripleW (Израел)

Основана през 2015 г., израелската стартираща компания TripleW разработи кръгово решение за екологичните и финансови предизвикателства на управлението на отпадъците. Компанията разработи процес за преобразуване на изобилно наличните органични отпадъци – от хранителни излишъци от супермаркети и промишлени продукти до хранителни отпадъци, разделени от общински източници – в суровина за производството на полимлечна киселина (PLA биопластмаса). Този възобновяем и силно търсен материал може да се използва за производството на хиляди продукти, от чаши кисело мляко и пакетчета чай до тениски и играчки. Освен това компанията позволява химическо рециклиране на биоразградими пластмаси обратно в техния патентован процес, като допълнително намалява отпадъците.

9. Choco (Германия)

Базираният в Берлин стартъп за хранителни технологии е на път да трансформира и напълно дигитализира бизнес процесите на хранително-вкусовата промишленост до 2026 г. С мрежа от повече от 10 000 доставчици и 15 000 готвачи, приложението предлага ефективен дигитален инструмент, който замества архаичните процеси като писалка и хартия и ръчни електронни таблици, на които много предприятия за хранене все още разчитат, за да поръчват съставки и да записват продажби. С общо близо 300 милиона щатски долара финансиране, Choco успя бързо да разшири дейността си в Германия, САЩ, Франция, Испания, Австрия и Белгия.

 

10. Fridgely (САЩ)

Основано през 2015 г. от Джъстин Елерт, старши специалист по компютърни науки в Тексаския университет в Далас, приложението Fridgely е инструмент за проследяване на срока на годност на храната, който предупреждава потребителите, когато срокът на годност на храната ще изтече, като им позволява да я изядат, преди да се развали. В САЩ средно четиричленното семейство изхвърля около 25% от храната си. Нещо повече, зашеметяващите 80% от американците изхвърлят пресни продукти и пакетирани продукти, защото не разбират етикетите за срок на годност.

 

11. Replate (САЩ)

Базираната в Сан Франциско Replate се стреми да намали хранителните отпадъци и да облекчи хранителната несигурност в общностите навсякъде. Технологично базираното социално предприятие преразпределя дарените излишъци от храна от бизнеса, за да обслужва общности в нужда. Компанията използва данни, изкуствен интелект и гъвкаво програмиране, за да възстанови излишната храна от доставчиците и да я достави директно на организации с нестопанска цел в района. В допълнение към това, Replate също така предлага месечни показатели за въздействието за всички дарения, за да проследи екологичното и социалното им въздействие, включително общ брой дарени пари, общ брой хранения и спестени в резултат на даренията.