МАЕ: Инвазията в Украйна даде тласък на водородния сектор

Инвазията на Русия в Украйна добави инерция към глобалния сектор на беземисионния водород. Това е записано в доклада на МАЕ  World Energy Outlook. Капиталовите разходи през 2021 г. за проекти за водородни електролизери, които започват да работят или са в процес на изграждане, са били около 1,5 милиарда долара, над от три пъти повече от 2020 г., се казва в доклада.

И инвеститорите разпределиха 700 милиона долара в рисков капитал на ранен етап за стартъпи, разработващи водородни технологии през 2021 г. Това е почти пет пъти повече от сумата, инвестирана през 2020 г., съобщава Hydrogen Economist.

33-те чисто водородни компании, проследявани от МАЕ, са увеличили капитализацията си с около 20 милиарда долара от средата на 2020 г. „Това увеличение се дължи на доверието на инвеститорите в стартъпите, които предлагат услуги за разработване на проекти, което засилва усещането, че проекти скоро ще бъдат изградени. Инвестиции има и в иновативни технологии за крайна употреба на водород, както и за потенциални неелектролизни пътища към водород с нискоемисионни производство, като метанова пиролиза“, се казва в доклада на МАЕ.

Какво да очакваме?

Докладът включва различни сценарии за това как може да изглежда световната енергийна система след години. Съгласно обявения сценарий за с обещанията на правителството (Aps), който се основава на дългосрочните цели за декарбонизация, глобалното нисковъглеродно производство на водород достига 30 милиона тона на година през 2030 г. Това ще изисква кумулативна инвестиция от $170 милиарда в проекти за син и зелен водород .

Настоящото планирано производство на водород е доста под тази цел. Ако всички проекти в процес на разработка бяха успешни в набирането на средства и изпълнението на графика им, щеше да има достатъчно глобален капацитет за производство на 12 милиона тона чист водород на година до 2030 г.

„Голяма част от този предложен капацитет ще бъде в Чили, Аржентина и Бразилия, но ще има и значителни количества в Австралия, Дания, Мавритания и САЩ“, се казва в доклада.

Следване на плановете

Амонякът се очертава като най-често срещаната форма за износ и внос на водород по море през 2030 г. според сценария Aps. Амонякът представлява повече от 85% от планирания капацитет за тези проекти, които са изразили планирано гориво-носител до момента.

„Въпреки че Европа разполага със съществуваща инфраструктура, която позволява да се внасят няколко милиона тона амоняк всяка година за химическа употреба, е необходим значителен допълнителен капацитет, ако значителни количества нискоемисионен водород трябва да бъде доставян в Европа като амоняк“, се казва в доклада. Не се очаква втечненият водород и течните органични носители на водород да заемат голям дял през това десетилетие.

В допълнение към стандартите и създаването на търсене ще са необходими редица други мерки за стимулиране на инвестициите, включително разпоредби за безопасност, инфраструктурни фондове, процеси за издаване на разрешителни и инструменти за управление на риска, като преференциален дълг и застраховки, казва МАЕ.