МАЕ прогнозира по-бавен ръст на търсенето на газ през следващите години и отчита „признаци на напрежение“ на газовите пазари

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
794
article picture alt description

източник: GIE

Очаква се световното потребление на природен газ да се свие леко през 2022 г. и да расте бавно през следващите три години, а  войната на Русия в Украйна повишава цените и подхранва страховете от по-нататъшни прекъсвания на доставките. Това констатира последният доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) в последния си доклад за газовия пазар (Gas Market Report, Q3-2022). В резултат експертите преразглеждат прогнозата си за търсенето на газ в посока към понижение. В новия доклад се прогнозира и значителен спад на дела на руски газ на европейския газов пазар и се отчита новата роля на LNG.

Днешните рекордно високи цени на газа потискат търсенето и карат някои потребители на газ да преминат към въглища и петрол, тъй като неотдавнашните резки понижение на руските газови потоци за Европа пораждат тревоги относно доставките преди зимата. Сътресенията се отразяват негативно и на ролята на природния газ като надежден и достъпен енергиен източник, като пораждат съмнения относно ролята, която се очаква да играе в подпомагането на развиващите се икономики в отговор на нарастващото търсене на енергия и отказът от горива с по-високо съдържание на въглерод, констатират от  МАЕ.

Последните събития доведоха до значително намаляване на перспективите за растеж на газа. Очаква се глобалното търсене на газ да нарасне с общо 140 милиарда кубически метра (bcm) между 2021 г. и 2025 г. Това е по-малко от половината от прогнозираното преди това количество и по-малко от увеличението от 170 млрд. куб м, през миналата 2021 г.

Преразглеждането на ръста на търсенето на газ в посока на спад през следващите години е резултат на по-слабата икономическа активност и забавилото се  преминаване от въглища или нефт към газ. Едва една пета от него е от повишаване на ефективността и замяната на газа с възобновяеми източници. Това подчертава необходимостта от по-голям напредък в прехода към чиста енергия.

Според директорът на МАЕ за енергийни пазари Keisuke Sadamori войната на Русия с Украйна  „смущава сериозно газовите пазари, които вече показват признаци на напрежение“ „Виждаме неизбежни скокове на цените, тъй като страните в света се конкурират за доставки на LNG, но най-устойчивият отговор на днешната глобална енергийна криза са по-големите усилия и политики за по-ефективно използване на енергията и за ускоряване на прехода към чиста енергия.“, заявява той.

От МАЕ изразяват очакване, че Азиатско-Тихоокеанският регион ще представлява половината от очаквания ръст на глобалното търсене на газ до 2025 г.  По отношение на отделните сектори, прогнозата е, че 60 % от глобалното търсене ще се пада на индустрията.  В допълнение обаче експертите от агенцията уточняват, че представените  прогнози са подложени на риск в посока към понижение, поради високите цени и потенциално по-ниския икономически растеж.

Ангажиментът на Европейския съюз да прекрати постепенно вноса на газ от Русия, който е исторически най-големият доставчик е с глобални последици, тъй като нарастващото търсене на LNG в Европа привлича доставки, първоначално предназначени за други региони, се посочва още в доклада. Базовият сценарий за газовия пазар, според доклада предполага, че руският износ на газ през газопроводите за ЕС ще спадне с над 55% между 2021 г. и 2025 г. В  докладът обаче се  разглежда и вариант но ускорен спад - с над 75%.

Експертите прогнозират също така забавяне на увеличаване на капацитета за износ на втечнен природен газ  (LNG) през следващите три години. Причината е – ограничени инвестиционни планове през периода на по-ниски цени в средата на 2010 г. и забавянето на строителството по-рано в периода на  Covid-19. Това повишава риска от продължителни затегнати пазарни условия. Въпреки че напоследък се наблюдава ръст на инвестиционните решения за LNG, инфраструктурата, която е в зависимост от тези решения няма да заработи до определен период  след 2025 г., констатират от МАЕ.

 

"Газпром" внезапно спря доставките на газ за България и Полша 27 април, за Финландия на 21 май и на Дания и Холандия на 1 юни след техния отказ да се придържат към плащането в рубли, система, въведена едностранно от Русия.  „Газпром“ намалява доставките ефективно и осигури постепенното спиране на руския газ в тези страни. Германия – най-големият вносител на газ за Русия сред страните от ЕС – има за цел да намали дела на руския газ в своите газови доставки до 10%. лятото на 2024 г.

В абсолютно изражение това би се изразило в спад на вноса на руски газ с над 35 милиарда кубически метра/годишно въз основа на резултатите от 2021 г нива. Според RWE руският газ може да бъде напълно преустановен до 2025 г. Италия възнамерява постепенно да прекрати зависимостта си от руския газ до втората половина на 2024 г., в сравнение с внесените 29 млрд. куб. м през 2021 г. Австрия и Франция се стремят постепенно да спрат  руския внос на газ до 2027 г. Пренасочване на руския LNG от пазарите на ЕС ще намали допълнително вноса на руски газ с 15 милиарда кубични метра в сравнение с 2021г. Като цяло доставките на руски газ за Европейския съюз могат да намалеят с над 120 милиарда кубически метра на година от нивата им през 2021 г. до само 30 милиарда кубични метра до 2025 г.

Това на практика ще намали дела на Русия в общия пазар за газ на ЕС  под 10%, с възможност до нула до 2027 г. Но ускореното и организирано спиране на руския газ ще изисква прилагане на мерки, както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето и то възможно най-скоро, изчисляват от МАЕ.

В докладът се отчита също така, че Европейският съюз е увеличил вносът на LNG на годишна база с 60 % до над 80 млрд. куб м на ден през първото полугодие на 2022 г., което е най-високото ниво за този период. САЩ са доставили 75 % от допълнителния обем от LNG, засилвайки позицията си на най-голям доставчик на втечнен природен газ за Европа, пишат още анализаторите от МАЕ.

Според доклада, рекордните покупки на LNG, а също така увеличението на доставките през газопроводите от Норвегия и Азербайджан компенсират намалените обеми от Русия. Посочва се също така, че през януари-юни доставите на тръбопроводен газ от Норвегия в сравнение с аналогичния период на миналата година са се увеличили с над 8 %, а тези от Азербайджан през Трансадриатическия газопровод (TAP) – с над 70 %.

 По отношение на пренасочването на руските доставки на газ за Азия от МАЕ изчисляват, че за това ще са необходими около 10 години.

„Анализът ни показва, че в най-добрия случай при увеличаване на доставите на газ от страна на Русия за азиатските пазара до нивото, близо до това на Европейския съюз пред 2021 г. (155 млрд. куб м) ще са необходими не по-малко от десет години“, смятат от агенцията.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща