Началото на индустрията за Малки модулни реактори във Великобритания. Или кой ще се осмели да бъде първи с технологията
Промишлеността се нуждае от повече сигурност относно местоположението и финансирането, преди секторът да тръгне напред
Малките модулни реактори (SMR) са част от амбициозните ядрени планове на Обединеното кралство, но технологията ще се нуждае от значителна правителствена подкрепа, ако иска да има значимо въздействие в икономиката до 2030 г. През април 2022 г. британската стратегия за енергийна сигурност (British Energy Security Strategy (BESS) на правителството постави цел от 24 GW инсталиран ядрен капацитет до 2050 г. спрямо 5,9 GW в момента, припомнят от специализираното издание Hydrogen Economist.
BESS включва целта да се постигне окончателно инвестиционно решение за един проект в този парламент – почти сигурно ще бъде 3.2GW проект за АЕЦ Sizewell C на френската енергийна компания EDF. Той е идентичен с проекта Hinkley C. Следващата стъпка е да се вземе инвестиционно решение и за още два ядрени проекта в следващия парламент, „включително малък модулен реактор, чиято стойност ще се определя, а и са нужни съответните регулаторни одобрения”.
Яйцето или кокошката
При ММР засега липсват икономии от мащаба, но се очаква да се възползват от спестяване на разходи чрез икономии от масовото производство, с „десетки или може би дори стотици реактори, построени във фабрика“, обяснява Едуард Кий от консултантската компания Nuclear Economics Consulting Group.
Но те са изправени пред проблем с кокошката и яйцето. Ползите от модуларизацията ще дойдат само ако производителят е построил фабрика, но нито един разработчик все още не е инвестирал в такава, според Кий. Решението за изграждане на фабрика ще изисква „или голяма книга с поръчки… или спекулативна инвестиция, преди да дойдат поръчките на клиентите“, казва той.
Технологичният производител Rolls Royce, лидерът в развитието на ММР в Обединеното кралство, вече предложи на правителството да подкрепи енергийната система с около 7 GW нов ядрен капацитет в 16 проекта. „Ролс Ройс и неговите партньори не могат да си позволят да доведат своя дизайн до търговска наличност само при случай на поръчки“, обяснява Стефан Томас, професор по енергийна политика в университета Гринуич.
Договори за разлика
Търговският орган на Обединеното кралство Асоциацията на ядрената промишленост (NIA) призова правителството да въведе процес на договор за разлика (CfD) за ММР, за да помогне за осигуряването на сигурност на индустрията. Разходите за предоставяне на договори за разлика за стартиране на проект за промишлен проект за малки модулни реактори могат да бъдат сравними с тези за АЕЦ Hinkley Point C. Проучване от 2016 г. на фирмата за инженеринг и дизайн Atkins от името на правителството оценява разходите от £101/MWh ($113/Mwh) през за 2015 г. за първия SMR в Обединеното кралство, падайки до £70-80/MWh до десетия блок. Данните са далеч преди светът да се сблъска с нов ръст на цените и инфлацията на стоки и услуги.
Противоречивият договор за разлики за АЕЦ Hinkley Point C бе определен на £92,50/MWh в пари през 2012 г. със срок на договора от 35 години. Договор за разлика при нова офшорна вятърна енергия идват на по-малко от половината от тази цена за една трета от времето. Но и мощността и разполагаемостта са значително по-малки.
Правителството всъщност ще печели пари от договора за разлика на Hinckley при текущия пазар и стойността на електроенергията, но би било скъпо, ако цените на електроенергията на едро паднат. Цените на електроенергията за ден напред в Обединеното кралство бяха средно £117/MWh през 2021 г. Сега са средно £216/MWh досега тази година, като се очаква доставните цени да бъдат още по-високи за следващата година. Но цените за пазар „Ден напред“ бяха средно само £44,25/MWh през 2013-20.
Готовност на проектите
От индустриалният орган NIA заявиха по-рано тази година, че първият Rolls Royce ММР „ще бъде свързан към мрежата през 2031 г., като всяка година след това ще се включват по два нови модулни реактора“. Това е изключително оптимистичен срок, като се има предвид, че Rolls Royce обяви през 2020 г., че ще отнеме десет години от първата поръчка до първата оперативна единица и че все още не са направени поръчки.
Проектът на Rolls Royce с мощност 470 MW влезе в процеса на общо одобрение на дизайна (GDA) на Обединеното кралство едва през април 2022 г. Очаква се ядреният регулатор на Обединеното кралство да разгледа документацията, а за евентуално одобрение на проекта ще минат 4-5 години.
В САЩ фирмата SMR NuScale е набелязала начална дата за 2030 г. за операциите на първия си проект, но фирмата вече има одобрен дизайн, първи клиент, първи обект и значителна правителствена подкрепа. Публичният енергиен консорциум UAMPS ще изгради проекта в Айдахо Фолс с помощта на безвъзмездна помощ от почти 1,4 милиарда долара.
Къде ще се разположат реакторите във Великобритания
Засега остава открит въпросът къде в Обединеното кралство могат да бъдат разположени 16 малки модулни реактора. Има само няколко налични места за ядрено развитие и „ако големите реактори продължат напред, правителството може да предпочете да използва тези места за тях, вместо да ги „прахосва“ за много по-малки реактори“, разсъждава Томас.
NIA заяви през март тази година, че с отварянето на процеса на общо одобрение на дизайна и предоставянето на яснота относно местоположението са двете най-големи предизвикателства пред навременното внедряване на ММР технологиите.
Асоциацията призова за нов процес на разполагане на модулни реактори „или чрез разрешаване на повече ядрени лицензирани обекти, или чрез одобрение на неизползвани изоставени зони за съхранение на ММР без специална категоризация“.