Валутните кризи и сривове в Обединеното кралство не са от вчера

За 77 години британската валута се е сривала над 20% спрямо долара пет пъти

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
Георги Вулов
388
article picture alt description

Снимка: AP/БТА

Британският паунд се срина до рекордно ниско ниво за всички времена в понеделник, тъй като международните инвеститори реагираха на плановете, изложени от новия министър-председател и министъра на финансите на страната, за намаляване на данъците и увеличаване на държавните разходите, за да смекчат ефекта върху домакинствата и бизнеса от нарастващите цени на енергията.

Още по темата

В един момент валутата падна до 1.0327 долара, което е исторически рекорд. Британската лира е спаднала с почти 8% от четвъртък до понеделник и с 21% от началото на годината, темп, който може да бъде сравняван с валутните кризи, белязали следвоенната история на Великобритания, сравнява „Ройтерс“.

Ето и ключови епизоди от валутната драма на Великобритания след Втората световна война:

Гласуване за Brexit, 2016 г.

Паундът падна с 8% на следващия ден, след като британският електорат гласува за напускане на Европейския съюз. Той вече беше надолу от около година и достигна дъно от 1.145 долара в началото на октомври 2016 г. – общият спад за годината е 28%.

Черната сряда, 1992 г.

Повратна точка за членството на Великобритания в Европейския съюз беше септември 1992 г., когато Обединеното кралство прекрати участието си в механизма на обменните курсове - система, предназначена да намали валутните колебания преди въвеждането на еврото. Но така и не се стигна до еврото като разплащателна валута във Великобритания.

Това доведе до рязка девалвация на паунда и, въпреки че икономиката в крайна сметка просперира, удари върху репутацията на Консервативната партия с лидер Джон Мейджър и тя бе сполетяна от съкрушителното поражение на изборите през 1997 г. В опит да подкрепи паунда правителството повиши лихвените проценти до 15%, а Bank of England (BoE) продаде резерви на стойност 40 милиарда долара през двата месеца, преди Черната сряда.

Наложи се Великобритания да води скрито счетоводство, наречено „креативно“, за да скрие степента на загубите на своите валутни резерви, оценени в „тайната книга“ на 12,5 милиарда паунда. През 1997 г. Министерството на финансите обяви, че крайната цена на провала е над 3 милиарда паунда.

Супер доларът, 1985 г.

Паундът в началото на 80-те години на миналия век струваше 2.30 долара, но в началото на 1985 г. достигна рекордно ниско ниво от 1.05 долара. На фона на скока на американската валута, набъбнал от глобалните търговски дисбаланси, паритетът с долара - някога немислим - стана реална възможност.

Въпреки че правителството повиши лихвените проценти, за да предотврати по-нататъшен спад на паунда, това не се случи. Брифингът за медиите на прессекретаря на министър-председателя Маргарет Тачър през януари 1985 г., който трябваше да успокои финансовите пазари, имаше обратен ефект.

„Решаването на проблема не беше подпомогнато от реакцията на пресата, тъй като тя не разбра, че правителството няма конкретна цел за паунда, и реши, че кабинетът е напълно несигурен какво трябва да е нивото му“, оплака се един министър, според протоколите от заседанията на кабинета, публикувани години по-късно.

В крайна сметка паундът се повиши спрямо долара, след като петте водещи индустриални държави в света по това време сключиха споразумението Plaza, с което се договориха, че щатският долар е надценен и ще предприемат действия за отслабването му.

Кризата заради МВФ от 1976 г.

До средата на 70-те години икономиката на Великобритания беше в тежко положение. Опитите за предизвикване на бум в началото на десетилетието доведоха до сериозен крах няколко години по-късно, изострен от петролната криза.

Инфлацията надхвърли 25% през 1975 г. и новата плаваща лира беше в свободно падане, като в крайна сметка достигна рекордно ниско ниво до 1.58 долара през октомври 1976 г.

Мрачна поредица от прогнози за държавни заеми даваха сигнали, че Великобритания може вече да не е в състояние да изплаща собственото си развитие, което принуди финансовия министър Денис Хийли да потърси външна помощ от Международния валутен фонд - удар върху престижа на Великобритания като голяма икономическа сила.

Заемът от 3.9 милиарда долара беше най-големият, вземан някога от МВФ, а цената бяха дълбоки съкращения на публичните разходи. По-късно Хийли недоволстваше, че държавните заеми са се оказали много по-добър изход от прогнозите за тях, повдигайки въпроси дали кредитът, който беше изплатен предсрочно на МВФ, наистина е бил необходим.

Девалвацията от 1967 г.

Сменящите се консервативни и лейбъристки правителства се бореха да ограничат разходите през 60-те години на миналия век, оказвайки натиск върху паунда, който беше фиксиран на 2.80 долара.

През 1967 г. натискът стана неустоим, но несъгласието между правителството и Банката на Ангрия (BoE) - която се противопоставяше на намаляването на стойността на лирата като лесен начин за излизане от проблемите на Великобритания - означаваше, че девалвацията е била лошо управлявана.

Инвеститорите знаеха, че играта е приключила през ноември 1967 г., когато министърът на финансите Джеймс Калахан предпочете нито да потвърди, нито да отрече в парламента дали се водят разговори за девалвация или за спешен заем.

BoE нямаше друг избор, освен да изгори резервите за един ден, докато девалвацията на паунда до 2.40 долара не беше официално обявена от лейбъристкия премиер Харолд Уилсън, за когото паундът беше символ на национален статут. Той беше подиграван и обвиняван, защото каза на обществото, че паундът „тук във Великобритания, в джоба ви“ ще струва не по-малко след девалвацията.

(един долар = 0.9358 паунда)

Обзорът е публикуван първо на business.dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща