Газовата инфраструктура може сериозно да допринесе за прехода на Европа към нисковъглеродна икономика

По-обширното използване на газовата инфраструктура, както използването на по-големи количества био и нисковъглеродни газове може значително да спомогне за постигането на европейските цели за 2050 г. за беземисионна икономика. Това сочат данните от изследване, направено в 8 европейски държави от екипа на Frontier economics и Рейнско-Вестфалския технически университет Аахен. Изследването е по отношение на бъдещата роля на природния газ в климатично неутрална Европа. Проучването е направено в Белгия, Германия, Швейцария, Чехия, Дания, Франция, Нидерландия и Швеция.

То имаше за цел да покаже възможностите на различните видове възобновяеми и нисковъглеродни газове като природен газ, биометан, водород и синтетичен метан. До момента не е правено такова широко проучване на възможностите на тези видове газ и тяхната роля за нисковъглеродната икономика на Европа.

В момента Стария континент е изправен пред тройно предизвикателство по отношение на целите си до 2050 г. Първото е свързано с доставките на електроенергия, които се очаква да бъдат предимно от възобновяеми източници. Нуждата от ВЕИ ще бъде съществена като до 2050 г. тя ще нарасне 20 пъти – ако през 2017 г. ВЕИ централите са произвеждали 320 TWh на година, то след 33 години визията е те да произвеждат над 6000 ТWh на година. Това води до сериозното предизвикателство да се създадат и намерят правилните и приемливи места за производство на тази електроенергия.

Вторият сериозен въпрос е свързан със съхранението на електроенергия. Временните ВЕИ-та и търсенето на топлинна енергия през студените месеци изискват обширни възможности за енергиен запас.

Третото предизвикателство е по отношение на ефективния пренос и разпределение на електроенергия. Той е от съществено значение при развитието на ВЕИ централите.

Газовата инфраструктура също може да спомогне за енергийния преход на Европа. Тя е пригодена за пренос на възобновяеми или нисковъглеродни газове, а това допълнително ще диверсифицира енергийните доставки. По газопроводната мрежа е напълно реалистично да може да се пренася освен вносен природен газ и биометан, синтетичен метан. Възможно е в бъдеще да се пренася и зелен и син водород, смятат анализаторите.

Освен това газохранилищата имат около 1000 пъти по-голям обем за съхранение на гориво в момента, спрямо складовете за съхранение на електроенергия към момента. Общият обем на газохранилищата в споменатите 8 държави е за 550 TWh.

И при третото предизвикателство с транспорта газовата инфраструктура доминира – тя е доста по-развита от трансграничната енергийна инфраструктура в разглежданите държави.

Според експертите от Frontier Economics не е реалистично, а и е прекалено скъпо цялата икономика да използва само електроенергията като източник на енергия. Най-оптималният вариант е да се използват ВЕИ мощностите, както и тези за производство на биогаз, метан и водород в комбинация с наличната газова инфраструктура. При прилагането на последния, оптимален, сценарий и използване на газовата мрежа спестяванията за бизнеса и домакинствата през 2050 г. варират между 29.5 и 48.6 млрд. евро на година. Към това могат да се добавят и намаляване на разходите с още между 487 и 802 млрд. евро до 2050 г., сочат данните от доклада.