Още по-тревожни тенденции и цени - европейските електроенергийни борси прескочиха границата 380 - 400 евро за MWh

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
2550
article picture alt description

Още по-затегнат пазар. Още по-тревожни тенденции и цени. Нивото от 400 евро за MWh се появи на европейските електроенергийни борси първоначално срамежливо. В последните дни от миналата седмица признаците за по-силното налагане на тази стойност в сегмента „ден напред“ се засилиха.

Безпокойството на пазарите и все по-често чуващите се предупреждения за опасност от спирания на електроенергията през задаващият се нов есенно-зимен сезон през миналата седмица удържаха до ниво от и малко над 380 евро за MWh.  Новата седмица, която води до стойности от над 410 до над 450 евро за MWh е вече тук и вещае картина на такава стагнация и разрушения на икономическия и социален ред в Европейския съюз, който още никой не може да си представи. В подкрепа на ценовите нива от над 400 евро за MWh се оказват и по-ниското производство на електроенергия от вятър, а и от ядрена енергия. Природният газ, който води със себе си цялата геополитическа бъркотия остава сред основните движещи сили. Усетът за поредната енергийна буря вече тресе пазарите.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 28-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 46 755.73 GWh (46 883.16 GWh седмица по-рано).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС към късния следобед на 17 юли  за 28-та седмица то достига до обем от  42 731.30 GWh  (42 533.97 GWh  седмица по-рано), според данните на energy charts,  базирани на ENTSO-E.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 17 398.17 GWh или 40.72 % (15 447.30 GWh или 36.32 % седмица по-рано) . От тях - на кафявите въглища –3881.32 GWh или 9.08 %, както и на каменните – 7.37 % (3150.78 GWh). Газът държи дял от 21.41 % или 9149.74 GWh  (16.42 % или 6985.96 GWh седмица по-рано).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 9367.97 GWh или 21.92 %  (9614.64 GWh или 22.60 %  седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 15 965.16 GWh или 37.36 % (17 472.03 GWh или 41.08 % седмица по-рано).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 4456.42  GWh или 10.43 %, а офшорните – 579.27 GWh или 1.36 %. Делът на слънцето достига до 4906.16 GWh – 11.48 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът и е от порядъка на 4.55 %, а от помпени станции – 5.51 %.

Цените

Ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през изминалата седмица за пореден път показаха, че намерението за спад се измества.  Още с ден за доставка 11 юли при скок с 27.89 % стойността на италианската борса (GME) от 414.33 евро за MWh показа, че вече на пазара има нова тенденция. Към този ценови сигнал се присъедини и Франция ( ръст от над 71 % до 384.1 евро за MWh). В Германия при скок от 223.55 % стойността достигна до 372.6 евро за MWh. Огромен скок от 242.43 % на БНЕБ и румънската OPCOM вдигна цената до 368.35 евро за MWh.  

Понижение бе отчетено на 5 от европейските електроенергийни борси (вкл. и извън континенталната част) с ден за доставка 12 юли. Стойността на Иберийския пазар (Португалия и Испания) се понижи с 1.2% до 155.71 евро за MWh, както и с 1.5 % до 369.07 евро за MWh в Гърция. С 10.3 % до 283.03 евро за MWh спадна стойността за Великобритания, а с 30 % до 151.60 евро за MWh в Полша.

На останалите европейски електроенергийни борси цената продължи да расте – от незначителните 0.28 % за БНЕБ (369.07 евро за MWh) и 7.41 % (395.31 евро за MWh) за румънската OPCOM до 4.2 % (393.10 евро за MWh) в Унгария. Както и 1.36 % (377.66 евро за MWh) в Германия до 12.58 % (432.43 евро за MWh) във Франция и 5% (414.33 евро за MWh) в Италия.

С ден за доставка 13 юли на повечето от европейските електроенергийни борси бе постигнато понижение, което варираше от 4.3 % (372.63 евро за MWh) в Сърбия и 6.1% (344.93 евро за MWh) в Нидерландия до 7.2 % (364.70 евро за MWh) в Унгария до 9.3 % (341.20 евро за MWh) в Чехия. На румънската OPCOM стойността намаля с 10.6 % (353.24 евро за MWh) , а на БНЕБ със 17.9 % (303.19 евро за MWh). Понижение с 6.8 % бе отчетено и на германската електроенергийна борса (352.16 евро за MWh).

