Експерти: Без държавна подкрепа нова ядрена мощност е невъзможна

Условията за финансиране на ядрени централи в света са променени и държавното участие е най-добрата гаранция за устойчивост на политиките

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1045
article picture alt description

Условията за финансиране на ядрени централи (АЕЦ) в света са променени. От една страна заради таксономията и от друга, заради разширяването на обхвата на разбирането за енергийна сигурност. Що се отнася до Европейския съюз, където предстои Европейският парламент да реши дали ще приеме делегирания акт за газа и ядрената енергетика, таксономията е от съществено значение. Дори и да не бъде приет този делегиран акт, това не означава забрана за изграждане на АЕЦ. По-същественото е, че без държавна подкрепа категорично не е възможно изграждане на нова ядрена мощност. Това са основните изводи на български и международни експерти, споделени по време на дискусията от поредицата „Ядрената енергетика за устойчиво развитие на България“. Самата дискусия стартира в отрязъка от време, в което в България се развихри сериозна политическа криза. Последната дискусия се състоя в момент, в който настоящото правителство получи вот на недоверие.  Това означава поредно отдалечаване на страната ни от решение за бъдещето на ядрената енергетика. Предизвикателството вече е на прага на следващото правителство, а на фона на бързо променящата се геополитическа ситуация, нарастващите климатични предизвикателства и ангажиментите по Парижкото споразумение,  времето за категорично решение изтича.

Българският опит

„Лакомство или пакост“. С този израз си послужи правният експерт Юлиан Желязков в коментара си за финансирането на изграждане на ядрени мощности, като подчерта, че България има дълъг опит в това отношение. „Определено финансирането на ядрени централи е лакомство за всяка една държава , но в същото време е голяма пакост, или голяма вреда и заплаха в случай че финансирането не бъде намерено, или не бъде поддържано по време на финансирането на проекта до влизането му в експлоатация. България през последните 20 години опита почти всички добре познати и добре издържани в световен мащаб варианти“, посочи той. Експертът не подмина факта, че страната ни вече има две площадки, а проектът за АЕЦ „Белене“ е с 30-годишна история. Той се спря и на различните варианти, търсени за изграждането на нова ядрена мощност – от проектно финансиране, до участие на чуждестранен инвеститор. 

Желязков беше категоричен в изводът си, че „Най-голям е политическият риск“.

„Политическия риск е може би най-големия риск на инвеститорите пред всяка една банка или кредитна институция, която участва под някаква форма в даден проект“, посочи той, наблягайки на необходимостта от дългосрочна държавна подкрепа, предвид, както дългия срок за изграждането на ядрени централи, така и заради  огромния риск от смяна на правителства. От тази гледна точка експертът посочи необходимостта от единен и дългосрочен ангажимент, който да гарантира сигурността на инвеститорите и в частност възвръщаемостта.

„В предварителните ми разговори през последните 2-3 години в България се наложи мнението, че е възможно финансиране на каквато и да е ядрена мощност. Независимо дали става дума за малки модулни реактори или мощност от 1600 МВт.  В крайна сметка от юридическа гледна точка и по отношение на ядрените рискове, и по отношение на структурата на проекта, и възможностите за привличане на чуждестранно финансиране, рисковете продължават да бъдат едни и същи“, посочи той. По думите му именно „гаранцията е тази, която дава спокойствие и на кредитиращите институции и на инвеститорите по отношение на развитието на техните проекти, в която и да е

Експертът беше изключително критичен за по отношение абдикирането на държавата от подкрепата за нова ядрена мощност и в частност по  „споделяното през последните две години мнение в България, че е възможно ние да развиваме ядрена енергетика, при условие, че няма да е налице държавна гаранция по проекта, няма да са налице дългосрочни договори по проекта, както и няма да са налице договори за изкупуване на електрическата енергия по проекта“.  Припомняме, че това бе решение на парламента при решението за изграждане на АЕЦ „Белене“, което не е отменено, но по него няма и реални действия.

Тоест абдикирането от една подкрепа, която е изключително важна за финансирането на всеки един проект води до факта,  че е почти невъзможно, при липсата на гаранции да има финансиране на каквато и да е ядрена мощност в България. Може и да звучи изключително негативно, но няма как да накараме, който и да е инвеститор в България, която и да е банка или финансираща институция да участва с вложения в една ядрена централа без гаранции. Гарантирането на всеки един проект и от ключово важно значение за неговото развитие“, категоричен бе експертът.

Таксономията

В началото на месец юли предстои Европейският парламент да вземе решение дали да включи в таксономията делегирания акт за природен газ и ядрена енергетика, напомни от своя страна  Берта Пикамал от NuclearEurope (предишно название „Форатом“).  Тя се спря на затрудненията, с които се сблъсква ядрената общност в обяснението си защо е необходимо ядрената енергетика да бъде включена в този акт. По своята същност таксономията е класификация на дейностите, които са устойчиви за околната среда и икономиката, напомни тя. Включването на ядрената енергетика чрез делегирания акт на практика дава възможност за достъп до финансиране, тъй като е вид гаранция за устойчиви дейности, които не нанасят щети на околната среда. „Всъщност, ние искаме да декарбонизираме икономиката“, посочи Пикамал.

