Финансиране ще има, но редица пречки спират още инвестициите на домакинствата във ВЕИ
Списък на необходимите промени, които да улеснят начинаещия инвеститор във възобновяеми източници, за стане едно семейство потребител и производител на ток.
Каквито и финансови инструменти да има за инвестиции във Възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) все още реалните бариери пред домакинствата са факт, а за да се премахнат освен воля е необходим и работещ парламент, който да приема закони.
Редица административни пречки спират хората да предприемат такава важна стъпка, убеден е и Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Варна. Това сподели той на онлайн събитие "Трябва ли да се промени Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, така че да улеснят домакинствата да станат производители на енергия, която внасят в мрежата?," организирано от Хабитат България.
Неправителственият сектор предлага да бъдат въведени възможности за производителите на енергия за собствени нужди, да могат да ползват енергийната мрежа като „батерия“ за съхранение на излишната за тях енергия като този процес е максимално административно улеснен. Това включва въвеждането на понятията „потребител-производител” – prosumers - от английски “prosumer” = producer + consumer. Друга важна промяна в двата закона е въвеждане на „нетно отчитане” – Net metering – отчитане на разликата между произведената електрическа енергия от съответните енергийните обекти на потребителя - производител и потребената от него електрическа енергия за собствени нужди на годишна база. Това ще даде възможност енергията, която е произведена в повече да се ползва на друго място. Ако например лятото живеете в къща, където се намира вашата фотоволтаични система и произвеждате в повече, тази енергия да се изчислява и да се използва за периода, когато вече се преместите в града през зимата.
Най-лесното изчисление, което прави Илиев е свързано с това, че ако 100 000 домакинства изградят по 1kW мощност ще произвеждат енергия колкото един ядрен реактор. Той е един от онези ентусиасти, които започват да правят фотоволтаици за собствени нужди и това тестване го води до идеята да направи и чек лист за улеснено инсталиране на фотоволтаични централи за собствени нужди. Според него на първо място да не формализираме изпълнението на европейското законодателство, защото то в повечето случаи облекчава големите производители.
В приложен документ може да видите всички на Илиев за изграждане на неговата малка 1kW централа, която му е достатъчна за собствена енергия.
Изграждането на фотоволтаици за собствени нужди да мине на уведомителен режим
Много е важно семействата, които правят фотоволтаици за собствени нужди да минат на уведомителен режим, а електроразпределителното дружество просто ще трябва да свърже потребителя със системата. В момента всеки, който инсталира фотоволтаична система се третира като производител, а това е свързано с по-тежки и бавни административни процедури, които могат да отнемат около година. Затова трябва да въведем понятието потребител-производител, коментира Илиев. Според него е важно да няма ограничение за инсталиране на конкретна мощност, било то 5 Mw или 10 Mw, а да е толкова колкото потребява домакинството, което допълнително обяснява необходимостта от Net metering. Ако домакинството продава ток е нормално да се спазва законодателството и да плаща данъци, но пък не трябва да се осигурява допълнително както е задължението в момента, каза Илиев. Според него в чек листа трябва също да се предвиди, че фирмите, които ще се занимават с изграждане на фотоволтаици трябва да бъдат лицензирани.
Домакинствата да бъдат производители и потребители, да управляват енергията, която имат с Net metering
А в Америка опитът показва, че тези фирми са и посредници между собственика и администрацията и извършват всички процедури вместо собственика. Улеснението е, че той просто казва: „Искам да си направя фотоволтаична система“ и всичко останало се върши от компанията, която ще изгражда системата. В момента отчитането и документацията отнемат твърде много време с излишни бюрократични спънки. Една от тях е например необходимостта за две фактури да се платят по 35 стотинки, за които онлайн излиза скъпо да се платят заради банковите такси, но и не могат да се приспаднат от следваща сметка, за да не се разкарва човек на място. Илиев обясни, че фотоволтаичната система на къщата е 4kW, от които използва половината. „През деня не всички системи работят, направил съм си енергиен мениджмънт, бойлерът е вързан за колектор, системата захранва 2 фризера, хладилници, телевизор, компютри, не мога да използват целия ток. Ако се сложи климатик би издърпал това количество ток“, допълни Илиев. Печалбата зависи от цените за изкупване на тока. Но с всички административни пречки и време сумата е незначителна.
123 млн. евро за еднофамилни и многофамилни сгради по Плана за възстановяване
А са предвидени сериозни финансови средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Проект 9 е Програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради е на стойност 765 милиона евро. Близо 77% от планираните средства ще се използват отново за 100% грант за домакинствата, независимо от техните доходи. Останалата част е предвидена за осигуряване на 80% грант, а 20% ще е собствено финансиране, за което се планира ЕСКО схема. Но е свързано със задължителни реформи, промени в Закона за управление на етажната собственост и създаване на дефиниция за енергийна бедност в Закона за енергетиката, както и оne stop shop като едно място, на което хората ще получават консултации, за да се справят с административните пречки. 123 млн. евро са предвидени по проект 10 Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради. Първата мярка е за изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 100% от стойността на системата, но не повече от 1 960.83 лева.