Повишение бе отчетено на 8 от европейските електроенергийни борси и въпреки, че в процентно отношение то не изглежда високо, постигнатите цени са изключително притеснителни. Така в Италия при увеличение с едва 0.87 % стойността достигна до 438.86 евро за MWh, а във Франция при ръст  с 3.36 % - до 446.96 евро за MWh.

Разнопосочно движение бе отчетено и с ден за доставка 14 юли в сегмента „ден напред“ като спадът този път бе ограничен до едва 5 от европейските електроенергийни борси. За отбелязване бе продължаващото понижение на БНЕБ. Така при спад с 10.6 %, включително и на гръцката HENEX стойността се понижи до 271.18 евро за MWh.

Цената на френската електроенергийна борса за пръв път през изминалата седмица с ден за доставка 14 юли също отчете спад с 13.5 % до 386.72 евро за MWh.

На останалите европейски електроенергийни борси покачването продължи, като на германската, при ръст с 4.32 % стойността стигна до 367.38 евро за MWh, оставайки сред поносимите. 

Не такава бе постигнатата цена на италианската GME, където в сегмента ден напред (плюс 1.66%) успя до достигне рекордните 446.15 евро за MWh. Високият ръст от 18.5% на румънската OPCOM доведе до цена от 418.59 евро за MWh. Над 400 евро за MWh стигнаха и нивата в Словения (плюс 9.88 % до 421.31 евро за MWh), Сърбия (416.34 евро за MWh), Словакия (416.22 евро за MWh).

Цените на европейските електроенергийни борси с настъпването на почивните дни стартираха с масов спад, даден още с ден за доставка 15 юли . Разбира се, с изключение на четири от борсите, където се върна процесът на покачване. Така при ръст с 25.8 % стойността на БНЕБ и гръцката HENEX се върна на нивото от 341.17 евро за MWh, във Франция при увеличение с 2.78 % до 397.49 евро за MWh, а в Швейцария  при плюс 2.33 % - до 397.81 евро за MWh.

С изключение на Полша (плюс 7.6 % до 164.86 евро за MWh) цените на европейските електроенергийни борси с ден за доставка 16 юли тръгнаха масово надолу. Двуцифреният спад в процентно отношение доведе до цени от 157.77 евро за MWh (минус 53.44 %) в Чехия и (минус 47.0 % ) и 174.81 евро за MWh в Германия, както и до (минус 18.9 % ) 276.78 евро за MWh на румънската OPCOM.

С ден за доставка 17 юли също с двуцифрен ръст цените продължиха да вървят в посока надолу – (спад с 19.5 %) 222.79 евро за MWh на БНЕБ и румънската OPCOM. При спад с 25.1 % цената на електроенергийната борса във Франция спадна до 239.88 евро за MWh, а в

Разбира се отчетено бе и повишение на три от борсите, но най-високата стойност бе постигната в Италия – 362.34 евро за MWh.

Най-ниската стойност бе отчетена в Испания – 102.45 евро за MWh (минус 25.1%) и Португалия (спад с 22.4 %) – 106.79 евро за MWh.

Новата седмица стартира с тревожно високи цени. За пръв път на почти половината от европейските електроенергийни борси, постигнатите нива са над 408 – 414 евро за MWh. Рекордът се пада на Франция (486 евро за MWh) и Италия (462.88 евро за MWh).

Доста под тази стойност е постигнатата цена на БНЕБ (ръст с 57.89 %) от 351.76 евро за MWh, както и тази на гръцката HENEX – 354.83 евро за MWh.

За отбелязване е, че единствено стойностите, постигнати на електроенергийната борса в Португалия и Испания (OMIE) остава на съвсем различно и ниво в пъти по-ниско от това на останалите платформи – 115.77 евро за MWh. доста по-висока остава стойността, на иначе получилата известност с по-ниските стойности електроенергийна борса на Полша – 274.32 евро за MWh.

Като цяло връщането назад в предходните седмици дава някаква малко по-добра надежда за постигнатите стойности на БНЕБ и дава възможност за осъзнаване на предимството, което осигуряват настоящите мощности на въглища и АЕЦ в страната.

Средна месечна и средна годишна цена към 17 юли

Най-общо средната месечна цена на европейските електроенергийни борси отново бележи нови и по-високи нива.

На БНЕБ към 17 юли средната месечна стойност отново се променя до 295.99 евро за MWh, а за Румъния – до 315.12 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни борси тя варира от 318.47 евро за MWh в Гърция до 404.99 евро за MWh в Италия и 355.46 евро за MWh във Франция. Доста по-ниска е стойността за Испания – 142.27 евро за MWh (143.82 евро за MWh в съседна Португалия). В Германия, цената е на ниво от 278.56 евро за MWh, а в Австрия – 315.93 евро за MWh. В Унгария расте до – 318.82 евро за MWh и се установява на 207.22 евро за MWh в Полша.

Средната годишна цена към 17 юли на БНЕБ е 213.06 евро за MWh и остава по-ниска, както от тази в Румъния (220.16 евро за MWh), Унгария (228.67 евро за MWh), така и от тази в Гърция (244.97 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 263.19 евро за MWh в Италия и 200.19 евро за MWh в Испания и Португалия (200.52 евро за MWh) до 208.86 евро за MWh в Нидерландия и 194.19 евро за MWh в Германия, както и 240.51 евро за MWh във Франция и 148.14 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола, газа и емисиите от СО2 през миналата седмица останаха високи. Независимо от отчетеният спад в края на седмицата.

Петролът продължи да реагира на опасенията от рецесия, а и на опитите на САЩ да накарат страните от ОПЕК да увеличат добива. Участниците на пазара все още се ослушват за предложението на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън за налагане на таван на цената руския петрол.

Септемврийските фючърси за петрола сорт Brent на лондонската борса ICE Futures през миналия понеделник, 11 юли регистрираха поредния спад до 107.1 долара за барел. Тенденцията към понижение продължи и на 14 юли за пръв път от началото на месец май цената спадна до 99.1 долара за барел. В крайна сметка Brent завърши седмицата на плюс (+2%) на ниво от 101.08 долара за барел, а наблюдателите на пазара отбелязват, че колебанията на цените все повече зависят от пазарните настроения. Това, което прави впечатление е липсата на обединяваща основна тенденция.

В центъра на вниманието все още остава американското предложение за таван на цените на руския петрол, но както изглежда тази идея се очаква по-скоро да бъде изоставена. „Министерство на финансите е направило вътрешен анализ и е установило, че такава мяра може да доведе до скок на цената на петрола над 150 долара за барел и продължаващ ръст. Според най-лошата прогноза ценовият шок може са бъде още по-сериозен“, написа The Washington Post, позовавайки се на запознати ъс ситуацията източници. Това се случва на фона на липсата на подкрепа на страните от Близкия изток на предложението на САЩ за увеличение на добива.

Очаква се, че през новата седмица петролният пазар най-сетне ще постигне консенсус, така че да се получи някакво уравновесяване на страховете от икономическа рецесия и физическо затягане. При всички случаи пазарът на петрол ще трябва да отчете и подобряването на ситуацията в Либия, която вдигна форсмажора от всичките си пристанища.

Цените на газа в Европа останаха под влияние на интригата около „Северен поток“. Пълната неяснота, въпреки обещанията около ремонтираната турбина за газопровода, както и плановият ремонт продължиха да държат нивата достатъчно високи. Европейските страни, които разчитат на руските газови доставки продължават да се чувстват уязвими. Опасността от пълно спиране на синьото гориво витае във въздуха от седмици. Августовските фючърси за газа, които на 7 юли достигнаха рекордната цена от 183.18 евро за MWh, а на 13 юли почти повториха този рекорд – 180.50 евро за MWh, в края на търговият в петък, 15 юли успяха да се понижат до 160.80 евро за MWh, отбелязвайки спад с 8.13 %. В близост до тази цена е и постигнатата на ден напред на борсата EEX за 18 юли – 161.448 евро за MWh.

Междувременно европейските правителства продължават да внасят все нови и нови мерки за ограничение на газа през настоящия период, така че всички газови потоци да бъдат насочени към запълване на газохранилищата. Най-уязвима се оказва германската икономика, която отчете запълване на газохранилищата до 64.44 %. Междувременно Италия получи подкрепа от Алжир, който пренасочва износа си към страната е има готовност за доставка на 25 млрд. куб м природен газ, като от понеделник се очаква увеличаване на пропускателната способност.

На този фон американските доставки се очаква да останат ограничени, а и вече има сигнали за ръст на азиатските цени на LNG. Интригата „Северен поток“ ще продължи да е движещата сила и през новата седмица, а всеки от страничните фактори, включително и ситуацията в Норвегия, която има проблем с водните ресурси е от значение.

Като цяло от седмици все по-често, както при петрола, така и при газа вече се поставя въпроса не толкова за цените, колкото за наличността им.

На този фон цената на фючърсите за СО2 остават в диапазона от 85 евро за тон. Колебанията, наблюдавани преди два месеца се поуспокоиха. В началото на миналата седмица декемврийските фючърси по индекса ICE EUA стартираха от малко по-ниското ниво от 84.07 евро за тон, а завършиха седмицата на ниво от 85.40 евро за тон. Накъде ще се насочи цената на емисиите зависи най-вече от  тенденциите, които през новата седмица ще задвижат газовия пазар.

Тенденции

Някои я наричат война на изчакване. Други – война на санкции. Каквото и да е названието резултатите още в средата на юли прозират. Времето, в което трябва трескаво да тече подготовка за настъпващата зима е заето от политически кризи. Политиките на европейските страни се тресат и ако трябва честно да се признае това се дължи на редица не достатъчно добре обмислени решения на Европа.

От август влиза в сила забраната за закупуване на руски въглища. В резултат договорите за внос от други страни – Австралия, САЩ, ЮАР са се увеличили два пъти и половина или над 400 долара за тон. Експертите изчисляват, че за да посрещне и зимата, а в частност и да има готовност за замяна на недостигащият газ, Европа ще има нужда от поне още 30 млн. тона въглища.

Обещанията на Германия, че пускането на централите на въглища ще е само временно са повече политически, тъй като никой не може да предусети зимата. Не звучи никак успокояващо и написаното от анализаторите на Deutsche Bank, че немските домакинства може да преминат на дърва, за да се отопляват през тази зима. Като цяло германската банка очаква 10 % по-малко потребление на газ от домакинствата заради икономиите. Прекъсването на електроснабдяването не се изключва. Опасенията за пълно спиране на газа по „Северен поток“ поставя германската икономика на колене и пред колапс.

Френската икономика също е болна. Историята около EDF в контекста на енергийната криза дава достатъчно поле за размисъл.  Финландия, както и Норвегия, и Дания открито предупреждават за възможни прекъсвания на електроснабдяването.

Вълната от политически кризи в Европа е само началото, предвестник на задаващата се зима на социалното недоволство. Ситуацията е още по-тревожна, заради нестабилността на пазарите на страните извън ЕС, като Турция, където инфлацията удари 80 %. Подхранването на миграцията заради продоволствената криза вече атакува Европа.

Пазарът реагира. Пазарът се държи адекватно. За участниците ценовите нива от над 400 – 450 евро за MWh са нормални. Цените отразяват готовността за посрещане на търсенето. В себе си носят обаче и измеренията на политическите действия и думи. Цените носят в себе си и войната. Носят и последствията от войната в Украйна. Политиката на санкции трябваше да съдържа адекватен изход и да решава основният проблем – енергийната сигурност на Европа. Резултатите към днешна дата не дават повод за оптимизъм. Напротив. Вече е видимо – както и при петрола и газа, въпросът не е цената на електроенергията, а дали ще я има.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща