Цените на петрола и горивата поевтиняват, но няма място за оптимизъм за газа и емисиите

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
721
article picture alt description

източник: ExxonMobil

Цената на бензин А95 за последния месец е поевтинял с 0,16 лв. за литър (минус 4,72 % ) - очертава се ясна тенденция към поевтиняване, след като горивото от 3,39 лв. на 21 юли спада на 3,23 лв. за литър през август. За една година обаче поскъпването на А95 е с 42,29 % или с 0,96 лв. за литър. А95 е бил най-скъп в периода 8 - 10 юли т.г. - 3,41 лв. за литър.

При дизела поевтиняването за последният месец е с 0,17 лв. за литър или от 3,54 лв. за литър на 21 юли към 20 август цената вече спада до 3,37 лв. за литър (минус 4,80 % ), като и тук тенденцията е за поевтиняване. Лекият спад на цената на дизела сега обаче не може да компенсира значителното му поскъпване за една - в рамките на 48,46 % към днешна дата или с 1,10 лв. за литър. Дизелът е струвал най-скъпо между 30 юни и 6 юли, както и на в дните 9 - 11 юли - 3,56 лв. за литър.

Поевтиняване има и при пропан-бутана, като за последния месец цената се е понижила с 0,12 лв. за литър или с 8,82 процента. Така, ако на 21 юли това гориво е струвало 1,36 лв. за литър, то към 20 август спада до 1,24 лв. за литър. Тук движението на цените е по-различно в годишно изражение, като за една година поскъпването е с едва 5,98 % или с 0,07 лв. за литър, а тенденцията за спад остава. За последните три месеца пропан-бутанът е струвал най-скъпо през периода 21 - 26 май, когато е стигал до 1,60 лв. за литър.

Що се отнася до метана, при него, за разлика от другите горива, възходящата тенденция се запазва. Метанът остава най-скъпото гориво, като за последния месец поскъпването е много високо - с 45,68 % или с 1,69 лв. за кг. Така, ако на 21 юли метанът се е търгувал на цена от 3,70 лв. за килограм, то на 20 август цената му вече е значително по-висока - 5,39 лв. за кг.

Нещо повече, в годишно изражение цената на метана е нараснала с невероятните 213,37 % или с 3,67 лв. за кг. - на 20 август миналата година е струвал едва 1,72 лв. за килограм.

Българските експерти са обнадеждени, че ако петролът, в частност сорт Brent продължи да поевтинява, има шанс за още малко понижение на цената на бензина. Както отбелязват от БПГА - от една страна нестабилността на международните пазари остава, а от друга, след приключване на сезона на пътуванията, септември идва със свиване на потреблението. Всичко това се отразява и цената на горивата на вътрешните пазари.

В допълнение последните данни продължават показват значително намаляване на спекулантите от рода на хедж фондовете на чистите дълги позиции за двата сорта Brent и WTI и то за втора поредна седмица до най-ниското ниво за последните пет години. Освен това на международните пазари се наблюдава ново разместване на доставките на петрол. Може да е временно, но това също влияе върху ценовите нива - Индия и Китай се насочват към по-евтиния напоследък саудитски петрол, а руските доставки се пренасочват към Египет и Шри Ланка. Вниманието на търговците се насочва и към по-евтиния американски петрол. Безспорно пазарите са в период на търсене, което може да отнеме достатъчно дълго време. Факт е обаче, че големите играчи продължават да се дистанцират от руския петрол, а това в определен момент ще доведе до реакция на пазара. Още повече, че наблюдателите очакват спад на руския добив, но не и увеличение на този на страните от ОПЕК. Що се отнася до надеждите за появата на иранския петрол, все още е рано за прогнози.

Казано накратко - международните пазари са в процес на търсене и установяване на някакъв нов ред, което ще отнеме време. Сътресения не могат да бъдат изключени. На този фон остават противоречиви и прогнозите за цените на петрола на големите анализаторски компании.

Анализаторите от UBS изразиха очакване през тази седмица, че независимо от спада на цената на петрола с 20 % до нива под 100 долара за барел, все още има възможност сорт Brent да се обърне до края на годината, тъй като предложенията на световните пазари остава ограничено. Известно е, че спадът на цените бе провокиран от очакванията за рецесия в САЩ и Китай. И все пак, претегляйки всички важни международни фактори, включително и обещанието за слабото увеличение със 100 хил. барела от ОПЕК, от UBS Global Wealth Management допускат, че все още има възможност Brent да скочи до 125 долара за барел до края на годината.

