RystadEnergy: Ограничението на приходите на енергийните компании в ЕС ще е от помощ за потребителите, но може да ограничи амбициите за ВЕИ

Спешните мерки на Европейския съюз за справяне с енергийната криза в региона може да не постигнат предвидените цели, поне що се отнася до амбициите за възобновяема енергия, според проучване на Rystad Energy. Предложението на ЕС за временно ограничаване на приходите на производителите на електроенергия има за цел да обхване неочакваните печалби на производителите на възобновяема енергия, които се възползват от ниските производствени разходи през настоящия етап на високи цени на електроенергията.

Проучване на Rystad Energy обаче показва, че около 60% от общия инсталиран капацитет за възобновяема енергия (ВЕИ) в ЕС получава приходите си от договори с фиксиран лихвен процент, договорен много преди енергийната криза – с цени като цяло под настоящите спот цени.

Според Европейската комисия приблизително 117 милиарда евро вероятно ще бъдат събрани чрез прилагане на таван на приходите за производство на електроенергия с ниски въглеродни емисии и въглища, но тези „неочаквани“ печалби, описани от ЕС, представляват само 40% от производителите от възобновяема енергия. Наистина, разпределението на приходите от изграден капацитет в Европа показва, че по-малко от половината от производствения капацитет ще попадне под обхвата на политиката за ограничаване на приходите.

Твърденията, че ВЕИ правят „неочаквани“ печалби по време на кризата са по-сложни, отколкото смятат от Европейската комисия. Насочването към всички видове източници с подобна политика обърква пазара и поставя под въпрос ефективен отговор. Във време, когато ЕС би трябвало да ускори темпа на разполагане на ВЕИ, той рискува вместо това да изпрати предупреждаващ сигнал към инвеститорите, като в същото време остави без внимание въпросът за увеличаване на капацитета.

В тази връзка от Rystad Energy отбелязват, че инвеститорите и разработчиците може да се оттеглят, а това да доведе до по-ниски инвестиции, забавяне на проекти и предоговаряне на дългосрочни договори за проекти, които все още са в етап на разработка.

Предвид новите амбициозни цели на ЕК за ВЕИ, би изглеждало разумна да се разгледат и действителните промени, пред които е изправен секторът: издаване на разрешителни, цени на търгове и подкрепа на веригата за доставки, така, както направиха САЩ с приетия наскоро Закон за намаляване на инфлацията.

„Безпрецедентната намеса на ЕС, макар и необходима е временна и не решава нищо по проблема, касаещ средносрочния и дългосрочния недостиг по отношение на доставките. ВЕИ индустрията е най-добрият шанс на Европа за производство на достъпна и сигурна енергия, но тази политика намалява възможността за инвестиции от страна на частния сектор. Ако възобновяемите енергийни източници искат да заемат правилното си място в енергийния микс на Европа, те ще се нуждаят от подкрепа на свой ред в близко бъдеще“, казва анализаторът на ВЕИ-сектора към Rystad Victor Signes.

През последните месеци цените на електроенергията стигнаха рекордно високи нива, средно над 500 евро/MWh през август, а рекордните дневни и седмични цени надвишиха 700 евро/MWh. ЕС и неговите страни членки се стремят да въведат горна граница на печалбите от възобновяеми източници като предложението е за  180 евро/MWh, независимо от пазарната времева рамка, в която компанията продава електроенергията. Това ограничение ще се прилага за вятърни, слънчеви, биомаса, ядрени, лигнитни и някои водноелектрически централи. Приходите над тавана на цените ще бъдат пренасочени към държавите-членки и използвани за подпомагане на домакинствата и бизнеса, които са изправени пред финансово сътресение, поради рязко нарастващите сметки за енергия. Според Комисията приблизително 117 милиарда евро вероятно ще бъдат събрани чрез прилагането на тази мярка.

