Шефът на МВФ предлага цената на въглеродните емисии да бъде поне $75/тон в света, за да се стимулира зеления преход

Цената на въглерода трябва да достигне средно поне 75 долара за тон в световен мащаб до края на десетилетието, за да успеят глобалните климатични цели. Това каза ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред агенция Ройтерс.

Говорейки в кулоарите на преговорите за климата COP27 в египетския крайбрежен курортен град Шарм ел-Шейх, управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева каза, че темпът на промяна в реалната икономика все още е „твърде бавен“.

Скорошен анализ на групата, свързана със Световната банка, показва, че общата сума на глобалните национални ангажименти за намаляване на вредните за климата емисии ще ги накара да паднат само с 11% до средата на века.

„Освен ако не оценяваме въглеродните емисии предсказуемо, по траектория, която ни води поне до средна цена от $75 за тон въглерод през 2030 г., ние просто не създаваме стимул за бизнеса и потребителите да се променят“, заяви Георгиева.

Докато някои региони като Европейския съюз вече имат цена на въглерода над това ниво - референтната цена на ЕС е около 76 евро за тон - в други региони като американския щат Калифорния въглеродните квоти се продават за малко под 30 долара на тон. При други места пък дори не е определена още цена на парниковите емисии, припомня агенцията.

Малко по-рано Георгиева говори и за климатичните промени.  Според нея заради промени в климата, може да последва масова миграция на хората.

През тази година станахме свидетели на все по-опустошителните последици от изменението на климата — човешки трагедии и икономически сътресения с тайфуните в Бангладеш, безпрецедентни наводнения в Пакистан, горещи вълни в Европа, горски пожари в Северна Америка, пресъхнали реки в Китай и суши в Африка. "Ако не предприемем действия, ситуацията ще продължи да се влошава", категоричен бе председателят на МВФ. Тя изрази притеснение, че ако глобалното затопляне продължи, учените предвиждат още по-опустошителни бедствия и дългосрочни смущения в климатичните модели, които ще доведат до загуба на човешки живот, ще унищожат поминъка и ще подкопаят основите на човешкото общество и цивилизация.

Ако действаме сега, продължава, Георгиева, можем не само да избегнем най-лошото, но и да изберем по-добро бъдеще. Правилно осъществена, зелената трансформация ще осигури по-чиста планета с по-малко замърсяване, по-устойчиви икономики и по-здрави хора.

Жизненоважно е по-нататъшното повишаване на температурата да бъде ограничено до по-малко от 1,5-2 градуса, подчертава Кристалина Георгиева. Постигането на тази цел до 2050 г. изисква намаляване на емисиите с 25‑50 процента до 2030 г. спрямо нивата отпреди 2019 г.

Добрата новина, по думите на директора на МВФ, е, че около 140 държави, които генерират 91 процента от емисиите на парникови газове, вече са предложили или определили цели за нулеви нетни емисии до средата на века.

Същевременно обаче реториката за нулево нетно потребление не съответства на действителността.

Отчаяно се нуждаем от прилагане на политиките на практика, за да наваксаме изоставането, предупреждава шефката на МВФ.

Идеалният набор от политики би включвал ценообразуване на въглеродните емисии, включително намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, както и алтернативни мерки, които могат да постигнат равностойни резултати, като например данъчни облекчения и регулации. Международно споразумение за минимална цена на въглеродните емисии също би било един от начините за стимулиране на действията.

Сами по себе си действията за смекчаване на последиците от климатичните промени обаче не са достатъчни. Големите икономики в света допринасят най-много и трябва да осигурят лъвския пай от намаляването на глобалните парникови газове, но по-малките икономики плащат най-големите разходи и са изправени пред най-голямата сметка за адаптиране.

От голямо значение са широките инвестиции в устойчивостта - от инфраструктурата и мрежите за социална сигурност до системите за ранно предупреждение и интелигентното по отношение на климата селско стопанство, се посочва в публикацията. Според оценките на МВФ годишните разходи за адаптиране към климатичните промени в около 50 развиващи се икономики и икономики с ниски доходи ще надхвърлят 1 процент от БВП през следващите 10 години.

В много случаи тези страни са изчерпали фискалното си пространство по време на почти тригодишните кризи - от пандемията до нeовладяната инфлация, и спешно се нуждаят от международна финансова и техническа подкрепа, за да изградят устойчивост и да се върнат на пътя на развитието си, смята Кристалина Георгиева.

Тя смята, че е изключително важно е да се направи повече за финансирането на борбата с изменението на климата. Напредналите икономики трябва да изпълнят или да надхвърлят обещанието за 100 милиарда долара за финансиране на борбата с изменението на климата за развиващите се страни, като същевременно се използват иновативни подходи и да се прилагат нови политики, които да стимулират частните инвеститори да правят повече, пише още шефът на МВФ.

Важно значение ще имат и доказаните финансови инструменти, като например инвестиционните фондове от затворен тип, които могат да обединяват активи на развиващите се пазари, за да осигурят мащаб и да диверсифицират рисковете. Многостранните банки за развитие или донорите също трябва да направят повече, за да насърчат институционалните инвеститори да се включат, а една от обещаващите нови области е освобождаването на капитал от пенсионни фондове, застрахователни компании и други дългосрочни инвеститори, които общо управляват активи на стойност над 100 трилиона долара, се отбелязва в публикацията на Кристалина Георгиева.