EMI: Промяната на тарифната структура за достъп прехвърля финансовата тежест от крайните клиенти към производителите

 Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/

С Решение №Ц-19 от 1 юли 2019 г. КЕВР направи съществени промени на цената за достъп до електропреносната мрежа. Чрез промените се разширява кръгът на задължените ползватели на мрежата и се въвеждат три различни нива на цената за достъп в зависимост от мрежовите разходи, които предизвикват съответните категории ползватели.

Решението на Комисията е в съответствие с изискванията на член 104, ал.2 от ЗЕ, в сила от 01.07.2019 г., съгласно който „цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия...“.

Калкулацията на цените за достъп до електропреносната мрежа е направена в съответствие с чл.26 ал.1 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия - „въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи … и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за продажба на територията на страната и за износ …“.

Промените за производителите

До края на юни 2018 г. срещу цена от 3.02 лв./МВтч производителите на електрическа енергия от слънце и от вятър получаваха право на достъп до мрежата. За останалите производители това право беше безплатно. През новия регулаторен период, започнал от 1 юли 2019 г., всички производители - ползватели на мрежата, ще плащат цена за достъп в размер на 2,12 лв./МВтч, а така наречената „динамично променяща се генерация“, т.е. производство, което е трудно предвидимо заради спецификата на енергийния ресурс (слънце и вятър), ще плаща по-висока цена от 5.14 лв./МВтч.

Тези цени ще осигурят на ЕСО приходи от производителите с размер  97.1 млн.лв., необходими за надеждността на електроенергийната система, в т.ч.: 15  млн. лв. от производителите с динамично променяща се генерация и 82.1 млн. лв. – от другите производители.

Близо 57 млн. лв. от бъдещите постъпления от цена за достъп ще са необходими на ЕСО за покупка на разполагаемост за студен резерв, следвани от разходи за резерв за услуги от 17.5 млн.лв. и за допълнителен резерв, предизвикан от ВЕИ, в размер на 8.8 млн. лв. С останалите постъпления в размер на 13,8 млн. лв. ЕСО ще покрива ½ от своите условно-постоянни разходи за управление на системата (плюс съответната възвръщаемост).

На крайните клиенти – честито!

Промяната на тарифната структура за достъп води до прехвърляне на почти цялата досегашна финансова тежест от крайните клиенти към производителите. Цената за достъп на крайните клиенти се понижава от досегашните 1.39 лв./МВтч на 0.41 лв./МВтч или с над 70%!

Видимата причина за това е нарастването на броя на ползвателите на мрежата, задължени да плащат за правото за достъп. По-важният фактор обаче, допринесъл за този драстичен спад, е друг. И това е начинът, по който КЕВР е оценила разходите, предизвикани от крайните клиенти, съответно необходимите приходи, които те трябва да осигурят на ЕСО. Според КЕВР, размерът на тези приходи е 13.8 млн. лв., което отговаря на ½ от условно-постоянните разходи на ЕСО за управление на системата (плюс съответната възвръщаемост) и не включва разходи за закупуване на разполагаемост за студен резерв и допълнителни услуги.

При така приетите цени се очаква крайните клиенти да осигуряват около 12% от приходите на ЕСО за достъп, а производителите – останалите 88%.

Решение №Ц-19/01.07.2019 г. оформя следната структура на приходите на ЕСО за предоставен достъп до системата, съответно по източници и по предназначение:

Възражения срещу промените

Възражения имат най-вече производителите. Основните от тях могат да бъдат резюмирани по следния начин:

• с утвърждаването на три цени за достъп се допуска неравноправно третиране от една страна между крайни клиенти и производители, а от друга - между производителите на енергия от слънце и вятър и всички останали производители;
• липсват мотивите на регулатора защо всички разходи за студен резерв и допълнителни услуги са пренасочени от крайните клиенти към производителите;
• изненадващото въвеждане на цена за достъп за производителите  нарушава ценовата рамка,  сключените договори и увеличава финансовия им риск;
• липсва обосновка на ценообразуващите елементи, които определят параметрите  на цената са достъп;
• съществуват съмнения, че чрез цената за достъп повторно се плаща на ЕСО за балансиране на системата;
• липсата в Наредба №1 от 14 март 2017 година за регулиране на цените на електрическата енергия на механизъм за разпределение на разходите между цените за достъп и пренос позволява на Комисията да пренася разходи от едната към другата цена без съответната обосновка.

По-подробно, възраженията, както и отговорите на КЕВР по тях, могат да се видят в линка към цитираното ценово решение.