Над 2500 лева може да са административните разходи при соларна инсталация за собствени нужди

Социалният център МИР в кв. Факултета вече има соларна инсталация за собствени нужди. Разговаряме с Балин Балинов, експерт по енергийни решения, „Грийнпийс“ – България, която дари инсталацията и с Боян Василев, Фондация „Здраве и социално развитие". Той работи от над 20 години в екипа на Фондацията, защото вярва в каузата и е удовлетворен от работата на социалните центрове. Той отговаря и за координирането на различни проекти, включително за инсталирането на соларната система. 

Соларната система е дарение от „Грийнпийс“ – България за Център МИР, така че основният мотив в случая не е възвръщаемост на инвестицията. Въпреки това обаче ползите от системата съвсем скоро ще са налице, заради спестените пари от сметки. Смущаващото е, че административните разходи за проекта надхвърлят 2500 лв., което е сериозна сума за малка соларна система за собствени нужди като тази. Най-скъп е нотариалният акт, 1300 лева, наложи се да бъде издаден в случая. Останалите разходи варират между 40 и 300 лева, сподели Балинов пред 3еNews.

Каква е инсталираната мощност на соларната инсталация в социалния център в кв. “Факултета”? Колко е голяма по площ и на база на какви показатели взехте решението за инсталирането ѝ? С какво соларната система е интересна, какви са нейните характеристики?

 

Балин Балинов, експерт по енергийни решения, „Грийнпийс“ – България: 

Соларната система в Център МИР е с мощност 6kWp и се състои от 14 модула, инсталирани върху южния скат на покрива на сградата в кв. “Факултета”. От няколко години екипът на „Грийнпийс“ – България обсъжда възможности да подкрепи социална организация със соларна система за производство на енергия за собствени нужди. Произвеждайки сами енергия от слънцето за собствени нужди, социални институции могат да намалят значително разходите си за сметки и спестените пари да пренасочат за поддържане и подобряване на основните и важни услуги, които предоставят на нуждаещите се. Такива социални организации може да са центрове за временно настаняване, кризисни центрове, общински жилища, училища, детски градини – общински, частни или от неправителствения сектор.

Децентрализацията на енергийната система е основен принцип в нашата кампания за насърчаване използването на възобновяеми източници, а това означава покривите на все повече сгради да се превърнат в малки централи за производство на електричество и топлина. През лятото на 2021 г. проучихме няколко социални организации, които разполагат със собствени сгради в добро състояние и се спряхме на Център МИР. Там ни посрещнаха с ентусиазъм, приеха предложението ни и не се разколебаха, въпреки всички перипетии, които последваха. Десет месеца бяха нужни за узаконяването на соларната система. Същинската работа по документите започна през миналия септември, а откриването е едва сега. Административните процедури продължават да са основна пречка пред изграждането на малки соларни системи за собствени нужди.

С колко могат да се намалят сметките на центъра, какви са в момента и какви са очакванията, какви данни показват други сходни проекти в други страни?

 

Балин Балинов, „Грийнпийс“ – България:

В зависимост от сезона и продължителността на деня очакваме соларната система в Център МИР да произвежда между 500 и 1000 kWh месечно. Сградата е изцяло електрифицирана и енергията ще се използва за собствени нужди. Ако е необходимо, при по-висока консумация, центърът може да черпи енергия и от мрежата.

 

Боян Василев, психолог и координатор във Фондация „Здраве и социално развитие“
© Greenpeace/ Ivan Donchev

Боян Василев, психолог, методист и координатор във Фондация „Здраве и социално развитие“, Център МИР: След покачване на цените на електрическата енергия сметките ни за електричество скочиха между два и три пъти. Ако преди сме плащали по 600-700 лева на месец, след покачването сметките се повишиха до около 2000 лева. Със системата очакваме осезаемо облекчение, но са нужни няколко месеца, за да можем да кажем с точност каква ще е разликата.

 

Балин Балинов: По света организацията „Грийнпийс“ е подпомагала различни соларни проекти. В Тайланд за няколко болници бяха изградени соларни системи за собствени нужди, а средствата за тях бяха събрани от дарителска кампания. В Гърция с подкрепата на местните власти в Солун и Лариса бяха изградени соларни мощности за нуждите на дом за закрила на жени, жертви на насилие, и на детска градина. Навсякъде целта е покриване до 100% на енергийните нужди и постигането на пълна независимост от изкопаеми и твърди горива. В България също така поставихме соларни инсталации на хижа „Тъжа“ (2016) и на хижа „Скакавица“ (2019). Изградихме соларни лаборатории в Професионалната гимназия в Бобов дол (2019) и в Професионалната гимназия по техника и енергетика в Перник (2021), за да могат учениците да имат реален практически достъп до бъдещето на енергийната система и да могат да допринесат за енергийния преход към чисти възобновяеми източници.

 

Разкажете повече за центъра и за ползите, които ще имат хората и кога ще ги видят?

 

Боян Василев, Фондация „Здраве и социално развитие“: От години безвъзмездно помагаме на стотици деца и родители от местната общност в кв. „Факултета“ с две групи детска градина, обучения, консултации от различно естество, медицински прегледи. С хората работят различни специалисти педагози, психолози, социални работници, както и обучени сътрудници от ромската общност, които помагат да се разпространява познанието сред хората.

Ние се издържаме трудно финансово. Нямаме практика да работим само по проекти – безсмислено е да започнеш дейност и свършат ли парите просто да я спреш. Ние искаме нашите дейности да са продължителни и устойчиви.

Ползата от соларната система се изразява в това, че ще намали сметките ни и така от ограничения ни и фиксиран бюджет ще останат повече средства за основните ни дейности в полза на хората. Всъщност „Грийнпийс“ – България ни дадоха страхотна идея и започнахме сходен проект за фотоволтаична система и за друг наш център. Същевременно вече има и хора от общността, които питат за системата и също имат желание да произвеждат енергия по екологичен и чист начин.

 

Какво приложение се използва за отчитане на енергията, която се произвежда и потребява в реално време?

 

Боян Василев: Приложението се нарича solar.web и е подходящо за мобилен телефон. То показва в реално време какви са стойностите на произведената от системата енергия, на общо консумираната енергия и дали и колко от енергийните нужди се допълват от електрическата мрежа. Също така в него може да се видят различни статистики по периоди за производителността на системата.

 

Колко струва инвестицията и кога ще се възвърне, колко струва и самото приложение?

 

Балин Балинов: Соларната система е дарение от „Грийнпийс“ – България за Център МИР, така че основният мотив в случая не е възвръщаемост на инвестицията. Въпреки това обаче ползите от системата съвсем скоро ще са налице, заради спестените пари от сметки. Смущаващото е, че административните разходи за проекта надхвърлят 2500 лв., което е сериозна сума за малка соларна система за собствени нужди като тази. Най-скъп е нотариалният акт, 1300 лева, наложи се да бъде издаден в случая. Останалите разходи варират между 40 и 300 лева.

Източник: "Грийнпийс"-България

Освен че са дълги административните процедури, те излизат твърде скъпо на хората, които искат да инвестират в чисти технологии. Това се дължи и на неглижираната вече повече от една година Директива за насърчаване използването на възобновяема енергия (REDII). В нея е изрично записано, че инвестициите в системи за производство на енергия за собствени нужди не трябва да се утежняват с непропорционални процедури и такси. Директивата обаче все още не е транспонирана в българското законодателство и това коства на потребителите много време и средства.