Средното повишение на комплексната цена на ВиК услугите през 2022 г. до момента е около 34 процента, според КЕВР
Основната причина е влошената икономическа среда, регулаторът периодично отразява в цените доколко ВиК операторите подобряват своята работа
Средното повишение на комплексната цена на ВиК услугите (включваща доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) през 2022 г. спрямо действащите цени в разгледаните до момента бизнес планове е около 34 процента. Това заявяват в интервю за БТА членът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в сектор "ВиК" Димитър Кочков и директорът на Дирекция "ВиК услуги" в регулатора д-р Ивайло Касчиев.
КЕВР стриктно контролира дали цените на ВиК услугите са под прага на социална поносимост, което е законово изискване, допълват от регулатора. "Разбира се, при определянето на новите цени Комисията трябва да отчита и необходимостта ВиК дружествата да бъдат финансово стабилни, за да могат да продължат да предоставят на потребителите услуги с необходимото качество и непрекъсваемост. Това означава да бъде осигурено възстановяване на признатите им разходи и да се осигури икономически обоснована възвръщаемост на вложения капитал. Този баланс между интересите на потребителите и интересите на ВиК дружествата е сложен и КЕВР прави максималното, за да осигури достъпа на хората до вода", заявиха още от регулатора.
Най-високо е увеличението на цените в област Бургас. Причината за това са предвидените от дружеството значителни инвестиции в язовирите "Порой" и "Ахелой", които бяха предадени за ползване от МОСВ като алтернативни водоизточници. Комисията направи всичко възможно за да намали това високо увеличение. Изпратено беше искане до МРРБ и "Български ВиК Холдинг" ЕАД с цел да бъде намерена възможност тези инвестиции да се финансират със заемни средства, такава възможност обаче не беше осигурена, според експертите.
Сред регионалните /областните/ ВиК оператори най-ниско е увеличението на цените на ВиК услугите във Враца - 14,8 процента и в Благоевград - 19,8 на сто.
Една от основните причини за повишението на цените са значително увеличените през 2021-2022 г. разходи за материали и външни услуги, обясниха от КЕВР. Водещ фактор са драстично увеличените разходи за закупуване на електроенергия от свободния пазар, които нараснаха многократно в сравнение с цените от 2020-2021 г. Успоредно с това през изминалия регулаторен период бяха въведени в експлоатация много нови съоръжения, които изискваха допълнителни разходи – пречиствателни станции, помпени станции и др.
Друго основание за повишението на цените на услугите е заложеното увеличение на работните заплати във ВиК сектора в резултат на подписаното споразумение между НБС "Водоснабдител" - КНСБ, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и "Български ВиК холдинг" ЕАД. Съгласно споразумението те ще растат ежегодно с 15 процента.
Трябва да се подчертае, че тази стъпка е абсолютно необходима, изтъкнаха от КЕВР. През последните години възнагражденията на ВиК специалистите изостанаха драматично по отношение на растящата средна работна заплата и към момента те са сред най-ниските в страната.
Като воден регулатор ние не можем да допуснем дружествата да изпаднат в кадрова криза – да нямат необходимите специалисти, които да отстраняват аварии, да поддържат мрежата, да изграждат нови пречиствателни станции, да рехабилитират големи участъци от амортизираната с десетилетия водопреносна и канализационна мрежа. За да се добие представа за мащабите на дейността, трябва да се посочи, че общата дължина на водопроводната мрежа е 74,5 хил. км, а на канализационната мрежа е 12,5 хил. км. Дружествата експлоатират общо 7852 водоизточници, 3600 помпени водоснабдителни станции и над 130 пречиствателни станции за отпадъчни води. Следва да се има предвид, че ВиК операторите са натоварени с огромната отговорност да осигуряват непрекъсваема услуга по водоснабдяване 24 часа в денонощието, всеки ден от годината, тъй като съгласно Хартата на ООН достъпът до вода е основно човешко право. Усилията на регулатора са насочени към осигуряването на това право, защото това е и наша отговорност, допълниха Кочков и Касчиев.
От 2022 г. във ВиК сектора започва новият регулаторен период. Във връзка с това още през средата на 2021 г. ВиК операторите изготвиха и представиха в Комисията проекти на своите бизнес планове и ценови заявления. Разглеждането на бизнес плановете беше забавено по няколко причини - обсъжданите през лятото на 2021 г. промени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, които предвиждаха отлагане на новия регулаторен период, а от друга страна - поради наложения в края на 2021 г. мораториум върху цените на ВиК услугите. През периода на мораториума, по указания на МРРБ, всички държавни ВиК оператори преразгледаха своите бизнес планове (включително и тези, които вече бяха представили изменени бизнес планове в КЕВР). Това доведе до забавяне на процеса по разглеждане на бизнес плановете и той започна през 2022 г.
Във връзка с увеличените цени на ВиК услугите и значителните загуби на вода в някои части на страната, от КЕВР отговориха, че общата тенденция в национален мащаб е за намаляване на загубите на вода. Всички ВиК дружества в страната залагат в бизнес плановете си мерки за понижаване на общите загуби на вода по мрежата, като най-голямо намаление по този показател е планирано в областите Пловдив, Благоевград, Русе, Велико Търново, Плевен. През предходния период редица оператори подобриха този показател и това ще бъде отчетено от Комисията.
Обективният анализ показва, че в резултат на настъпилите неблагоприятни фактори в международен мащаб – ковид пандемията и разразилата се енергийна криза, ВиК дружествата оперират във влошена икономическа среда. В резултат на тези фактори от 2021 г. насам значително се повишиха цените на редица материали, суровини и външни услуги, които ВиК операторите ползват, обясняват от регулатора. Според КЕВР това неизбежно се отразява на тяхната дейност. Промените в тези цени са отразени в бизнес плановете, в които са включени и средства за финансиране на предвидените инвестиции в публични ВиК активи и в корпоративни активи. Целта е дружествата да имат финансови възможности, за да постигнат целите, заложени в бизнес плановете им.
"Важно е да се подчертае, че КЕВР разполага с механизъм, с който периодично отчита и отразява до каква степен утвърдените цени на ВиК услугите съответстват на поетите от ВиК операторите ангажименти да подобряват резултатите от своята дейност", заявиха Кочков и Касчиев. Комисията ежегодно осъществява контрол на дружествата за отчетените от тях нива на показателите за качество на ВиК услугите и на изпълнените от тях инвестиции. Съгласно нормативната уредба, след третата и след петата година на регулаторния период Комисията анализира постигнатите нива на показателите и изпълнените инвестиции и съответно коригира одобрените цени. Това вече беше направено от регулатора след първите три години на периода (2017-2019 г.), като изпълнението беше отразено в одобрените цени на ВиК услугите за 2021 г. В резултат на извършения анализ КЕВР намали цените на редица ВиК оператори, при които беше отчетено сериозно неизпълнение на заложените показатели за качество и ефективност и на изпълнените инвестиции.
"Справедливо е да се отбележи, че ВиК секторът се развива неравномерно на територията на страната и причината за това са различните условия, в които отделните дружества оперират – брой на потребителите, географски условия, дължина на ВиК мрежата и др. Ръководствата на определени ВиК оператори проявяват по-голяма инициативност в търсенето на решения за повишаване на ефективността - осигуряване на сериозни инвестиционни ресурси, реализация на проекти по oперативни програми, цялостно подобряване на управленските процеси, внедряване на информационни системи, управление на водното стопанство, реализацията на мерки за енергийна ефективност.
Мащабни инвестиции са заложени в редица области – в Смолян за 100 млн лв., Пловдив за 64 млн. лв., Бургас – 113 млн. лв., посочват от КЕВР. Постигнато е високо съответствие на показателите за качество на питейната вода в областите Пловдив, Благоевград, Враца, Велико Търново, Русе, Разград, Бургас, Силистра, Ловеч, Стара Загора. На много територии на ВиК оператори се въвеждат в експлоатация нови пречиствателни станции – в областите Пловдив, Стара Загора, Хасково, Бургас, Ловеч.
Оперативни програми с европейско финансиране за реконструкция на мрежите или за изграждане на воден градски цикъл реализират ВиК операторите в областите Стара Загора, Смолян, Ямбол, Варна, Видин, Враца, Силистра, Бургас, Кърджали, Сливен, Перник, Пловдив, Русе, Шумен. За съжаление целият одобрен проект за област Добрич беше отложен за следващия програмен период.
Инициатива за енергийна ефективност, включително и чрез изграждане на фотоволтаични паркове за собствени нужди проявяват ръководствата на ВиК операторите в областите Хасково, Враца, Стара Загора.
Регулаторът приключи проверките и за изпълнението на нивата на показателите за ефективност и изпълнените инвестиции за последните две години от периода – 2020 г. и 2021 г. Докладът с резултатите от тези проверки е публикуван на интернет страницата на Комисията в раздел ВиК/Информационна система. Резултатите от проверките предстои да бъдат отразени в одобрените цени на ВиК услуги за 2023 г. и по отношение на дружествата, които са показали недобра ефективност, ще бъде направена корекция на цените и те ще бъдат намалявани.
След приключването на плановите проверки на дейността на ВиК операторите за 2021 г. КЕВР предстои да публикува в най-скоро време и Годишния доклад и Сравнителен анализ на ВиК сектора за 2021 г.
Регулаторът полага всички усилия, за да може в максимално кратки срокове да приключи одобряването на всички бизнес планове за периода 2022-2026 г., коментираха от КЕВР. "Очакваме този процес да завърши до средата на 2023 г. Трябва да се отбележи, че за голяма част от дружествата, които все още нямат одобрени бизнес планове, причината е, че понастоящем те финализират своите предложения. В момента, в който финалните варианти за бизнес планове постъпят за разглеждане в КЕВР, регулаторът ще направи всичко възможно това да стане в ускорени срокове", посочиха Димитър Кочков и д-р Ивайло Касчиев.