Преди десетина дни подобно допускане направиха и анализаторите на Goldman Sachs Group - връщане на Brent до 130 долара за барел. Нещо повече, те допуснаха и връщане на цената на бензина в САЩ до 5 долара за галон. Според експертите именно това е нивото на стабилност на цените на пазара, така че да се решат проблемите с недостига.

Точно противоположна е позицията на нидерландската инвестиционна банка ING, която понижи прогнозата си за сорт Brent с 22 % до 97 долара за барел спрямо предишната, която бе за 125 долара за барел.

Оттук нататък остава очакването дали ще се сбъдне прогнозата на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за пренасочване на големите потребители на газ и в частност на индустрията към използването на петрол и каква ще е първоначалната и последващата реакция на пазара в ценово изражение.

Раздвижването на газовия пазар все още предстои

Ако някой смята, че с увеличаването на доставките на втечнен природен газ (LNG) от САЩ Европа е решила проблемът си, а пазарът се е наместил, много се лъже. Голямата газова игра тепърва започва.

Русия намали до минимум износа на газ за Европа. Страната, основно в лицето на "Газпром" , обаче е изправена пред сериозно предизвикателство - намиране на нов пазар, който да може да поеме количествата от около 135 млрд. куб м, които досега бяха доставяни за Европа. Самата Европа трябва да намери такъв, а и по-висок обем, който да осигури вътрешното спокойствие за индустрията и битовите потребители. Освен това става въпрос за пари. Руските анализатори допускат, че все пак не става въпрос за толкова големи количества, имайки предвид определени пазари и на тази база допускат, че частично руския газ ще продължи да държи добри позиции в Европа до 2030 година. Вносът на ЕС от 150 милиарда кубични метра през миналата година представляваше 30% от производството на Газпром и 20% от производството на Русия - или близо 70% от износа на газ по тръбопроводи и около 60% от общия износ на газ на Русия, включително LNG. Турция отделно е внесла около 25 милиарда кубически метра руски газ през 2021 г., което представлява по-голямата част от около 30 милиарда кубични метра в износа на Газпром на запад извън ЕС. За тази цел, според руския петролен и газов експерт и бивш министър на енергетиката Юрий Шафраник, Европа все още може да приема 35 млрд. -45 млрд. куб м газ годишно през 2030 г. Това означава търсене на пазар за около 130 млрд. куб м.

На този фон Русия възобновява плановете си за нов газопровод с Китай и разширяване на вътрешната си мрежа и анализаторите са на мнение, че проблеми ще има, но са решими.

И ако изглежда, че Русия има опции, не така оптимистична е картината за Европа и европейската индустрия. Тревожни са данните не само за доставките, но и за ценовите нива. По всичко изглежда, че през тази година Европа ще плати огромна сума за внос на природен газ. Година по-рано сумата от 250 млрд. Евро, платена от страните от Европейския съюз изглеждаше огромна. Предвид факта, че цената на LNG е значително по-висока с 30 до 50 % в зависимост от редица фактори, изглежда, че Европейският съюз тази година ще трябва да плати над 500 млрд. евро.

Уроците, които спот пазарът дава, не са успокояващи. За една година цената на газа по индекса TTF на борсата ICE се е увеличила 10 пъти. Преди година, на 23 август, цената на газовите фючърси бе 26.77 евро за MWh, а в петък 19 август стойността успя да достигне до 261 евро за MWh, въпреки че затвори при малко по-ниско ниво от 257.40 евро за MWh.

Тревожните новини се пренасят и на пазара на емисии. Всъщност именно ръстът на цената на СО2 е първият сигнал за опасенията, изразени от МАЕ - тенденцията за превключване от газ на петрол и от газ на въглища. От една страна спекулантите, а от друга изчерпването на свободните квоти, които преди това ЕК намали, са в основата на този ръст на цената по индекса ICE EUA на борсата ICE до неочаквано високото ниво от 97.80 - 98.43 евро за тон. Това ще изисква допълнителни ресурси от страна на индустриалните компании. На национално ниво в България, ще се наложи енергийният регулатор отново да предложи НЕК да бъде докомпенсирана от ФСЕС, а всички енергийни компании разчитат на средствата от Фонда, за да балансират сметките си.

Като в омагьосан кръг не само заради войната в Украйна, но и заради политическото говорене и липсата на експертиза, темите продължават да пропадат една в друга, да се преплитат, а и все по-рядко да намират дългосрочно решение. Зимата е на прага ни. Пазарите ще се наместват според търсенето и предлагането, а прогнозата все по-често е за запазване на високите цени поне до 2025 година.

 Текстът е публикуван първо в dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща