Газови сътресения

Грешни икономически и пазарни модели, довели до надхвърляне на възможностите на Европа предимно в енергийната сфера. Това е един от изводите, които придобиват все по-голяма публичност напоследък. Не, че не се чуваха и преди. Заедно с новите реалности, очертани от войната в Украйна се налага връщане към възможностите и осмислянето на един по-бърз и по-различен енергиен преход. При това с внимание към рисковете, изказани и от дипломат номер едно на Европа, Жозеп Борел в частност за опасността от създаване на нови зависимости - по точно свързани с американските доставки на LNG. Но докато Борел говори за газа е важно да се направи и препратка към европейското законодателно активиране за критичните минерали. На този фон в по-дългосрочен план стои и въпроса за прекаленото залагане на слънчевите и вятърни мощности. Европа се нуждае от балансиране, а не за залитане в една посока, тъй като след 10 години може да има нови и още по-ефективни технологии.

Газовите сътресения

Цените на газа, които преди кризата бяха средно 20 евро за мегаватчас, запазващи се около това ниво в последното десетилетие, скочиха до над 200 евро през март тази година. На този етап не се очаква да паднат под 100 евро до 2025 г., поне според експертните изчисления на анализаторите от Ember. Експертите на Goldman Sachs пък имат очакване за спад на цените под 100 евро през следващата година, но корекция винаги може да има. Цените на газа се приемат за движещи цените на електроенергията в Европа в момента. Това е така обаче и заради загубата на производството от ядрени мощности и този факт трябва да бъде взет предвид. Примерите с Германия, а още по-отскоро и Франция в съчетание със сушата през последната година са показателни. Именно това извади на преден план газовите централи - те са в състояние да запълнят най-гъвкаво производството на електроенергия. Работата им в продължителен период от време, така, както се случи през тази година, от своя страна доведе до невероятен скок на цените на електроенергията. Сега газовите централи са заплашени от недостиг на газ от една страна, което означава намаляване на работата им и от друга страна ще бъдат подложени и на въздействието от ценови натиск, особено ако има таван на цената на газа.

Търговците на природен газ очакват, че сътресенията на газовия пазар ще продължат и през следващата година. Причината е загубата на руските газови доставки. Експертите сравняват тази загуба на 100 млн. тона LNG, от които Европа е възстановила 40 млн. тона от различни доставчици. Търсенето от страна на индустрията е спаднало с до 25 %, а според последните данни на Европейската комисия. В същото време потреблението на синьо гориво е намаляло с 9 на сто.

Въпросът е, че никой не може да прогнозира какво ще е търсенето.

Краткосрочните рискове

Европейските газохранилища са запълнени над 90 %, което в сравнение с предходната 2021 г. осигурява поне до около 9-10 млрд. куб м природен газ повече. Това е добра новина. Добра е и новината за пускането на двата газопровода Baltic Pipe и българо-гръцката IGB.

Рисковете обаче остават. Заради "саботажа" на двата газопровода "Северен поток" и "Северен поток 2" Европа няма да може да разчита на основните руски газови потоци и ще трябва да се примири с настоящото украинско трасе, което е с възможности за доставка на 6 млрд. куб м, както и с "Турски поток" с около 13 млрд. куб м. Ще трябва да отчете и намаляването на доставките от холандското находище Гронинген.

Както сочат изчисленията, отпадането на някои производствени мощности в Европа, мека зима и намаляване на търсенето с 15 %, тоест на потреблението, както и запазване на настоящите доставки на LNG, плюс още поне 7 млрд. куб м природен газ ще гарантира сравнително спокойно преминаване през зимния сезон. Два са най-големите рискове - потреблението и доставките на LNG.

Временен застой

Европа е изправена пред един проблем и той се нарича сигурност на доставките. В случая става въпрос за доставките на изкопаеми горива, от които Европа ще има особена нужда през тази зима, а и поне през следващите поне две. Това се отнася в голяма степен за природния газ, но въглищата също са на дневен ред. Това е така и заради разклатеният капиталов пазар, което съответно се отразява и ще продължи да се отразява на инвестициите в енергийния сектор като цяло.

Тези дни експертите от Statista представиха графика на енергийния ландшафт на Европа, базирани на последния годишен доклад на BP. Изводът е следният: в региона съществуват различия, но както и преди те представляват основния дял на източниците на енергия, от които зависи континентът. Изключение правят Франция, която разчита основно на ядрена енергия и Дания, която се базира изключително на възобновяемите източници на енергия и основно на енергията от вятъра.

Исландия, Норвегия и Швеция са единствените страни в Европа, които залагат основно на хидроенергетиката. Въпреки че това е само един от възобновяемите източници на енергия BP го отделя в подкатегория заради въздействието на хидроенергийните проекти върху околната среда. В Исландия и Норвегия на хидроенергетиката се пада дял от над 60 % за енергоснабдяването на страните.

Войната в Украйна доведе до преосмисляне на енергийната политика на много държави. Погледите обаче основно са насочени към Германия, заради силната зависимост от доставките на природен газ от Русия от една страна и наблягането на алтернативните източници на енергия от друга. Сега реалностите там са такива, че страната отново отвори въглищни централи и допусна удължаване на живота на ядрени мощности. Това не означава отказ от декарбонизация, а просто забавяне на темпото, за да бъде гарантирана сигурност на енергийната система, устойчивост и достъпност. Въпреки това критиците на немския подход предупреждават, че има отстъпление и то по отношение на Системата за търговия с емисии и осъждат опитите за намеса в дизайна на пазара на електроенергия. "Политиците трябва да устоят на изкушението да се занимават с дизайна на пазарите на електроенергия. Опитите да се напълни държавната хазна с неочаквани данъци върху печалбите на енергийните фирми само ще навредят на европейската система, като увеличат несигурността относно възвръщаемостта, която тя предлага на инвеститорите. А инвестициите са спешно необходими за преодоляване на настоящата криза", предупреждава в своя статия за Economics проф. Veronika Grimm.

Всъщност настоящата енергийна криза, подхранена от спирането на газовите доставки е само временен застой на процеса на декарбонизацията и връщане на политиците към едно по-толерантно отношение към тези горива, които законодателно изтриха от банковата система. Многократно споделяната теза, обратна на базата на зелената сделка, че е необходимо запазването на въглеродно-интензивни активи, за да се финансира и гарантира декарбонизацията се завръща успешно, въпреки че и този път тя среща противници, които застават сега пък на позицията за ново моделиране на поведението на потребителите. Нещо повече продължава да е в изолация от банковите среди.

Търсенето и намирането на консенсус по тези проблеми вероятно ще се намери. Това обаче няма как да стане с таван на цената на газа. Ако очертаните проблеми по отношение на енергийната сигурност и устойчивост ще забавят енергийния преход с около поне три години, налагането на таван на цената на газа може да доведе до удължаване на процеса на декарбонизация до 5-7 години. Все още остава неизследван въпроса дали и какво разделение в обществото може да предизвика изпреварването на енергийната сигурност и устойчивост пред достъпността. Въпросът, на който също няма отговор е на коя страна ще застанат инвеститорите.

Стара истина е, че признаването на проблема е част от решението.