Тъй като таванът на приходите ще се прилага за всички централи за възобновяема енергия, само около 40% ще се възползват от настоящата криза. От 2000 г. повечето европейски правителства въведоха политики за субсидиране, за да стимулират развитието на възобновяемата енергия. Тези схеми, известни като захранваща тарифа (FiT), захранваща премия (FiP) и договор за разлики (CfD), бяха широко приети от първите разработчици на възобновяема енергия, тъй като предлагаха доходоносни тарифи спрямо средните цени на електроенергията. Тези исторически субсидии, продължаващи между 15 и 25 години, сега представляват повече от половината от инсталирания капацитет на региона, като подкрепата е разпределена между различните схеми. Цените на тези двустранни споразумения са средно по-ниски от настоящите цени на електроенергията. През 2015 г. насам правителствата сметнаха тези субсидии за твърде доходоносни за производителите на възобновяема енергия и постепенно ги замениха с търгове. Повечето търгове в Европа са за капацитет със схеми като FiT, FiP и CfD, но дават възможност на правителствата да предлагат тези конкурентни тарифи въз основа на процес на наддаване. Други тръжни схеми предоставят фиксирани субсидии и производителите трябва да продават произведената електроенергия на спот пазара.

Разбивка на приходите от възобновяеми източници

Rystad Energy изчислява, че 17% от общия капацитет, изграден към днешна дата е субсидиран чрез схеми на аукциони, особено в Германия, Испания и Франция. В допълнение, споразуменията за закупуване на електроенергия (PPA) придобиха популярност след 2010 г. и са сключени или с компании, за комунални услуги или с правителства. PPA позволяват фиксирани тарифи, договорени според пазарните условия по съответното време, и представляват 11% от общия капацитет за възобновяема енергия, инсталиран досега в ЕС. Накрая, останалият капацитет (14%) получава приходи директно от спот пазара. Това може да са централи, които са стартирали в началото на 2000-те години и, за които договорът за субсидия е изтекъл оттогава, или са избрали спот пазара, съчетан със стратегия за хеджиране, или, по-скоро, такива, които са заложили на достатъчно висока цена на мощността, за да постигнат рентабилност .

Сред тези различни механизми два вида потоци от приходи са ключови за разбирането на настоящата ситуация: фиксирани приходи и пазарни приходи.

Фиксираните приходи идват от договори с фиксирана тарифа като FiT, CfD или PPA договори (възлагани чрез схеми за субсидиране или търгове). Общо тези договори представляват 60% от общия инсталиран възобновяем капацитет в ЕС (170 GW), разпределен главно между Германия, Франция и Испания. Производителите, експлоатиращи този капацитет, не могат да реализират неочаквани печалби от високите цени на електроенергията, тъй като те са задължени да преразпределят приходите над договорената цена към контрагента в споразумението, отбелязват от Rystad.

От друга страна, настоящите пазарни условия доведоха до значителна промяна – след 20 години, през които правителствата трябваше да плащат фиксирана надпазарна цена на разработчиците на енергия от ВЕИ, правителствата вече печелят. Във Франция правителството предложи FiT субсидии за вятърна енергия на сушата между 2000 г. и 2015 г. със средна тарифа от 82,6 евро/MWh и продължителност от 15 години. Въз основа на средната цена на електроенергията от миналия месец, френското правителство реализира средна печалба от 493 евро/MWh. Съвсем наскоро Френската комисия за енергийно регулиране (CRE) обяви, че приходите от възобновяема енергия за 2022 г. и 2023 г. се очаква да достигнат общо 8,6 милиарда евро за държавния бюджет. За първи път тези приходи са положителни, което пряко отразява текущата тенденция.

Противоположната страна на историята се отнася до пазарните приходи, т.е. капацитет с риск за спот цената. Това включва приходи, получени от схеми на FiP, договорени чрез търгове или субсидии.

Разликата с договора FiT е в начина, по който се изчисляват приходите. Нивото на плащане се основава на премия, предлагана като държавна субсидия над пазарната цена на електроенергията. Тази премия може да бъде постоянна или да варира. Докато този механизъм беше използван, за да се избегне рискът от свръхкомпенсация, по ирония на съдбата, сега той е основният източник на „неочаквани“ печалби за производителите. Наистина, производителите с договори за FiP сега се възползват от високи цени на електроенергията и постоянна премия, в зависимост от схемите. Тъй като приходите от възобновяема енергия варират между фиксирана ставка и пазарна ставка, уместността на подобна политика е под въпрос.

Тъй като прилагането на политиките за управление на пазара по своята същност е сложно, решението на Комисията да предложи постоянен таван, независимо от видовете приходи и спецификите на пазара, доведе до голямо объркване относно въздействието му. Във време, когато възобновяемите енергийни източници трябва да се справят с двойната криза - енергийна и климатична , тази политика изпраща отрицателен сигнал към сектора. След като започне намеса от такъв размер и мащаб на толкова важен пазар като енергийния, въздействията ще са безброй и вероятно ще изискват допълнителна намеса.