В същото време експертът наблегна на особеностите на делегирания акт – той се отнася едновременно и за газа и ядрената енергетика. Двата сектора не може да бъдат разделени.

„Предложението не може да бъде променяно. Или трябва да се приеме така, както е дадено, или да се отхвърли. Така че, ако се приеме от страните членки, те трябва да се съгласят да разглеждат ядрената енергетика и газа като част от устойчивата икономика. От февруари тази година го слагаме в контекста на дискусията (с ЕК б.р.). Повечето от страните членки на ЕС не имали никакви проблеми досега, нито с включването на ядрената енергетика и газа в таксономията“, каза Пикамал. По думите й обаче, „Сега поразмислиха, заради газа. Не заради ядрената енергетика. Трябва да се вземе предвид, че ядрена енергетика и газа са заедно. Не може да се разделят. Така че сега сме в ситуация, в която допълнителният делегиран акт за таксономията трябва да се интерпретира като цяло“, заяви тя. В същото време експертът определи това като „един догматичен подход“ особено за ядрената енергетика и обясни, че вече много трудно е да се води тази дискусия. По думите на Пакамал, ако делегираният акт не бъде приет от Европейския парламент, финансирането на ядрени мощности в бъдеще ще е много трудно.

Елина Теплински (Пилсбъри) от своя страна бе категорична, че таксономията трябва да е базирана на науката. Тя изрази оптимизъм, че независимо от това дали ще бъде приет или не делегираният акт, ядрената енергетика ще продължи да се развива. Развитие само със 100% ВЕИ и газ няма да е достатъчно, посочи Теплински и изрази оптимизъм по повод очакваното решение на Европарламента.

 Според Алиша Дънкан (DOE/IFNEC) таксономията не е проблем само на ЕС и обърна внимание на необходимостта от сътрудничество, така че ядрената енергетика да продължи да се развива.

Финансиране

В света днес няма единен, стандартен модел за финансиране на ядрени проекти. Няма такъв модел и за многостранна подкрепа, тъй като финансирането на ядрени проекти е много трудна задача. Затова на първо място е държавата, посочи от своя страна Джордж Боровас (Hunter Andrews Kurth LLP).

Според Боровас, първо трябва да бъде развита структура на държавна подкрепа. На следващ етап трябва да се премине към търсене на решения за развитие на съответен ядрен проект и финансиране на доставчици. Това обаче все още не е достатъчно. Затова трябва да бъдат разработени и модели за разпространение на риска и търсене на инвеститори.

Първо трябва да помислите за банките, посочи Боровас. „Банките мислят за риска. Те преценяват риска, опитват се да го минимизират. Преценяват целия риск и, когато не виждат никакъв такъв, тогава може да отпуснат кредит. Инвеститорите трябва да имат предвид това – как да минимизират риска в един проект“, обясни той, наблягайки на първо място за културата на безопасност. Експертът обърна внимание, че от самото начало трябва да се тръгне с работен проект и референтни планове. Според него от особено значение е и ръководството на проекта и то така, че да е в синхрон с инвеститори и изпълнители и допринася за добрата структура на проекта.

Експертът обърна внимание и на работата с регулаторният орган, особено в процеса на лицензиране на всеки етап от развитието на проекта. Той беше категоричен, че държавата и дружествата трябва да са единни и много активни в подпомагането. Боровас беше категоричен – позицията и подкрепата на правителството трябва да е много ясна, да има финансова отговорност.

„Държавата трябва да има позиция като участник, който осигурява гаранции. Трябва да има отговорност и за регулаторния режим.

Всички банки много внимателно гледат кой поема отговорността, какви са гаранциите. Регулаторът трябва да е независим, но трябва да се знае какъв е процеса. Какво се очаква в бъдеще.

Въпросът за репутацията е много важен за финансовите институции. Проектите трябва да имат лидер“, категоричен бе Боровас.

Алиша Дънкан от своя страна наблегна на компетентността на регулаторния орган, така че да може да се справи с евентуални затруднение.  Особено внимание според нея трябва да се насочи и към проблемите с горивото.

Проектите трябва да са добре структурирани, да е осигурена държавна помощ, така че да са банкируеми, посочи от своя страна Елина Теплински. Най-важно е да се разбере какво е ядрената енергетика и какво се финансира, каква инфраструктура обхваща, посочи още тя. По думите й освен необходимостта от държавна подкрепа е необходимо да има и възможно алтернативно финансиране, обвързано с целите на декарбонизацията.

Новите условия, особено в контекста на войната в Украйна отново поставят въпроса за енергийната сигурност и извеждат ядрената енергетика на първо място, посочи от своя страна бившият енергиен министър и настоящ експерт от МААЕ Милко Ковачев.

Условията за финансиране на ядрени мощности в света са променени, отчете от своя страна председателят на „Булатом“ Богомил Манчев. Очевидно е, отбеляза той, че банките не разглеждат това финансиране като особено привлекателно. В същото време без ядрената енергетика декарбонизацията е невъзможна. Политическата класа от цял свят трябва да помогне, призова той.

„До 2050 г. България трябва да изгради 4 ядрени блока по 1000 МВт, които да бъдат разпределени във времето по двойки. Това ще ни позволи да постигнем беземисионна енергетика“, заключи председателят на „Булатом“.

  

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща