Трафик без отпечатък – как се дава път на повече велосипеди

Репортаж за Real Time Future

Белгия е в челната десетка на европейските страни, които най-много отделят емисии на парникови газове в атмосферата. Според статистика на Евростат от тази година, кралството е на седма позиция с 10,6 т CO2 на глава от населението, което е значително по-високо от средните за ЕС 8,4 т.

За да редуцира количеството отделяни емисии, Белгия предприема драстични мерки. От 2026 г. само фирмените автомобили, които не отделят парникови газове, като например електрически автомобили, все още ще отговарят на условията за приспадане на данъци.

От 2029 г. вече няма да може да се регистрира нов автомобил, който работи с дизел, бензин или има хибриден двигател. От 2030 г. дизеловите автомобили няма да бъдат допускани по улиците на Брюксел, а от 2035 г. – и тези на бензин.

Федералното правителство си е поставило амбицията да накара повече хора и компании да се откажат от дизеловите и бензиновите автомобили и да разчитат все повече на екологичния обществен транспорт, отбелязва в материал за електронното издание innovationorigins.com анализаторът Мариас Ванхеерентали.

Детайлна разбивка на приоритетната програма показва, че в следващите години ще се работи за привличане на повече пътници във влаковете, нова екологична визия на автобусите, велосипедна инфраструктура и още по-добра свързаност между тях.

С колело в автобуса и влака.

Визията за развитието на железопътната мрежа в Белгия има за цел до 2040 г. да увеличи пазарния дял на пътническите превози от 8% на 15%, а на товарните – от 12% на 20%. Около големите градове влакове ще се движат на всеки 15 минути, а в по-малките във вътрешността на страната – на половин час. Визията изисква и изработване на нов интегриран график между влаковете и автобусите.

За безпроблемното придвижване от автобус на влак, за пътниците с колелета и тротинетки има обособени вагони.

Аналогична е ситуацията и при автобусния транспорт. Огромни средства годишно се отделят на обществената транспортна компания De Lijn, за да функционира като екологична и енергоефективна система.

Автобусният парк заедно със спирките в Брюксел и цялата фламандска част на страната са изцяло заменени със соларни панели, поставено е светодиодно енергоефективно осветление върху електронните табла.
Провинция Валония планира да разшири трамвайната мрежа в Лиеж и да я свърже още по-добре с велосипедната и железопътната мрежа.

По отношение на вътрешния интериор на автобусите – огромно пространство е обособено за инвалидни колички, седалки за майки с деца и колелета.

Седалките се сгъват, така че се освобождава повече място за превозни средства. Седалката за инвалидите пък е снабдена с двойни заключващи се колани, които минават през инвалидната количка, гарантирайки сигурността на пътника.

Всички тези многомилионни инвестиции убеждават обикновения белгиец, че може да ходи на работа и без своя автомобил. Все по-често ще срещнете пътуващи, качили тротинетката или колелото в автобуса, а оттам на влака.

Неделен велотрафик, Брюксел, Белгия.

Велосипедът е в ДНК на белгиеца. Обичайна гледка е рано сутрин за работа да попаднете в трафик от велосипедисти на всякаква възраст. Едни в спорна екипировка, други – в бизнес костюми. Дами с токчета въртят педалите със завидна скорост за поредната делова среща. Други пък возят децата си към детската градина или училище в специалните електрически велосипеди – гондоли. Не е необичайно на все по-задъхващата се веломагистрала между градовете да видите достолепна баба, качила се на колелото с теглич и закрита карета за домашния любимец – куче, котка, декоративно свинче или пък пор, накипрен с папийонка.

Истински бум при закупуването на велосипеден е регистриран през 2020 г., когато светът беше затворен заради пандемията от коронавирус. Според статистика на Федерацията на автомобилния сектор и свързаните сектори Traxio, продажбите на нови велосипеди само в специализираните магазини се е увеличила до близо 600 хил. спрямо предпандемичната 2019 г. Това е 4% ръст на търсенето в сегмента с електрически велосипеди.

Друга статистика също доказва, че класическият велосипед, електрическият и нашумялата през последните години тротинетка, са неотменима част от комбинираното придвижване на белгиеца. 

В онлайн проучване, проведено от изследователската агенция iVOX от името на Федералната публична служба за мобилност и транспорт между 2 и 15 декември 2019 г. сред 2000 пълнолетни белгийци, по-голямата част от анкетираните (62%) заявяват, че основно използват велосипеда за придвижване до работа или най-близката спирка за разстояние между 2 и 10 км.

Велосипеди до автобусна спирка, близо до Централната жп гара в Антверпен.

На въпрос дали използват колелото като междинно трансферно средство до гарата или спирката, близо половината от анкетираните са заявили, че точно по този начин се придвижват.

На въпрос какви са предимствата на велосипеда, анкетираните са отговорили: здраве (72%), лесна поддръжка (50%) и екологичен аспект (34%).

Друга причина анкетираните да предпочитат придвижването до работа с колело е това, че компанията заплаща допълнително бонус към заплатата за изминат километър. Обикновено тарифите на фирмите са около по 8 евроцента на ден за изминат километър.

Големите велоинвестиции

Ситуацията от последната година с драстичния скок на горивата принуди хората да се откажат от автомобилите. А това допълнително натовари велоалеите и ключовите веломагистрали между отделните градове. Задръстванията пренаредиха и начертаните годишни транспортни приоритети на отделните местни правителства. На преден план излязоха проекти за безопасна велосипедна инфраструктура, велосипедни мостове, тунели и велосипедни пътеки.

Новоизграден веломост в Хаселт. Снимка: https://newmobility.news/

Инвестициите наистина са внушаващи. Само във фламандската част на страната са предвидени допълнително 150 млн. евро. Парите също са от Плана за възстановяване и устойчивост. „Едно от хубавите неща след онзи ужасен период е, че много хора преоткриха велосипеда като транспортно средство“, казва фламандският министър на вътрешните работи Барт Съмърс пред обществената телевизия VRT.

За последните две години в ремонти и нови пътища са похарчени други най-малко 300 млн. евро. Колосална сума, която дава път на екологичният транспорт, превръщайки го в достъпен, сигурен и качествен начин на придвижване.

______________________________________________________________________________________________

Апостол Апостолов е журналист с над 20-годишна практика в телевизии и интернет издания.

Работи основно в ресорите икономика, енергетика, транспорт и инфраструктура.

От 2020 г. живее в Белгия, където работи и специализира в голяма логистична компания.