Малките ВЕИ централи до 10 kW са възможност за семействата да получат до 15 000 лева подпомагане
Втората мярка е за изграждане на фотоволтаични системи до 10 kW. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ на отделно домакинство се предвижда да е до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лева.
Енергийно бедни домакинства ще могат да кандидатстват за безвъзмездното финансиране до 100% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лева.
В случай на техническа възможност за използване на акумулатори домакинствата могат да ги включат в проекта за фотоволтаична система, доколкото не се надхвърля прага от 15 000 лева.
Домакинствата могат да инсталират фотоволтаични инсталации, чиято мощност надхвърля 10 кW и стойност от 15 000 лв., но безвъзмездното финансиране е ограничено до 15 000 лв.
Но тези инвестиции са свързани със задължителна реформа за стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ. А затова е задължително да се намали административната тежест за инвестициите във възобновяеми източници по отношение на инсталирането, свързването и експлоатацията на мощностите. Предвижда се създаване на работна група и обществени консултации за промени в Закона за ВЕИ и др. нормативни документи.
Средствата за енергийна ефективност ще бъдат едни от първите, които ще бъдат отпуснати от есента след като депутатите приеха промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове миналата седмица. Така първият транш от 2,6 млрд. лева от средствата по Плана за възстановяване няма да бъдат загубени. Но пък ако искаме да се преведат следващите траншове до края на годината трябва да се приемат редица закони за отпушване на инвестициите, включително за саниране и изграждане на ВЕИ от домакинствата.
Какви са важните закони и цели на ЕС за енергийна ефективност и ВЕИ?
Европейският пакт за климата беше приет през юни 2021 година. Според него страните трябва да намалят емисиите на парникови газове най-малко с 55% до 2030г. и да постигнат климатична неутралност до 2050 г. За постигане на поставените цели, ЕК започна преразглеждане на законодателството си в рамките на така наречения пакет „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55 package). Сградите са ключови за постигане на целите, тъй като те са отговорни за 40% от потребяваната енергия и 36% от свързаните с нея емисии на парникови газове. Започна ревизиране на Директивата за насърчаване на ВЕИ, за да се направи по-лесно интегрирането на енергията от възобновяеми източници към мрежата. Постави се нова цел за 40% енергия от възобновяеми източници в енергийния микс и използване на 49% енергия от възобновяеми източници в сградите. Действащата Директивата за насърчаване на ВЕИ не е транспонирана все още в българското законодателство, срокът за което беше 30 юни 2021г., припомниха от Хабитат България, организатори на конференцията.
Домакинствата все още срещат огромни административни пречки да произвеждат енергия от ВЕИ за собствени нужди. Все още не е очертан и пътя за модернизация на енергийния сектор, както и крайна дата за използването на въглища, комнетира Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България.
А заради рускана инвазия в Украйна, през май 2022г. ЕК представи плана REPowerEU, който има за цел да прекрати зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да преодолее кризата, породена от изменението на климата. Това включва и промени в Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се включат в съществуващите планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки специални нови мерки. Комисията предлага за сградите да се постига икономия на енергия - те са най-бързият и най-евтиният начин за справяне с текущата енергийна криза и за намаляване на сметките. Държавите членки се поощряват да използват фискални мерки за насърчаване на икономиите на енергия, като например намалени ставки на ДДС за енергийно ефективни отоплителни инсталации, изолации на сгради и уреди и продукти.
Комисията предлага водещата цел за 2030 г. за възобновяемите енергийни източници да се увеличи от 40 % на 45 % в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. С определянето на тази обща повишена амбиция ще се създаде рамка за други инициативи, включително специална стратегия на ЕС за слънчевата енергия с цел удвояване на слънчевия фотоволтаичен капацитет до 2025 г. и за инсталиране на мощност от 600 GW до 2030 година. Комисията предлага инициативата „Слънчеви покриви“ с поетапно въвеждане на правно задължение за инсталирането на слънчеви панели върху нови обществени и търговски сгради и нови жилищни сгради.
Плановете са да има удвояване на равнището на внедряване на термопомпи и мерки за интегрирането на геотермална и слънчева топлинна енергия в модернизираните районни и общински отоплителни системи.
Необходими са много реформи, за да успеем ефективно да използваме европейските средства и да се привлекат допълнителни инвестиции от гражданите, фондове и банкови инструменти. Секторът на домакинствата се характеризира с висока енергийна интензивност, като 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. 90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G. Затова са необходими много стъпки, включително законодателни, за да може първо да подобрим енергийната ефективност на домовете си и паралелно с това да се подпомогне енергийната независимост чрез изграждане на ВЕИ.